Не, няма да ходя. Защото мнението ми напълно покрива това на Ясен и… защото вече съм голямо момиче и е крайно време да се науча да правя нещата както трябва, а не както ми е лесно и ми харесва. А на мен ми харесва да протестирам, харесва ми еуфорията -> бунта -> падането на задръжките -> неминуемото отприщване на агресията и т.н. Анархист и революционер съм по душа, незамесването в намирисващи на екшън каузи ми струва усилие. И ми е много лесно да обвинявам политиците, времето, в което живея или обстоятелствата за собствените си неудачи.
А защо пиша все пак?
Ами защото всеки има правото на собствен опит, т.е. който иска да направи своята собствена революция само защото е бил прекалено малък през 90-та или 97-ма, моят опит, или този на Ясен, или мнението на Явор не му върши работа. Който иска да опита да промени живота си (всъщност нали за това говорим) по пътя на революцията (ахам, точно за това става дума) има правото да опита.
А аз мисля отново да гласувам.
И този път да не крия избора си зад правото на анонимност. Признавам си без бой, че на предните избори гласувах за НДСВ… защото си мислех, че ще са по-малкото зло… и сега съм недоволна от избора си. Няма да го повторя, ще си търся друг, на който да гласувам доверие, но този път ще споделя публично за кой съм гласувала.
За да не сме анонимни избиратели, от които можеш да се скриеш, защото не знаеш колко от тях са си направили труда да ти повярват. Анонимните маси нямат лице, те са стадото, което се дои. Аз имам правото и задължението да сгреша отново. Търся си партия, за която да гласувам. Иска ми се да повярвам на някой.
(Прасунсен също няма да отиде на протеста, но съображенията му може да са други. А постинга е в категория “Гранулко – президент!”, защото досегашните ни политици са също толкова безполезни, колкото и котката ни.)
