От години имам проблеми с кожата си. Дребни проблеми – от лек сърбеж до обилен обрив. От години, тоест от 6 годишна, когато за пръв път успях да направя връзка между вълнената блуза, която мразех, синьото синтетично комбинезонче с още по-синтетична бодяща дантелка по края, което мразех още повече… и къпането, което не мразех, но пък усилваше до полуда всички сърбежи и бодежи от гореспоменатите дрехи. Известно време бях глезлата в семейството, после нашите вдянаха, че имам някакъв проблем и престанаха да настояват да обличам вълнено и синтетика на голо… а аз успявах да се изхитря да оставам максимално дълго време с меката памучна хавлия след къпане. И не, че не ходя на лекар. На всеки 10 години решавам, че медицината е сериозно напреднала и е крайно време някой да ми постави диагноза, пробвам се при поредния дерматолог, получавам диагноза “себореен дерматит” или “невродерматит” (редуват ги, за да не ми е скучно) и рецепта, която съвестно изпълнявам. И симптомите обикновено изчезват – за месец. Или за повече, ако реша да повторя самосиндикално лечението. Експериментирала съм с хранителни режими, спорт и разнообразни мазила без почти никакъв успех.

Преди известно време видях при Деница рецепта за домашен прах за пране и реших да пробвам и това. В крайна сметка не губя нищо от опита… най-малкото ще пера известно време по-екологично 🙂 Купихме от ХИТ сода бикарбонат и италиански домашен сапун TreStelle (идиотско е, но стария познат български сапун за пране, който баба ми ползваше и за къпане вече никъде не може да се намери) и първите 3 перални бяха успешно пуснати и прострени. Разлика в качеството на изпиране няма, а за резултата от експеримента върху кожата ми ще мога да докладвам след поне месец редовна употреба.

До тук добре, но TreStelle започна да свършва. Калъп от 250 гр.  стига за около 5 перални и струва 1.70 лв, т.е. по-скъп е от праха за пране и определено много по-скъп от бабиния ми сапун. Освен това горчивия ми опит с тези световно нерекламирани марки е, че:

1. Има ги само в 1 търговска верига
2. Има ги, докато не започнеш да ги ползваш редовно
3. В момента, в който им станеш фен, престават да ги внасят, защото се оказва, че ти си и единствения им потребител

Е, един хубав ден, прибирайки се от работа, на вратата ме посрещна Прасунсен и ми заяви щастлив и доволен от себе си: “Намерих ти сапун за пране! Евтин.”  На масата ми се хилеше пакет “Duru Universal”, а на опаковката пишеше, че е за обща употреба и може да се ползва и за пране (то като че ли с тоалетен сапун не можеш да си изпереш чорапите, ама нейсе).  Обаче Duru изобщо не прилича на домашен сапун – ослепително бял е и доста напарфюмиран.  Зачетох се в етикетчетата и на двата сапуна с идеята да вдяна ще развали ли Duru-то пералнята ми и веднага ми се набиха на очи 10-те разлики…

TreStelle:

• Мастни киселини с естествен произход: 68-70%
• Свободни основи NaOH: 0.15%
• Натриев хлорид NaCl: 0.5%
• Вода: 20-22%

Според остатъчните ми познания по химия, това е класически домашен сапун, тип “марсилски”. Може би има добавен и някакъв аромат… на класически домашен сапун, защото точно така си мирише 🙂

Duru:

• Sodium Tallowate
• Sodium Cocoate
• Вода
• Sodium Palm Kernelate
• Парфюм
• Глицерин
• Sodium Chloride
• Течен парафин
• CI 77891
• Tetrasodium EDTA
• Etidronic Acid
• Disodium Distrylbiphenyl Disulfonate
• Hexyl Cinnamal

Според тотално недостатъчните ми познания по химия… тук ми трябваше яко четене 🙂 Познати ми бяха само 4 съставки, още няколко се оказаха безобидни или натурални, но определено обозначението “CI 77891” нищо не ми говореше. Оказа се, че това е титаниев диоксид и се използва като “избелител” (тоест оцветител в бяло). Имам някакви бегли спомени, че баща ми слагаше това нещо в бялата боя, с което таваните ни оставаха ослепителни десетилетия наред и понеже е химик, го хванах за ушите за повече инфо. Според него титаниевия диоксид е използван широко за такива цели в миналото, като се е слагал едва ли не във всичко, което трябва да добие бял цвят – от пластмаси до паста за зъби. Е, да, но в днешно време го броят за токсичен, предизвиква зачервяване на кожата, обриви и сърбеж при контакт с веществото, а при по-продължителен контакт чистия титаниев диоксид е възможно да предизвика рак.

Информация за токсичността на някакво непознато означение от опаковката може да се провери и в TOXNET, а ако на козметичен продукт намерите обозначение, започващо със  CI, не е задължително непременно да се стряскате – с това започват обозначенията на оцветителите, като повечето се водят безвредни. Ако се съмнявате в нещо, просто го проверете.

А аз, вдъхновена от доктор Хаус, мисля да направя още един експеримент с кожата си и след месеца на пране с домашен сапун, да изкарам и един месец къпане със сапуни Duru, съдържащи титаниев диоксид. Честно казано надявам се да реагирам положително на теста, тоест симптомите да се появят… така поне ще знам кое точно от цялата химия, която ме заобикаля, да избягвам 🙂

Всеки потребител на този модел фотоапарат клас “сапунерка” е имал поне един момент, в който е споменавал майката, бабата, сестрата и братовчедката на дизайнера, забил възможно най-неудобния бутон за включване  (тесен и дълъг)  на също така неудобно място (в гънка). Бутонът е твърд, с времето става още по-твърд и за жени с някакви слаби зачатъци на маникюр вече е почти невъзможно да го натиснат.

Е, признавам си, аз го счупих, също така аз тормозих колегите си Тишо и Станчо, докато не го оправят 🙂 И тъй като първия опит (залепване на стария бутон) се оказа неуспешен и бутона се счупи отново след около 10-тина натискания, поствам втория и за сега успешен вариант: супер-пауър бутон за HP Photosmart M425.

Старият бутон остава залепен с чисто защитни и декоративни функции. Светодиодът до него работи и си остава индикатор за натиснат бутон. За новия бутон се проби дупка в корпуса (за късмет се падна точно под надписа on/off) и в бутончето, свалено от непотребен корпус на монитор, с помощта на поялник се наби малко диодче с цел увеличаване на височината на бутона.

Използвани материали:

• 1 бутон от LCD монитор 8.4 инча модел KS084
• 1 диод 1N4148

За съжаление нямаше как да направя снимки на “джигерите” на фотоапарата и работния процес, но за това пък издебнах Тишо и Станчо, докато тествах усилено новото бутонче. Удобно е, красиво е… и ние с Прасунсен сме благодарни!

Снимките на стария фотоапарат  и на чарковете са правени с новата сапунерка Polaroid i534, която по параметри не се отличава от HP-то, но за това пък в момента не струва почти нищо. “Макро” режима й също не струва, но и никой не очаква толкова от нея 🙂

А за HP-то се радвам, то си има някаква емоционална стойност за нас – ходи в Гърция, Турция и Индия няколко пъти, освен това успя да документира търсенето на парцели и почти целия строеж на къщата.