Прасищю и празниците

– Мразя ги тия празници, мамка му и прасе! – изгрухтя Прасищю и почеса пачата си с копитце. Последната коледа се будеше плувнал в пот всеки път, когато тромбестата му котка се размърдваше в кочинката. Не че вярваше на ужасяващите истории за печени прасета, които оня глиган Грую разказваше, ама знае ли прасе какво може да сполети четинестата му кратуна.

Сега идваше друг празник и Прасищю отново започна да става нервен. А иначе беше розово прасе с благ нрав. Обичаше да си похапва торта от тиквени семки, да се чеше по шкембе чорбата и да се въргаля в прекрасните кални локви, които намираше в зеленчуковата градина. Вечер си лягаше в една тавичка, пълна със сприхави картофи, захапваше лимонче в зурлата си, примижаше доволно и заспиваше дълбок прасешки сън.

Картофите обаче не го обичаха много. Не стига, че всяка вечер ги разбутваше в тавата им, ами и постоянно пееше онази досадна песничка:

Аз съм мъничко прасенце –
на храната мил другар.
Зная хиляди рецепти,
на картофите съм цар.

– Ама че нахално прасе, цар ни бил! – просъскваше често стария картоф, когото наричаха Пюрето.

– Ама той като цар си се държи, мъкне се тука всеки път с мръсната си четина и ни разбутва! – добави възмутено Чипса.

– Трябва да се направи нещо! – намеси се и Крутона. Другите картофи погледнаха учудено – Крутона не бе продумвал от много време. Явно и на него своеволията на Прасищю му идваха в повече.

Прасищю цял ден бе нервен заради празника. Не му излизаха от главата приказките на глигана Грую. А и котката му все се суетеше около готварската печка, приготвяше подправки, почесваше си тромбата и си наточваше ятагана. Не му се нравеше тая работа на прасето, пък и като я попиташе какво е намислила, тя все казваше “Изненада, Прасищьо, изненада”. Вечерта толкова се изнерви, че си купи две бутилки помия, седна на купчина ябълкови обелки близо до картофите и изпи всичко сам. Главата му се замая, погрухтя малко и тръгна към любимата си тава с познатата вече песен на уста.

Картофите усетиха, че сега е техният момент:

– Прасищьо, царю наш, нещо захладня днес, а? Какво ще кажеш да преместим тавата някъде на топло? – заговори го Пюрето като най-старши.

– Ммммм к-к-къде? – попита Прасищю озадачено. Говоренето в състоянието, до което се бе докарал, му струваше доста усилия.

– Ей там във фурната, че иначе ще настинеш, хъ-хъ – предложи Чипса.

– Ммммм добре! Във фур-р-рната! На тоооооооооооопличко! Хи хи хи хи хи… – Каза Прасищю и сам не разбра защо му е толкова смешно. Внесе тавата във фурната, захапа си лимончето, разбута картофите и легна.

– Прасищьо, пусни малко фурната да се стоплим. – пробва се плахо Крутона.

– Кво?! – Прасищю изглеждаше раздразнен, че му пречат да заспи сладък свински сън.

– Не ние да се стоплим – намеси се веднага Пюрето – ти да се стоплиш, царю-господарю. Ще вземеш да настинеш и какво ще правим – благо и смирено добави картофа и смигна на другарите си.

– Мммм добре! Р-р-разумно ми звучи! Да се с-с-стопля! Д-д-да не настина! Д-д-добре! – Каза Прасищю, завъртя ключа и се строполи в тавата.

Картофите се запревиваха от смях: 

– Ха ха, върза се, глупакът! 

– Край на тиранията! Да опечем душманина! 

– Урааааа!

Прасищю се беше изпотил целия и се въртеше в тавата. Сънуваше как глигана Грую седи в месарсницата, чака да го купят и му казва “Предупредих те аз, ама като не вярваш!”.

– Ще п-п-потърся кааааална локва да се освежа малко! – каза Прасищю и стана – ей сегичка се връщам! – завърши прасето и затръшна вратата.

Картофите останаха сами.

– Брей, топло стана тука – каза Чипса и избърса потта от челото си.

– И Прасищю излезе някъде – добави замислено Пюрето и се почеса.

– Защо ли така ни се хили пред вратата на фурната? – попита Крутона и запремигва на парцали.

Прасищю стоеше пред затворената врата на фурната и надничаше вътре ухилен. После взе празните бутилки помия и ги завъртя така, че сприхавите картофи да видят етикетите:

Отлежала безалкохолна помия”.

Прасищю се отдалечи доволно и заспа в кочинката при тромбестата си котка и картонения ятаган, който двамата купиха от магазина за реквизит. На сутринта щяха да хапнат вкусни печени картофи.

2 thoughts on “Прасищю и празниците”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *