Хостел “При Писанка и Свинчо”

– Абе Писанке, мисля си, що не вземем да си направим един хостел, а? Ще посрещаме гости, ще предлагаме и закуска с нощувката… – попита Свинчо и отгризна дръжката на тиквата, която се печеше на огнището.

– Хмм, ми може, Свинчо, защо не – каза Писанка и почеса тромбата си

– Вече съм харесал една кочинка две пресечки по-надолу. Да я вземем и да действаме!

Двете животни бързо уредиха сделката, обзаведоха кочинките с удобни кални локви и сковаха една бамбукова рецепция.

– Такааа, май сме готови да посрещаме гости. Да приготвим закуската! – каза щастливо прасето и се потупа по шкембе чорбата.

– Ама чакай, да сложим една табелка отпред поне? – попита учудено Писанка – как ще разберат животните, че има хостел тука?

– Остави тая работа, няма да можем да смогнем. Те ще ни намерят гостите, не се притеснявай. Давай да направим закуска преди да са дошли!

Приготвиха закуска и зачакаха.

Котката почеса бишкотите си.

Прасето пощипа зурлата си.

– Никой не идва. – заключи Свинчо и погледна Писанка.

– Никой не идва. – потвърди котката притеснено и приглади козинката си.

– Да изядем закуската поне, а? – попита прасето колебливо и хвърли един кос поглед към струпаните апетитни огризки от плодове и купички с помия.

– Чакай малко де, може да дойде някой. – каза Писанка и загледа вратата с очакване.

Прасето почеса зурлата си.

Котката пощипа бишкотите си.

Вратата остана безмълвна.

– Давай да изядем закуската, никой няма да дойде днес! – отсече прасето.

– Добре де… – съгласи се тъжно Писанка и се присъедини към масата, където Свинчо вече грухтеше доволно, наливаше се с помия и жонглираше с ябълкови огризки, които неизменно изтърваше така, че да попаднат в устата му.

– Най-хубавите ябълки…. мляс, грух… прасетата ги ядат!… мляс, грух… – доволно отбеляза прасето.

На другия ден историята се повтори. Котката стоеше на бамбуковата рецепция и гледаше втренчено вратата, а прасето са навърташе наоколо, почесваше зурлатата си и предлагаше да изядат закуската, защото никой не идваше.

– Казах ти да направиш една табела, никой няма да ни намери така! – укори Писанка прасето, което тъкмо беше изяло и последната огризка и примижаше доволно.

– Ех, Писанке, не виждаш ли колко съм зает, кога да правя и табела! – отговори сърдито Свинчо.

Котката се зачуди с какво точно е зает, но си замълча и почеса тромбата си.

На другия ден както обикновено прасето се събуди и затътри надолу по стълбите, само че вместо притеснена, котката го чакаше засмяна.

– Аз направих табела, Свинчо! – съобщи му тя и го задърпа за копитото към вратата, на която беше окачена красива табелка “Хостел “При писанка и Свинчо” – Нощувка и закуска”.

– Ъъъъъъ, много хубавоооо ъъъ, мило коте – каза прасето и се насили да се усмихне и да потупа котката по кратунката.

Броени минути след това пристигнаха и първите гости – три човки, които бяха дошли от птицефермата да разгледат града.

– Виждаш ли, гостите идват! – каза победоносно Писанка

– Ъъъъ, даааа, колко хубаво – каза прасето колебливо, почеса пачата си и погледна тъжно към закуската. После огледа човките, реши, че са прекалено кльощави, за да изядат много храна, и се поуспокои.

Човките обаче бавно, но старателно изкълваха всичко до последната троха. Прасето надничаше през цялото време и за изненада на котката дори пожела да изчисти след тях с надежда да намери нещо останало. Не намери нищо и тъжно почеса пачата си.

Следващия ден животните застанаха до рецепцията и зачакаха нови гости.

– Никой не идва, давай да изядем закуската! – отсече прасето, още сънено.

– Е чакай де, още е много рано! – каза котката и пристегна елегантно шкембе чорбаника си.

Прасето притеснено загледа тиквената стрелка на часовника, която мърдаше ужасно бавно. С всяко трепване обаче надеждата му нарастваше.

– Казвам ти, страшни мацки има в тоя град! – отсече Хипопотамчо и влезе с гръм и трясък. – Ех, че хубаво хостелче!

– Иха, евала, брато, добре че дойдохме тука – зад него се подаде един мравояд и се заоглежда любопитно.

– Заповядайте, скъпи гости! – посрещна ги Писанка усмихната

– Ъъъъъ, заповядайте, заповядайте, ей там са спалните, ъъъ, ей там е калната локва, ъъъ, там е прасовизора – намеси се енергично Свинчо и задърпа гостите към кочинките.

– А там е закуската! – вмъкна Писанка засмяно

– Закуска, супер! – изрева хипопотамът и се насочи към купчината огризки, а Мравоядчо заподскача след него доволно.

Свинчо преглътна смутено.

– Аз ще се кача да си вчеша козинката, Свинчо, ти остани на рецепцията за малко, да се грижиш за гостите. – каза Писанка и заприпка щастливо към кочинката.

– Няма проблем, Писанке, ще остана – каза тъжно Свинчо, подпря се на рецепцията и загледа към гостите, които пируваха и се смееха гръмко. Нервно ринеше с копитце в земята и броеше оставащите огризки, които постоянно намаляваха.

След малко котката се върна с вчесана козинка:

– Как е, Свинчо, гостите харесаха ли закуската?

– Харесаха я и я изядоха. – каза прасето.

– Супер, тъкмо няма да се тъпчем ние, че искам да си пазя талията! – каза весело Писанка.

– Ами всъщност, днес има закуска и за нас, ела да ти покажа! – каза прасето и тръгна към стаята за хранене, а опашката му пружинираше от вълнение.

Котката си подаде муцунката и видя маса с две гозби: подлучен мравояд и хипопотам с картофи.

3 thoughts on “Хостел “При Писанка и Свинчо””

  1. Абе вашето с тези канибалски истории заприличва на “Докато свят светува” :PP

  2. Carrot,
    Да беше забелязал и моите кански усилия да спасявам котката от изяждане 😀

    Ама друго си е да имаш под ръка цяла банда полезни герои 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *