(с прасето Свинокио и плевелчето Чушко)

– Тромбаляшке! Тромбаляшкеее!

– А?

Сепна се. Чистеше си с прахосмукачката, припяваше си любимо парче на “Мекици дърпат жици”, а и се беше замислила.

– Спри го малко това! Трябва да се почеша.

– Уфффффффффффф! – въздъхна Тромбаляшка, почеса се по тромбата и изключи прахосмукачката. – Готово!

Прасето Свинокио извади щепсела от зурлата си и се почеса.

– Така и не можах да разбера защо не я включваш в стенните зурли – каза троснато и огледа щепсела.

– Защото стенните зурли са неподвижни. А ти можеш да подтичваш заедно с мен  и прахосмукачата – отговори Тромбаляшка развеселено.

– Хмммм… Е да амаааа… – Свинокио посочи зад себе си и изгрухтя доволно при вида на следите от калните си копита.

***

Тромбаляшка и Свинокио стояха наведени над саксията с малко зелено растение, а пред прозореца фучеше зимна виелица.

– Ще стане хубава и голяма чушка! Тлъста! – каза доволно Свинокио.

– А ако се окаже плевел? – озадачи се Тромбаляшка и прокара лапа през тромбата си, за да се увери, че  е на мястото си.

– Пак ще го обичаме – отговори бавно прасето. “Особено с ориз” – помисли си, но реши да не го казва на глас.

***

– Ама какво сега? – изнервена попита Тромбаляшка. Със Свинокио бяха тръгнали към големия град да купят отлежала помия, био-кюспе и някакви маловажни неща, които не са за ядене. Обаче ето, точно преди да се качат на влака прасето се запъна. Стоеше до изхода на гарата, гледаше стената и почесваше зурлата си.

– Кажи деее! – продължи котката.

– Ами ъъъъ…. виж сама на табелката:

“…Във влаковете не се допускат лесно запалими, отровни, обемисти, ЗЛОВОННИ или опасни предмети….”

– Уффффффффффффф! – въздъхна Тромбаляшка. – Е сега вече ще те изкъпем!

– Аааа не! Предпочитам да ме въртиш в голямата зурла 🙁

***

Така и не стигна до къпане. Свинокио си спомняше как се е къпал веднъж като е бил малко прасенце и колко ужасно е било. Затова когато Тромбаляшка държеше да е чист, го пъхаше в голямата зурла и го изпираше заедно с пуловерите.  После го простираше на въжето да изсъхне с другото пране. Прасето никак не обичаше да го перат в голямата зурла, но поне използваше времето за съхнене да си прочете вестника:

***

Плевелчето Чушко се припичаше доволно на слънце. Бяха му обещали да го обичат и да не го плевят и сега се наслаждаваше на голяма саксия на слънчево място.

Тромбаляшка засаждаше цветя. Свинокио й беше изкопал дупките с учудващ ентусиазъм и сега лежеше до Чушко и я гледаше.

– Кога се очаква да дават плодове? – запита колебливо прасето и потупа шкембе-чорбата си.

– Плодове ли?

– Ъхъ. Кога ще ги ядем?

– Това са цветя, Свинокио. Не дават плодове. – обясни търпеливо Тромбаляшка.

– Хмм. Значи са зеленчуци?! – зачуди се прасето и зарови копита в земята.

***

Така прасето Свинокио и котето Тромбаляшка прекарваха весело дните си. Вечер, след като положеха изнурени лапи и копита на масата, котето отваряше бутилка помия, като използваше навитата опашка на Свинокио за тирбушон. Накрая се завиваше с пачата му и заспиваше, а тромбата й пулсираше уморено.

А на плевелчето Чушко му се готвеше нещо друго, но за това – в някоя следваща приказка.