Тлъстникът

– Защо си дошъл тук? Молиш ме за помощ, а се държиш неуважително… дори не ме наричаш тлъстник… какво очакваш? Да се трогна от сълзите ти, мм? – запита Ал Прасоне – тлъстникът на винервурстовата мафия, захапа морковената си пура и погледна въпросително събеседника си.

– Ама господин Прасоне…. тлъстнико – уплашеното прасе преглътна и продължи – ще ме заколят и направят на кренвирши, не разбирате ли? Ако вие сега ми помогнете, аз ще се отблагодаря и ще бъда ваш верен служител… – притеснено от отегчения вид на тлъстника прасето почеса зурлата си и прибегна до последния си ход – Ще преотстъпя бизнеса си с динени кори на фамилията ви, господин Прасоне… сър.

– Хмм – при споменаването на динените кори погледът на Ал Прасоне за момент се оживи – добрееее… кой точно ще те прави на кренвирши… защо си се паникьосал?

– Четете, тлъстник – каза прасето и подаде на Прасоне неиздадения още брой на “Ню Грух Таймс” с разтреперано копито. Тлъстникът зачете:

Палят бостан, полицаите похапват свински ребърца

Десет декара динен бостан горя тази нощ, пазачите са намерени опечени и обезглавени. На порция свински ребърца водещият разследването полицай съобщи, че за палежа са задържани Грухо Бухалката и Глиго Бушона, и двамата криминално проявени.

Според сигурни източници Глиго и Грухо са нискоразредни биячи от мафиотската фамилия Пицоне, членове на която са известни гангстери като Свинчо Леберкезе, Зурльо Зурлев – Зурлестия, Прас “Шкембето” Дебърцини, Шопаро Шопари и соченият за кръстник на фамилията Свин “Пастета” Глигано.”

– Това, което в статията е пропуснато – продължи притесненото прасе – е че в средата на бостана ми беше оставен знак… ужасяваш знак!!

– Прободена зурла? – попита бавно Ал Прасоне

– Точно така, тлъстник…. знакът на Свин “Пастета” Глигано. Няма съмнение, че е бил той… Ще ме разфасоват, ако не ми помогнете.

– Да ти помогна значи… хъ хъ… Че защо да не ти помогна… Колко му е тлъстникът да се разправи с “Пастета” Глигано, мислиш си ти… ммм? Така е, нали. Така си мислиш. Защото нищо не знаеш! – отсече Ал Прасоне и отвори чекмеджето под масата си. Зарови копитото си в купчината тиквени семки, огризки от моркови и динени кори.

– А, ето го – каза Прасоне – и извади папка с документи и бурканче кюспе. Отвори бурканчето, похапна от кюспето и огледа папката. Подаде я на прасето.

– Хайде, сега пък ти чети. Да не мислиш че съм вчерашен, а? И аз имам връзки тук-там.

На папката пишеше “Разследване на пожара в динения бостан – строго секретно”.

Прасето погледна тлъстника с благоговение, погледна папката и зачете. След купчина технически подробности за разследването стигна до параграф, от който кръвта му се смрази и ушите му замръзнаха като добре стегната пача:

“Доказателствата сочат, че акцията на Свин “Пастета” Глигано е финансирана от модна агенция “Човка”, собственост на небезисвестната Писана “Тромбата” Черешковска, за която се твърди, че е свързана с мафията в СССР. Черешковска отдавна е разследвана по сигнали за източване на просо през агенцията и контрабанден износ на пресни свински кожи…”

– Какво сега? – запита Ал Прасоне – нали не мислиш че ще забъркам с Черешковска и ще стана на прясна свинска кожа заради твоите глупости?

Прасето преглътна смутено. Последната искрица надежда го напускаше.

*****

Писана “Тромбата” Черешковска похапваше и се забавляваше да съчинява страховити истории за себе си, свинските кожи, цеха за суджуци в мазето на агенция “Човка” и сапуна от пресовани зурли. Работата й като агент под прикритие към Картофи, Грах и Броколи (КГБ) не беше толкова вълнуваща, както във времето, когато преследваше Прасуна Бин Готвен, но определено беше по-добре от писането на скучни доклади зад бюрото. А и новата й самоличност определено беше забавна…

Следва продължение

Дългата костелива ръка на закона

– Нямате доказателства. Никакви! Може и да съм ял животни. Може и да не съм ги ял. Може Грухарий да е разпердушинвал човки, може и да не е. Това са си ваши догадки, Прасейшо. Опасявам се, че нямате нищо срещу нас. Ни-щич-ко! – каза невъзмутимо протодякон Прасоний и бръкна в зурлата си да извади насъбралата се кал от сутрешното въргялане в локвите около храма.

До него леко притеснен стоеше йеромонах Грухарий, но увереността на съратника му го поуспокои.

– Господин Прасоний… по-добре се опасявайте за себе си и вашия съучастник – каза хладно лейтенант Прасейшо, постави тиквените очила на зурлата си и излезе, оставяйки двамата духовници в недоумение.

Грухарий преглътна смутено.
Прасоний почеса пачата си.

***

– Тоя ли бе? Той е абсолютен непрокопсаник, казвам ви. Няма по-долно прасе от протодякон Прасоний, виновен е разбира се! Грух! – заключи пастор Свин и отхапа една начумерена ряпа от купчината храна, която бяха поставили пред него.

Сержант Жабинг нервно барабанеше с жабешките си пръсти по масата, почесваше си муцунката и въртеше очи.

– Ама господин Свин… пасторе… казахте, че имате сведения! Толкова разчитаме на вас, не знаете ли нещо по-конкретно?

– Ааа, ама така кажете! Знам, разбира се – започна благо Свин и захапа уплашената зелка, която се опитваше да се изтъркаля от масата. – Значи тоя Прасоний, той е много долен! Имах си аз едно време една скромна църквица, изповядвах душите на грешниците и им помагах да заживеят праведно. И тогава се появи тоя Прасоний с неговата църква с танцуващи свинички. Представяте ли си? Пълна пошлотия! Е как да е невинно такова прасе? Естествено, че е виновен! А тоя Грухарий щом е с него, значи и той е същата стока, хич не се и съмнявайте. – заключи пасторът и захапа тъжното парче тиква, което беше останало последно в купчината.

– Пасторе… ама вие нищо ли не сте видяли? – запита сержант Жабинг на ръба на истерията – нали бяхте свидетел на незаконните изяждания в храма?

– Хмммм…. чакайте, чакайте… – замисли се Свин – има ли още тиква? – попита и поглади шкембе чорбата си.

Сержант Жабинг отегчено направи знак да му донесат. Стовариха ужасена тиква пред пастора и Жабинг пак започна да барабани нервно. Прасето огледа тиквата, гризна й дръжката, започна да се бори с нея и да грухти.

– Значи… грух… видях ги! Всичко видях. И двамата ядат животни и вършат и други непочтени дела в тоя храм. Грух. Ама то това храм ли е? Пълна свинщина! – възмути се пастора – видях ги да готвят посетителите си. Всичко ще потвърдя в съда!

***

Лейтенант Прасейшо доволно поглади тиквените си очила. По прасофона Жабинг го увери, че уважаваният свидетел ще даде показания и ще застане зад тях в съда. Прасейшо постави очилата си и се загледа в далечината. Отново бе изпълнил дълга си и справедливостта щеше да възтържествува. Затананика си любимата си песен:

Шунка, наденица и суджук
МакПрасейшо е пак тук.

Парчето нашумя от радиорекламата на веригата за бързо хранене “МакПрасейшо – престъпно добри сандвичи”, с която разбира се, служителят на реда отричаше да има нещо общо, и в която хит напоследък бяха сандвичите с печен суджук и джумерки.