Прасето Шунко и тромбестата му котка пак се стягаха за път. Днес щяха да обиколят района на Големите бостани, за да проверят какъв е инвестиционният климат там. Инвестициите в бостани бяха много важни за Шунко.

– Трябват ни бостани, котко – казваше често той. – с едната свинска чест не се живее, динени кори трябват.

– Да, Шунко, така е – казваше котката и озадачено почесваше тромбата си.

Прасето намести очилата и каската си и внимателно инспектира каската на тромбестата котка. Както винаги, щяха да пътуват с прасомотора. Шунко много обичаше да му се вее пачата от вятъра, а и тромбата на котката се вееше много хубаво.

– Хайде коте, скачай на прасомотора и да тръгваме – каза Шунко, машината забръмча и потеглиха.

Дълги бяха разходките на двете животни и обикновено след тях се връщаха уморени. Прасето винаги беше и гладно, затова често гонеше котката със солница в ръка, докато не се спънеше в някоя картофена обелка, която да залъже глада му за малко.

Така беше и тази вечер, Шунко доста дълго беше гонил котката със солницата и се беше уморил. Похапна кюспе, затъркаля се в кочинката, ама нещо не му беше пълно щастието. Гледаше замислено калната локва в двора и си представяше колко хубавко може да се овъргаля в нея и после да си легне и да нанка сладко и вкусно.

– Шунко, хич не си ги мисли тия работи! – скара му се котката, която беше забелязала влажния му поглед – Никакви свинщини не искам в кочинката!

– Ама то нали е кочинка?! – недоумяваше Шунко – каква кочинка е, ако не си легна кален вътре?

– Не може, ако се въргаляш в локвата, после ще се къпеш! – отсече котката и отиде да си вчесва бишкотите.

– Ама че несправедливост – мислеше си Шунко. – да се къпя?! Веднъж се къпах като малък и никак не ми хареса!

Прасето все повече се възмущаваше от наглостта на тромбестата котка. Не стига че тази вечер пак не успя да я догони със солницата, ами и ще го кара да се къпе. “Няма да стане тая работа” си каза Шунко и отиде напук на котката да се овъргаля в локвата. А там беше толкова кално, вкусно и хубаво! Търкаляше се Шунко щастливо, завираше си зурличката в калта и ринеше с копитца по-надълбоко да потърси и някое картофче.  След дълго и уморително търкаляне прасето се върна в кочинката и си легна демонстративно. Тя ще му каже какво да прави, тромбеста котка такава!

– Шунко, май си се търкалял в локвата, а? – попита благо котката

– Търкалях се – отговори нацупено прасето.

– И не си се изкъпал, а?

– Не съм, разбира се – каза Шунко и врътна зурлата си на другата страна да спинка. Хубавото спинкане беше задължително след въргалянето в калта.

– Ами аз всъщност не исках да се търкаляш там, защото съм ти приготвила специална кална локва, Шунко – каза тромбестото животно и се засмя.

– Кална локва ли? – пачата на Шунко щръкна и той надигна зурла въпросително. – Каква кална локва?

Струваше си да се потъркаля още малко в нова локва, спинкането можеше да почака.

Котката го заведе при новата локва. Беше по-различна – идеално кръгла, черна, с метални стени и пълна до половината с кал.

– И няма да ме караш да се къпя после? – попита недоверчиво прасето.

– Няма, Шунко, няма да има нужда – каза котката и се усмихна мило.

“Колко хубаво!”, помисли си Шунко и се метна в локвата. “Хм, доста е топла”, помисли си прасето и се обърна по гръб да усети калта по-добре. “Ама и тая кал каква е такава бяла” , зачуди се той и запримигва.

– Аз ще сложа едно капаче, Шунко – каза котката и захлупи локвата с голям стъклен капак.

– Капак ли? – Шунко се надигна докато зурлата му залепна за капака и погледна към котката. “Миличката, как се е зачела” помисли си той умилено и се усмихна. Тогава видя какво точно четеше котката:

“Как да сготвим фрикасе с младо свинско”.

В локвата започна да става доста топло.