Свирепият Щрудел

Храбър и силен боец беше Тлъстопрас Страшния, цяла околия му имаше страха. Боляри и чорбаджии му сторяха път къде мине, воеводи му правеха поклони, а вси изедници хукваха през глава да бягат, щом зърнеха страховитата му зурла. Ала крило беше Тлъстопрас за клети сиромаси, пазеше ги от злосторници, сражаваше се с царската потеря даже, кога идеше случай. Затова и го обичаше народът, споменуваше го с добро кога може и където приляга.

По едно време Тлъстопрас Страшния си бе залюбил мома от съседната земя – Писана Тромбестата я викаха. От лична по-лична беше Писана, та не я даваха на Тлъстопрас. Даже вуйча й цял дувар бе издигнал, ама як дувар – шест педи широк и два боя висок. Проклет човек бил вуйча й, не щял на Тлъстопрас да даде личната Писана. Та през девет села в десето ходеше Страшния да я види, дорде един ден метна вуйчото в каца за зеле, задигна момата и я доведе в неговия Грух Сарай да го радва и да му хортува. И така си потръгнаха нещата, Тлъстопрас и Тромбестата заживяха щастливо и задружно.

Кога дойдеше време за оран, излизаха двамата редом с вси им слуги и ратаи да орат и те майката земя, с пот на челото, ала с усмивки на лицата. Па и с песен, що огласяше цяла махала.

Кога дойдеше празник, цяло село събираха на мегдана и вадеха оня ми ти огромен казан и раздаваха жълъд чорба, да има за раята да се радва. И що има челяд из селото, на сичката челяд даваха картофени обелки, да ги споменуват и да им се кланят.

Славен беше Тлъстопрас Страшния, славна бе и Писана Тромбестата. Ала не щеш ли един ден стана нещастието. То като че Рогатия им бе завидял и бе решил да похарчи Тлъстопрас и да почерни Тромбестата. Тръгнал бе Страшния на лов за бесни картофи в гората, ама нали е куражлия, излязъл бе с голи ръце да ги лови. И в един момент дочу тропот зад тополите, и тръгна да гони картофа да го залови. Ама не ми било картоф – най ми било свиреп щрудел! Вцепени се Тлъстопрас Страшния, хем куражлия беше! Огромен оня ми ти щрудел, цяла канара – като зине, ябълков мармалад излиза, а като се закашля фръква буря от пудра захар. Страшна работа! Гледаше Тлъстопрас с настръхнала четина и се чудеше как да да изибяга, кога чу шум иззад шубрака. И що да види – Писана Тромбестата се приближаваше!

– ммм какво вкусно щруделче! – Каза Писана Тромбестата и го изяде.

3 thoughts on “Свирепият Щрудел”

  1. Прасуне, да не бъркаш приказката? 🙂
    Нали на лов за банички беше тръгнал в неделя сутрин? Какви са тези бесни картофи… фукня 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *