– Мозъчко е умен! – повтаряше прасето Бекончо, докато  почесваше котката Рошалина по кратунката. Рошалина измърка доволно. Обичаше да масажират нейния Мозъчко и да казват, че е умен.

А Бекончо се опитваше да определи точния размер на Мозъчко, за да прецени ще му стигне ли панировката.

***

Рошалина често се занимаваше със сложни изчисления като например да пресметне необходимото й количество котешка храна за период от сто години:

 

В тези случаи Мозъчко много й помагаше, защото Мозъчко е много умен. Понякога обаче той се уморяваше от изчисленията, които Рошалина го караше да върши, и излизаше в почивка:

В такива моменти Рошалина обикновено отиваше в кухнята, където нещата невинаги се развиваха по най-добрия начин:

 

***

Веднъж Рошалина правеше икебана от сушени миши опашки, а Мозъчко кротко подремваше.  Бекончо, който не проявяваше интерес към занимания, несвързани с храна, мина край котката, повдигна вежди и отиде да си налее чаша вкусна помия. Помията беше доста добра, затова си наля още една и поглади доволно шкембе чорбата си.

На връщане видя Рошалина да гледа сънено от дивана към прозореца и да почесва замислено тромбата си.

– Хммм, аз май съм задрямала, докато правех икебаната, а сега не мога да я намеря :-/

Прозорецът беше отворен, а на перваза доволно преживяха дворните котки Грую и Грозотавъра. От устата на Грую висеше миша опашка.

***

Един ден Бекончо лениво почесваше зурлата си, докато се чуди какво ще има за вечеря. Радиото бръмчеше неангажираща музика. В един момент музиката се прекъсна от реклама:

– Уважаеми земеделски стопани и фермери! Започва новата кампания по раздаване на субсидии….

– Субсидии ли? – Бекончо внезапно подскочи въодушевен и в очите му се завъртяха печени тикви. Хммм…. Може!

– Че за какво ще ни дадат субсидии, ние нищо не отглеждаме? – запита Рошалина и забоде пръст в кратунката си, за да събуди Мозъчко. Мозъчко също погледна озадачено и си избърса носа.

– Остави тая работа на мене – отсече Бекончо.

На другия ден Рошалина неохотно придружи Бекончо до кабинета на местния инспектор по раздаване на субсидии.

– Ама казвам ви, аз съм един отруден фермер – говореше разпалено Бекончо – моята дейност е изключително важна за снабдяването на населението с продоволствия!

Инспекторът гледаше незаинтересовано.

– Добре де, какво отглеждаш?

– Човка! Ето я.

Рошалина беше забола няколко перца в козинката си и се усмихваше приветливо. Инспекторът се зачуди на странната човка, но все пак имаше пера, така че сигурно е някакъв рядък вид. Зачете се в папката си да търси информация.

Малко по-късно Бекончо грухтеше и се въргаляше в чували кюспе и люспи от домати, получени като субсидия за изхранване на човка. Рошалина недоволно чистеше перата от козинката си и се чудеше какъв вид добитък трябва да стане, за да получи пържена риба.

***

Бекончо четеше вестника си, хрупаше една ужасена ряпа и повдигаше рунтави вежди.

– Гледай какви работи стават по света, Рошалинче – Свин Чо Съм е взел властта в Северна Картофия.
– Това май е хубаво, Бекончо. Баща му, Свин Чо Бях, беше пълен психопат.
– Не съм сигурен какво да мисля за Свин Чо Съм – отговори замислено Бекончо и зарови копито в зурлата си.

Тогава се намеси Мозъчко:

– Ама че сте глупави! Ако погледнем градацията – дядото Пра Сун Чо, после синът Свин Чо Бях, и сега внукът Свин Чо Съм, ще видите, че нещата никак не вървят на добре. Картофените обелки само ще поскъпват!

– Мозъчко е умен! – казаха в един глас Бекончо и Рошалина и се затичаха да инвестират в картофени обелки.

***

Бекончо весело се запъти към кухнята да вземе закуската. Бекончо винаги е весел, когато предстои ядене.  Пътем потупа Рошалина по кратунката и отбеляза, както обикновено:

– Мозъчко е умен!
– Абе в момента не е особено умен – отговори умислено Рошалина.
– Хм, че защо да не е умен?
– От половин час го принуждавам да гледа сутрешния блок по прасовизора.