Експеримент с домашен прах за пране (или с какво тормозим кожата си)

От години имам проблеми с кожата си. Дребни проблеми – от лек сърбеж до обилен обрив. От години, тоест от 6 годишна, когато за пръв път успях да направя връзка между вълнената блуза, която мразех, синьото синтетично комбинезонче с още по-синтетична бодяща дантелка по края, което мразех още повече… и къпането, което не мразех, но пък усилваше до полуда всички сърбежи и бодежи от гореспоменатите дрехи. Известно време бях глезлата в семейството, после нашите вдянаха, че имам някакъв проблем и престанаха да настояват да обличам вълнено и синтетика на голо… а аз успявах да се изхитря да оставам максимално дълго време с меката памучна хавлия след къпане. И не, че не ходя на лекар. На всеки 10 години решавам, че медицината е сериозно напреднала и е крайно време някой да ми постави диагноза, пробвам се при поредния дерматолог, получавам диагноза “себореен дерматит” или “невродерматит” (редуват ги, за да не ми е скучно) и рецепта, която съвестно изпълнявам. И симптомите обикновено изчезват – за месец. Или за повече, ако реша да повторя самосиндикално лечението. Експериментирала съм с хранителни режими, спорт и разнообразни мазила без почти никакъв успех.

Преди известно време видях при Деница рецепта за домашен прах за пране и реших да пробвам и това. В крайна сметка не губя нищо от опита… най-малкото ще пера известно време по-екологично 🙂 Купихме от ХИТ сода бикарбонат и италиански домашен сапун TreStelle (идиотско е, но стария познат български сапун за пране, който баба ми ползваше и за къпане вече никъде не може да се намери) и първите 3 перални бяха успешно пуснати и прострени. Разлика в качеството на изпиране няма, а за резултата от експеримента върху кожата ми ще мога да докладвам след поне месец редовна употреба.

До тук добре, но TreStelle започна да свършва. Калъп от 250 гр.  стига за около 5 перални и струва 1.70 лв, т.е. по-скъп е от праха за пране и определено много по-скъп от бабиния ми сапун. Освен това горчивия ми опит с тези световно нерекламирани марки е, че:

  1. Има ги само в 1 търговска верига
  2. Има ги, докато не започнеш да ги ползваш редовно
  3. В момента, в който им станеш фен, престават да ги внасят, защото се оказва, че ти си и единствения им потребител

Е, един хубав ден, прибирайки се от работа, на вратата ме посрещна Прасунсен и ми заяви щастлив и доволен от себе си: “Намерих ти сапун за пране! Евтин.”  На масата ми се хилеше пакет “Duru Universal”, а на опаковката пишеше, че е за обща употреба и може да се ползва и за пране (то като че ли с тоалетен сапун не можеш да си изпереш чорапите, ама нейсе).  Обаче Duru изобщо не прилича на домашен сапун – ослепително бял е и доста напарфюмиран.  Зачетох се в етикетчетата и на двата сапуна с идеята да вдяна ще развали ли Duru-то пералнята ми и веднага ми се набиха на очи 10-те разлики…

TreStelle:

  • Мастни киселини с естествен произход: 68-70%
  • Свободни основи NaOH: 0.15%
  • Натриев хлорид NaCl: 0.5%
  • Вода: 20-22%

Според остатъчните ми познания по химия, това е класически домашен сапун, тип “марсилски”. Може би има добавен и някакъв аромат… на класически домашен сапун, защото точно така си мирише 🙂

Duru:

  • Sodium Tallowate
  • Sodium Cocoate
  • Вода
  • Sodium Palm Kernelate
  • Парфюм
  • Глицерин
  • Sodium Chloride
  • Течен парафин
  • CI 77891
  • Tetrasodium EDTA
  • Etidronic Acid
  • Disodium Distrylbiphenyl Disulfonate
  • Hexyl Cinnamal

Според тотално недостатъчните ми познания по химия… тук ми трябваше яко четене 🙂 Познати ми бяха само 4 съставки, още няколко се оказаха безобидни или натурални, но определено обозначението “CI 77891” нищо не ми говореше. Оказа се, че това е титаниев диоксид и се използва като “избелител” (тоест оцветител в бяло). Имам някакви бегли спомени, че баща ми слагаше това нещо в бялата боя, с което таваните ни оставаха ослепителни десетилетия наред и понеже е химик, го хванах за ушите за повече инфо. Според него титаниевия диоксид е използван широко за такива цели в миналото, като се е слагал едва ли не във всичко, което трябва да добие бял цвят – от пластмаси до паста за зъби. Е, да, но в днешно време го броят за токсичен, предизвиква зачервяване на кожата, обриви и сърбеж при контакт с веществото, а при по-продължителен контакт чистия титаниев диоксид е възможно да предизвика рак.

Информация за токсичността на някакво непознато означение от опаковката може да се провери и в TOXNET, а ако на козметичен продукт намерите обозначение, започващо със  CI, не е задължително непременно да се стряскате – с това започват обозначенията на оцветителите, като повечето се водят безвредни. Ако се съмнявате в нещо, просто го проверете.

А аз, вдъхновена от доктор Хаус, мисля да направя още един експеримент с кожата си и след месеца на пране с домашен сапун, да изкарам и един месец къпане със сапуни Duru, съдържащи титаниев диоксид. Честно казано надявам се да реагирам положително на теста, тоест симптомите да се появят… така поне ще знам кое точно от цялата химия, която ме заобикаля, да избягвам 🙂

25 thoughts on “Експеримент с домашен прах за пране (или с какво тормозим кожата си)”

  1. А, това е джаджата, позната от радио рекламата на екобулпак: “някои перат без прах за пране, други рециклират без заводи за рециклиране…” 😀

  2. Ааай, аз толкова не бях се зачитала в етикета. Химията не ми е силната страна и приех на доверие твърдението “чист сапун”. Сега като се зачетох в състава – той прилича повече на този на ДУРОто. Има две CI-та, но се оказаха оцветители. Има и една различна съставка, за която пише че е опасна, ако в концентриран вид се консумира или влезе в очите…
    Нямам си представа дали е опасна в сапуна, но досега не сме имали проблеми у дома – което не значи много като се замисли човек… Но пък ако сапуна е проблематичен, какво остава тогава за праховете за пране, омекотителите и всичко останало…
    Но следващият път като пазарувам определено ще разгледам етикетите и на останалите сапуни…
    поздрави и мерси за инфото и сайта:)

  3. А, не се вманичвай и ти като мен… нали няма ензими в сапуните 🙂
    Аз се зачетох, защото ми писна да ми лекуват само симптомите и да не знам в какво е причината.

    Обаче ще отида тези дни до магазина и ще си накупя няколко калъпчета от онзи автентичен сапун, докато не е свършил и той 🙂 Явно вече е рядкост да откриеш натурален продукт без излишна химия.

  4. Значи същият/подобен проблем. Свръхчувствителност към съвремените сапуни, само дето е по собствената ми диагноза “нерводематит” и се проявява в извънредна сухота и некомфорт след използването им в областта на дланите и леко парене ако е на друго място – най-често гърба. НО – късметлия – познай какво открих на тавана на село – около половин куфар с домашен сапун. Специално разпитах баба ми, но 86те години й помогнаха да ми каже че ми го подарява всичкия, че се прави от свинска мас и хлябна сода и толкоз. Мисля да се допитам до форумите на бегемама за пропорции и процедурата за създаване.
    Гаджето ми не прие отговора “Защото не ми дразни кожата” за достатъчен аргумент за присъствието на една грозна буца сапун в стерилно красивата й баня та се наложи да си го държа в апартамента в младост.
    Мога великодушно да ти дам една “буца” но не повече :Р, преди да съм разбрал как се прави 😀

  5. Ще се опитам да ти намеря рецепта за домашен сапун, спомням си, че около купонните времена през 90-те сме варили в къщи от изпаднала от някъде мас. Обаче процеса смърди ужасно, да знаеш.

    Иначе марсилския изглежда доста кокетно – приятно кубичен, с ретро щампа и цвят на добре узрял кашкавал. Мога да те снабдя с едно калъпче за проба при следващия шопинг 🙂 Така де… ако се налага да търсиш пресечена точка между дизайна и комфорта 😀

  6. Уф хорааа, наскоро ме светнаха със следния факт:
    В едно съвременно домакинство има повече химикали отколното в една лаборатория преди век.
    Та дори сапуна да елиминираме…си е загубена кауза да се отървем от вредностите, дето ни заобикалят 🙁 (Наскоро четох за аспартама, например, дето е разрешен от всички, а има доказателства, за това колко е вреден…кой ти мисли за хората)

  7. Виж сега, Пипи… аз, като една класическа вещица, много обичам химията 😀
    Тази химия, която прави гроздето да става на вино и ечемика и хмела на бира. И химията на чая много обичам. Тях все още не са успели да ги направят напълно синтетични 🙂

    Иначе експеримента ми с вече 7-8 пранета с настърган “бабешки” сапун доказа, че изпиращата му способност не е по-лоша от тази на среден клас прах за пране (примерно Тема или Ехо Савекс). Кожата ми също реагира много добре на него…

    Зачудих се защо им е на производителите да добавят всичките тези компоненти в тоалетните сапуни и единственото, което ми дойде на ум е цената. При 6.7 милиарда население на планетата (в сравнение с 1 милиард, когато е измислен сапуна) и повишеното ниво на хигиена… еми няма как да минем без синтетика. Иначе цената на сапуна ще удари в небесата, ако трябва от животинска мазнина само да се прави 🙂

  8. Ot edno vreme v uchiliste vse si mrazia himijata ama tuk me zaintriguvahte – moje bi bi bilo dobra idea da imash po veche poznania po predmeta

  9. От половин година насам започнах да правя сапуни. Най-лесно и бързо се правят сапуните по студена технология. За целта обаче е необходимо да имате ел. кантар, който да мери до грамове и пасатор.
    Последната рецепта, която правих беше:
    200 гр кокосово олио,
    107 гр бадемово олио
    200 гр зехтин,
    103 гр олио от зърната на грозде (grapeseed)
    57 гр слънчогледово олио
    51 гр. жожоба (jojoba) олио
    32 гр какаово масло
    102,5 гр сода каустик
    250 гр вода

    маслата и олиата съответно могат да се заменият със мас, но количеството трябва да е точно до грам, за да може содата каустик да го осапуни.
    По принцип различните мазнини дават различна твърдост на готовият продукт.

    Процесът е следният: във пластмасова или стаклена (в никакъв случай метална) кана/буркан се сипва водата, кам нея внимателно се добавя содата (ако не сте сигурни в рацете си, сложете си ръкавици) и се разбърква. Между другото, содата нагрява доста каната/буркана.
    В тенджера се разтопяват/нагряват маслата и олиата. Оставят се да изстинат до 38-52 градуса.
    След като стигнат определената температура към тях внимателно се добавя разтвора на водата и содата. След това с пастора се разбива, докато сместа стане кремообразна (гъст крем). В момента, в който стигне до гъстота на крем може да й се добавят парфюм и оцветители. Незабравяйте да ги разбъркате с пасатора. След това сапунената маса се изсипва във форма (за по-лесно вадене на сапуна после, може да се покрие формата с пергаментова хартия). Оставя се за 24 часа да се втвърди, вади се и се реже на калъпи, форми, кой както поиска. След седмица престой може да се използва. Ако искате обаче да се втвърди напълно трябва да се остави поне месец. За да се удължи срока на годност на сапуна може да му се добавят 20 капки есенция от чаено дърво.

  10. Здравейте!
    Имате ли проблеми с пералнята след продължително пране с домашен сапун?

  11. За сега не съм имала проблеми заради сапуна, но не съм и прала много продължително с него – 2 месеца експеримент и от време на време минавам пак на сапун, като съм забравила да купя прах или имам някакви алергични реакции.

    Пералнята ми е евтина 5 годишна Sang WS 400, напълно възможно е новите модели с повече електроника да са по-чувствителни към перилните препарати.

  12. Да си отговоря на въпроса от преди 2 години 🙂

    След продължително пране с настърган сапун и сода за бъчви от време на време, сложени директно в барабана не намирам никакви промени в пералнята. Здрава си е толкова, колкото и преди.

    Дрехите са винаги чисти, дори и упорити петна се премахват.
    Няма никаква миризма като изсъхнат.

    Вече ми е неприятно да пера с прах за пране, не понасям изкуствената миризма и замазаните дрехи, особено на детето.

  13. Да добавя, че ми излиза доста евтино да пера така, само 13 стотинки на пералня 🙂 Настъргвам 1/2 сапунче Сона (произведено в Калековец, няматсайт да ви го покажа) което струва от 22 до 25 стотинки на бройка.

  14. Начи, trestelle е любимия сапун на моя мъж от едно известно време, но изчезна от магазина където го купувахме (знаех си аз, че трябва да се запася). След проведеното разследване се оказа, че дистрибутора не се е вясвал в магазина от много време и нищо не знаят. Междувременно, трябваше да поръчам/купя някакъв сапун. 2 поръчки по 2-3 сапуна (различни видове) от зоя.бг все не се харесват (един миришел на пепелник, друг горе-долу ставал..). Все се надявм да свикне 🙂
    Вчера открих обаче в един шкаф незнайно как оцелял половин оранжевичък сапун и ММ с радостни викове го отнесе към банята 😀
    Направих си изводите, че трябва да изнамеря начин да поръчам от някъде някакво количество от тоя сапун. Гугълването ме отведе почти до никъде (все още не съм наммерила откъде да го поръчам). Но пък цъкнах пак на сайта на фабриките в италия, където за продукта има ей тази страничка където е даден състава.
    за разлика от написаното на опаковката, което може да се тълкува всякак: “Сапун тип домашен, получен от висококачествени мастни киселини с естествен произход. Те гарантират висока пречистеност без остатъчно токсични продукти. добра пенливост. Силна изпираща способност. Съдържание: 70% мастни киселини, сапуни, 30% парфюм.”
    Мисля обаче, че няма да го издирвам тоя сапун – както изглежда, си е най-обикновен сапун с Sodium tallowate 😕

    иначе, що се отнася до прането – пробвах го това с настъргания сапун и содата за бъчви (че даже толкова бях убедена, че това е начинът, че забърках 2 дози – една за майка ми, една за у нас, че и на свеки отсипах в една кофа) – ми, не пере добре :/ В последствие минах на гръцкия Planet, който ми е добре като цена, пере добре и с претенции за еко;
    Впрочем, ей тук една дискусия за ролята на сапуна в прането. Са съжаление, в районите с твърда вода пък хич не става да се използва сапун, ето обяснение.
    Размишлявам си просто 🙂

    И в опит да побутна дискусията:
    @Дани, с какво переш сега?
    @Мирише ми на люляк, какво представлява това сапунче Сона? какъв му е състава?

  15. Лита, понеже от 2 години сме на село – пера с каквото има в селските магазини 😀
    В крайна сметка минах на течен перилен препарат – тук се намират Rex, Тема и някакъв неизвестен италиански на сходна цена. Понеже така или иначе ще мъкна покупките пеш, поне да не нося излишен пълнеж.

    А кожните ми проблеми като че ли изчезнаха, откакто сме тук… Вероятно причината за тях е била чистия софийски (преди това бургаски) въздух 🙂
    Пазя си половинка TreStelle за всеки случай, но иначе се къпя с бебешки шампоан Тео – тук го има във всяко магазинче и не ми дразни кожата.

  16. Браво! супер, че си си решила въпроса толкова успешно 🙂
    изглежда, Драгалевци и да е било село, не мога към днешна дата да се възползвам от това, хаха – ако се изкъпя с Тео, ще се изрина. А понякога така ми се иска всичко да е просто и да не търся специални сапуни 🙂

  17. От изчетителното ми изчетване стигнах до заключението, че пищшещия има рак между зъбите, космите и под мишниците… бащатко и цял живот ги е овъртолвал титанично у татков диоксид :)))
    я стига бе хора!!! живота се случва доста по мистично отколкото си мислите… иначе пишещата няма да може да пише ако толкова сте убедени в отровността на животеца дето го тикате :))) айде и умната….

  18. Цицигуньо, всъщност рак имам. Не на зъбите, въпреки че и те не са особено здрави. Но заради тази диагноза вече трябва да избягвам и лавандулата, която я тикат в половината препарати за пране и козметика.

    Та сложно е, когато искаш да добавиш още 10-15г към животеца си 🙂

  19. За годините…. глухарче, коноп, вит.В17 и вит.С – има доста информация в нет-а…. може пък нещо да помогне… знае ли човек?
    За сапуна….С кожен проблем (много суха и много чувствителна кожа на лицето със зачервяване и сърбеж) се справих с кастилски сапун и собственоръчно приготвен крем от пчелен восък, масла от жожоба, невен, шипка, бадемово и лимонена трева и розова вода. Сапунът почиства уникално (мъртвата кожа, заедно с всички боклуци в нея се отделя само с леко разтриване с пръсти ), става и за коса и за тяло и за пране. Маслата подхранват, овлажняват и регенерират кожата. Пчелният восък пък създава фин слой, който предпазва от изсушаване и мръсотията във въздуха. Драстично подобрение на състоянието имаше още след първия опит. За около 2 седмици кожата ми се възстанови напълно (след 4 год ходене по мъките – доктори, изследвания, скъпа козметика – последна дума на химията и пр.). Продължавам да ги ползвам, защото с тях чувствам кожата си чиста и здрава.

  20. Ще го пробвам този кастилски сапун 🙂

    Иначе от 1г насам си бъркам и аз сама козметиката, но специално за мен установих, че 1-2 масла вършат чудесна работа и няма смисъл да се занимавам със сложни рецепти.
    Шипково масло като нощен крем и за около очи, масло от гроздови семки за дневен и за тяло.
    През зимата ползвам карите и какаово масло вместо крем за ръце.

    Миенето на косата с хума и индийски билки от hennafox.com (сапунени ядки и шикакай). Шампоан само от време на време, когато е много замърсена.

  21. Аз съм “нова” в домашната козметика – има-няма 2 месеца, т.е. в периода “проба-грешка”. За сега съм установила, че за моята кожа най-подходящи са бадемово, арганово и масло от шипка.
    Шипката е направо уникална – пробвах на ръцете и петите. Нанесох го директно без нищо друго, ей така за проба, и се изумих. Повече не съм ползвала кремовете за ръце и крака и май ще ги изхвърля.
    Чудех се за гроздовите семки…ползвала съм крем (купен) с това масло и не бях доволна, но може проблемът да е бил в крема, а не в маслото, ще го пробвам по-нататък.
    Какаово много ми харесва, но ми е малко леко и за това го комбинирам с друго базово и някакво етерично за аромат.
    Последният ми опит е със сина ми – тийнеджър с пъпки, пърхот и суха кожа. През последната седмица успях 2-3 пъти да го намажа с масло от салвия (докато се с заплеснал по някоя комп.игра) и вече не изглежда сякаш си сменя кожата. Нови пъпки почти няма (май се появяват само където не съм успяла да намажа), останаха само петната от старите, но се надявам и те да изчезнат скоро. Нови черни точки със сигурност няма. Намазах скалпа със смес от масло от чаено дърво, салвия, кипарис и бадемово (след като спрях интернета). Престоя така около час и го измих с кастилския сапун (наложи се да го сапунисам 2 пъти, за да се отмият напълно маслата) и резултатът е налице – пърхотът изчезна почти напълно, няма сърбеж и зачервявания. Той самият е много доволен от резултата и продължи да се мие със сапуна, а веднъж седмично ще го мажа с маслата и се надявам да се справим и с този проблем с помощта на Природата.
    Още не съм намерила решение за шампоана, тъй като кастилският сапун, който имам е течен и много се стича. Трябва да го сгъстя или желирам малко. Бях си поръчала шикакай от един сайт, но не ми ги доставиха (нямали на склад). Чудя се, ако го смеся с малко хума, какво ли ще стане?
    Поздрави за хубавия блог! Сайтът е интересен и оригинален.
    Успех! (къде са емотиконите?) 🙂

  22. WOW!!!
    Нямах представа, че постът ми е толкова дълъг!!!
    Извинявайте. Дано поне не е досаден.

  23. Не е досаден 🙂

    Поръчах си кастилски сапун с мента и конопено масло. Много е добър, наистина, измива чудесно. Май ще заместя гел душа с него 🙂

    Шипковото масло (смесено с розово) наистина прави чудеса с бръчките 🙂 А това от гроздови семки ми идва малко мазно за лятото, но през зимата кожата ми става суха и ще ми е тъкмо.

    Благодаря за хубавите думи 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *