Проф. др., к.с.н. Прасунщайн бързаше, всъщност почти тичаше и пачата му се вееше на вятъра. Закъсняваше за срещата на КОПЕНХАГЕН (Консорциум на Охранените Прасета за Ежедневно Наяждане с Храна, Апетитни Гозби и Ечемични Напитки), а имаше да донесе твърде важни сведения.

Прасунщайн отвори вратата и влезе.

– Е хайде, агент Гуце, откога ви чакаме!

– Такааа… – започна Прасунщайн с кодовото име агент Гуце – Имам да ви съобщя няколко неща… не съвсем приятни.

Професорът нагласи тиквените очила на зурлата си и я почеса.

– Първо, необходими са ми още средства за моите проучвания.

– Е не я ли написахте вече тая теория на свинщината? – попита леко раздразнен един от членовете на борда на директорите.

– Аз теорията отдавна съм я написал. Но нали разбирате, че за да продължим агентурното си присъствие в Академията на неуките, са необходими по-сериозни и бих казал осезателни научни резултати. Науката не е като да зашивате облачета с бели конци, хъ-хъ – обясни професорът в типичния си шеговит стил – необходимо е да проведем сериозни научни експерименти. За целта вече съм приготвил проекта за необходимия ни уред – гигантския тиквен ускорител. В него ще ускоряваме тикви, които се сблъскват, докато накрая получим загадъчната тикводиня. – завърши агент Гуце и погали доволно шкембе чорбата си.

След кратко съвещание бордът одобри допълнително финансиране за научните разработки на професора. Чрез поставени лица то щеше да бъде спуснато като държавна субсидия за академията.

– Втора точка… – започна колебливо той – става въпрос за онази… малка… досадна… подла тромбеста котка… Писана Черешкина.

– Пачата ми потръпва от погнуса, като си помисля за нея! – намеси се рошав глиган от публиката.

– Да, така е – продължи агент Гуце – та тя… е избягала!

– Избягала! Ужас! – чуха се възгласи от членовете на КОПЕНХАГЕН.

– Не само, че е избягала, а и саботира агентурната ни дейност. Нощем пълзи по небето и къса конците на облаците. Денем се промъква и усилва реотаните на слънцето… Плебеите засега си мислят, че става въпрос за някакво глобално затопляне…

– Ако научат истината, лошо ни се пише – отбеляза сдържано председателят на борда.

– Всъщност, тук идва точка 3… – започна колебливо Прасунщайн. – Някой вече е разбрал.

Прасетата преглътнаха притеснено.

– Мисля, че е най-добре да ви дам писмото и да прочетете сами. За щастие го намерих преди да попадне в лапите на проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг, до която беше адресирано.

“Уважаема проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг,

Надявам се писмото ми ви намира в добро здраве. Сигурно сте чували за мен и моята организация “Ал каша”. До благочестивата ми пача достигна информация, че сте извършвали тестове за сингулярността в мишите дупки, при които се е получил един крайно непачоприятен резултат.

Известно ми е също, че онова, което сте предали на инспектор Гранулков съвсем не е това, което той благочестиво си е мислил, че е. Дочух също така, че имитацията била толкова нескопосана, че дори и немощният старец се е досетил за нея.

Най-учтиво ви моля оригиналът на въпросното нещо да ми бъде предаден възможно най-скоро в удобно за мен място и време.

В противен случай земята ще почервенее от кръвта на доматите, които Ал Каша ще унищожи.

Искрено ваш,
Прасуна Бин Готвен.”