All posts by Кот

Матури, колоездене и адреналин

Много е идиотско рано сутринта, когато вече си се запътил за работа с колело, да получиш смс, че довечера си на родителска среща. Ще си говорим за матури и балове. Бляк ;-/

Нахлузих си перелината за дъжд. Не, че имаше тогава… но да се изтапаня сред останалите изтупани, лъснати родители, цялата покрита с кал, едва ли щеше да се отрази добре на имиджа ми на загрижен родител 🙂

Портиерът в даскалото на хлапака е пич. Паркирах си колелото до неговото и докато чаках да спре бурята след родителската, си говорехме за велосипеди и екипировка. Човекът не се е качвал на градски транспорт от 15 години. Не го попитах на колко години е, но изглеждаше здрав и доволен от живота си белокос чичка.

Обратният път си беше чист адреналин. От август до сега съм карала само по пътя от къщи до офиса (Младост 4 – Пловдивско поле), с единствено оживено кръстовище на Деницата. Днес ми се наложи освен това да карам от Пловдивско поле до Плиска (по-точно “Райко Алексиев”), а после от там до Младост 4 в тъмнина, кал и слаб дъжд.

Не посмях да се кача на Цариградско само заради двуметровата кална вълна, която вдигна един автобус, точно докато се чудех да се престраша ли, или да карам по локалното. Но претръпнах. Минавах през локви-езерца с неизвестна дълбочина, ръгах се между колите и ги изпреварвах, загубих се в собствения си квартал 🙂 и се въртях в кръг, карах в някаква пуста, тъмна, забутана улица покрай някакви ливади… и в крайна сметка успях да се прибера за 40 мин по маршрут, който минавам за сефте с колело, в кофти атмосферни условия, почти пълен мрак и евтина екипировка 🙂

Е… честито ми бойно кръщение 🙂

Харчим като за последно…

така де, одеве имаше някакво слабо земетресение 🙂

Първо, Прасунсен си купи и той колело, защото е много досадно да подтичва след котката, докато тя си върти педалите. Търсихме Virus, защото решихме, че ще е забавно да сме Hacker и Virus, ама… човек не си избира колело заради името все пак и се оставихме продавача да ни убеди 🙂 Аз завиждам. Благородно. По-хубаво е от моето за съвсем малко повече пари.

После си накупихме стопове, задни фарове, заключалки, каска за Прасун, ръкавици за котката. Моля мами, лели и братовчеди да не ми предлагат скиорските си ръкавици, просто не стават. Това тук го написах с новите ръкавици на ръцете си. Издържат на нулеви температури и са като втора кожа.

След това… а, да, момчетата от байк центъра ми смениха предната спирачка (гаранционно) и ми смазаха веригата (подарък). Смениха ми и гумичките на задната (как се казва тази джаджа, някой може ли да ме светне?)… е, за тях си платих. А, да, смених си и степенката, че я бях строшила в едни камънаци.

После поливахме колелетата на бира и пици с Илиан. А малко по-късно същия следобед реших, че имам нужда от нов монитор и тук вече късметът ни изневери.

Колебаех се между 2 модела за 299 лв. Asus VW221D, който е на промоция в Технополис и VIEWSONIC VA-2216W, който е с почти същите параметри, но в Техномаркет. Технополис ни е по-близо, разходихме се пеша до там и с монитора в ръка се наредихме на касата. Е да, ама не. Опашка, като че ли дават банани по Тошово време… висим и не мърдаме. Някаква повреда в системата, както учтиво ни уведомиха от опашката. Не и от управата на магазина, те си мълчаха като пукали. По уредбата ведра музика, за повредата нито дума. Нека се редят хората, чиста далавера си е това… докато чакат на опашката, примъкват още покупки в количките. Някакви отчаяни люде преди нас вече седяха на земята и се жалваха, че висенето им отива към час вече…

Прасунсен издържа пряко сили половин час, изсъска “Връщаме го!” и се насочи към изхода. Нямаше какво да правя, замъкнах го тихомълком към вътрешността на магазина и го зарязах край рафтовете с монитори.

От тук – на такси към Техномаркет. Е да, ама VIEWSONIC VA-2216W го няма на рафтовете с монитори. Питах младеж в червена брандирана тениска… почеса се по главата, погледна на един компютър в сайта им – “Ми да, има го май”. Измъкна един кашон, подаде ни го и ние щастливи – пак на опашката. Поредната. После една отегчена псевдоблондинка 15 минути маркира баркод, писа го на ръка… и накрая излая:

– 479 лв!
– Колко?!
– 479, не виждате ли!
– За този модел във вашия сайт цената беше 300 лв, а и одеве колегата ви каза толкова.
– Е мен не ме интересува, 479 е.

Тук Прасун отново изхвърча възмутено навън с призива  “Връщаме го!”, а аз отново с монитора обратно… и с мисълта, че щом не му върви на този от 300, ще дам още 30 лв отгоре и ще си купя една идея по-добър. Оказа се, че имало 2 модела от една марка, с почти едни и същи характеристики в с 1 цифра разлика в модела, а младежът с червената тениска просто е объркал кутиите.

От там на такси и в къщи. И тъкмо хапнахме, разопаковах и включих новия монитор… и хоп – трус. Като не върви – не върви… котката ни земетресения не може да предсказва (тествано вече), но продавачите в магазините за техника – определено.

 

Вещерът

Изгълтах го лакомо и бързо, като ужасновкусенимноголюбим сладкиш. Знаех, че ще съжалявам за чревоугодничеството, че никога повече няма да имам правото на първия опит, на изненадата… просто нямах воля да дъвча бавно и да се наслаждавам кротко.

“Вещерът” на Анджей Сапковски е фентази, в което елфите, джуджетата и драконите от западната митология вилнеят съвместно с цяла камара славянски приказни същества: вампири, кикимори, таласъми, русалки, самодиви, брукси и василиски, а добре познатите ни детски приказки са обърнати с хастара навън (винаги съм я подозирала тази Снежанка…).

Оценка 6 от шестобалната ми система, до Кетрин Кер и Пратчет. Добре де… и Джордан. Ранният.

  1. Вещерът: Последното желание (прочети част от книгата)
  2. Вещерът: Меч на съдбата (прочети част от книгата)

“По-добре чуковете да дойдат…”

(Ако не знаете откъде идва оригиналния лаф, значи не познавате историята ни. А щом не я познавате, значи има опасност да се повтори… )

Пиша това, защото две девойки леко ме провокираха, пила съм 3-4 бири (а само с помощта на алкохол мога да пренебрегна обещанието си никога, ама никога да не пиша за политика), а и цялата блогосфера е осеяна с постинги на Вени на тема железария, така че…
(Edit: И понеже Прасунсен отбеляза, че не разбира смисъла на написаното – смисълът е шум да се вдига,  малко повече от онези 3 дена – просто мятам линкове към статии, които са ми направили впечатление.)

Самокритично: ДАНС и за чеп за зеле не става (не мога да коментирам… ако идеята на тези случки напроследък е да се съсипе ДАНС, то най-умното, което ми хрумва е: “Кой всъщност иска това и с каква цел?” Защото първосигнално бих ръкопляскала подобни служби да изчезнат, но не знам защо ми се чини, че блогърите за пореден път са използвани да вадят кестени от огън. Е, добре де… предишния път не бяха блогъри, студенти бяха. Мязат си по нещо явно.

Манифест на Анонимните Блогъри! – доколкото си спомням, май още съм член на АНУС (Анархисти Нудисти Управляват Света) – партия, сформирана в един IRC канал преди доста години… така че ако шеметите-съпартийци не са против, бих се присъединила и към новата партия Български Таен Блогърски Анонимен Сатиричен Централен Комитет (БТБАСЦК), стига да й запомня името. Щото АНУС се помни по-лесно, мамка му!

Копие на “Опасните новини” – не можем да коментираме/критикуваме нещо, което не познаваме. Кой в какво вярва си е негов проблем – аз се съмнявам в 2/3 от инфото в официалната преса, но я чета.

И пак ДАНС, Интернет и… този път Огнян Стефанов – мнението на Григор Гачев го чета внимателно и с голям интерес.

Свободното слово си вдига чуковете, окървавено от чуковете на цензурата – Иво Инджев е журналист с опит, чета го внимателно, дори когато не съм съвсем съгласна с нещо. 

Бирата ми свърши, значи приключвам и аз. Банери, картинки и прочие нагледни агитационни материали – евентуално в следващ пост. Драйфа ми се от политика вече.

 

Малките приятелчета

Ходенето в зоологическа градина винаги ми е било депресивно преживяване. Не обичам да гледам животни зад решетки, мерещи килията си с нервни крачки. 

“Център за защита на природата и животните” в град Добрич е доста приятно изключение – за животните са предвидени обширни площи, оградени с ненатрапчиви естествени плетове. Хищници няма. По-голямата част от животинките се разхождат свободни, за радост на децата… и не само на тях 🙂 Едни от акцентите на зоопарка са репродукцията и реинтродукцията на редки и застрашени от изчезване видове животни.

Впрочем… ето част от разходката ни там 🙂

На входа ни посрещна малка бебе-лама. Дружелюбна е и дори ти дава да я приближиш.

За по-големите животни от този тип са предвидени просторни, оградени с нисък плет места. 

В този зоопарк има двойка коне на Пржевалски, заедно с техните малки. Това е единствената порода див кон, който все още се среща свободно в природата и е разпространен в Централна Азия. Мълвата гласи, че прабългарите дошли насам именно на гърба на тази порода коне. Този приятел дойде доста близо до нас, но не пожела да го погалим.

За това пък понитата с удоволствие си подаваха муцунките за стрък листа и малко ласки. Този симпатяга пожела да опита и вкуса на тениската ми, но май не му хареса 🙂

Това тъмнокафяво петно в гъсталака е зубър. Много е срамежлив и не пожела да се приближи повече. Впрочем дебнахме го много упорито изобщо да се покаже.

Някой беше заврял опаковка от вафла в оградата на еленчетата. По принцип не е разрешено да се хранят животните, но не е проблем, ако им дадете от тревата или листата наоколо – няма да изядат растение, което е отровно за тях. Но чипс, царевични пръчици и вафли… ако давате на децата си да ядат боклуци, поне не им разрешавайте да хранят с тях животните.

 

Ето го този красавец в цял ръст:

Щраусите също са зад ограда. Основно заради безопасността на посетителите – не са особено умни, за това пък са силнички 🙂 Този ако те срита или клъвне…

Забравих каква точно порода бяха тези овце, но тях ги бяха оставили да щъкат свободно. И да пладнят където им падне – в случая на сянката, която и аз си бях харесала. Е… те бяха мнозинство.

Водните птици също не бяха оградени. 

Този унилия е нещо болен и тук се възстановява. Сладур е и ме изтърпя стоически, но не го приближих повече, за да не го изгоня от удобната му наблюдателница 🙂

Тази човка с косматите крака май беше някаква японска кокошка. 

По принцип описанието на видовете го има на едни табелки до стоборите, ама… кой да се сети да ги снима и тях. А и трудно различавам една кокошка от друга 🙂

Сградите в целия парк (и за животните, и за персонала) бяха ей такива дървени къщички. Много симпатични.

Изобщо, ако минавате през Добрич, заведете хлапетата там. Много приятно прекаран следобед, на чист въздух, сред много зеленина и приятна компания от рогати и пернати.

 

Вело-котка

Котицата официално обявявя, че оттук нататък ще ходи на работа на 2 гуми 🙂

Купих си колело. Сега… подозирам, че целокупното вело братство ще оплюе изборът ми на колело, но при положение, че досега съм карала само “Балканче” в детските си години – всяко друго ми се струва супер 🙂 Като за първо след такова прекъсване си е много добре. А, да… карането на колело вярно не се забравя.

Ъпгрейднахме го с калници, кошница за пазар (която може да се сваля) и фар, а Прасунсен ми подари супер мега яка каска, с която мязам на адютанта на лорд Вейдър.

Пай се от тъмната страна, Люк – котката вече ще фърчи по софийските улици 🙂

Ключови думи

Тъй като Грухсферата направи 3 месеца и основния трафик идва от търсачките, хрумна ми да погледна ключовите думи в блоговете на български език, с които ни намират все пак.

В електронните книжки няма абсолютно никакви изненади – там всичко е по темата, като дори термините и марките са без правописни грешки. Подозирам, че неграмотните хора просто не търсят текстови четци.

В Живот отвъд Околомръсното наминава всеки, който търси как се стига до някое населено място в Искърското дефиле, Костинброд или Драговищица, карти, имоти в някое от населените места, интернет доставчици там. И явно намират по нещичко, защото се позадържат.

“Как открихме брокерска къща” е интересен въпрос – с много обикаляне и звънене. Откриването й е лесно, в заобикалянето е майстролъка :). “Материали за чертане на футболно игрище”, “панелен блок чертеж” и “учебници по електротехника безплатно” за съжаление нямам. Всъщност с какви материали се чертае това пусто футболно игрище? “С какъв телефонен код се избира България от чужбина” би трябвало да знае всеки, който има нерви да изпише цалата тази фраза без грешки, ама… Отново телефонно запитване: “луково кмет телефон“. Съжалявам, че не съм помогнала – понякога в уикипедията пишат и името на кмета, ама колко е актуално не знам. А телефона на кметството трябва да го има в общината. Търсят се доста “хубави къщи”, “хубаво подредени дворове и къщи”, “хубави села до софия” – явно увлечението ми по селската архитектура дава резултат :). Как са ме намерили с фразата “софия до курск разстояние километри” съм в състояние да обясня лесно – когато в една тема спомена за кръчма с име “Курск” и разстоянието в километри до селцето, където е въпросната кръчма, така се получава… И за “kashta azis kostinbrod” съм споменала 1-2 приказки, въпреки че така и не я видяхме, но не знаех, че ще има такъв интерес към тази архитектурна забележителност. Обещавам тържествено, че на следващото ходене в Костинброд ще се проявя като папарак. Но “поштенски кот градовете” определено кърти миФки! И нямам обяснение за тази фраза, защото гаранция никъде не съм писала нещо такова 🙂

Най-големите брутализми, както и предполагах, се оказаха тук,  в “Приказките“.

Първенството по количество държи “котешки имена“. Е няма начин, имаме котка с толкова много имена, че последното се влачи далеч зад опашката й. Идея нямам “защо трактора не иска да пали” и “коя риба не пие вода“. Знам обаче “какво върши секретарката” или поне какво би трябвало да върши моята секретарка :))

На Прасунсен и неговите пътеписи дължа фразите “с мотор до индия” (някой е ходил с мотор до там?!) и “влак, истанбул, не съжаляваме” (това ми звучи много странно – никой не би задал въпрос така, явно е заглавие на нещо). Фразите “арабски молитви” и “влюбих се в арабин” (хмммм ;-/) явно също са ми от него 🙂

За това пък заслугата за “забавни аларми за събуждане” и “най-големия картоф” си е споделена между двамата 🙂

Мило дневниче,

сутринта се събудих от едно силно течение, което трясна вратата на терасата. Странно ми беше какво е това течение, като навън няма никакъв вятър, но реших, че все още сънувам…

По-късно разбрах, че са гръмнали оръжейните складове.