– Кооо-коко-ко. Коооо-ко-коко! – възмутено се суетеше Човката. – Не стига, че трябва да ги снасям, ами и дизайнерски ми ги искат!

Не ме бива да измислям приказки, аз съм по храната. Падам си по благородната мисия да я унищожавам, иначе готви Прасунсен. Освен за празници, когато решавам да се отчета и да свърша нещо в кухнята и аз.

Миналата година по това време, въоръжена с рецепта от бг-мама, месих козунак. И понеже не съм от ранобудните и се захванах с месенето след вечеря. Приключих с тази дейност малко след полунощ и оставихме печенето на козунака за сутринта, без да подозираме, че на тестото ще му се образуват крака и почти ще завладее цялата кухня на път за спалнята. Битката с тестото бе епична. Станаха много и много вкусни козунаци, позакръглихме се и цяла година дори не помислихме за това печиво. Но малко след миналия Великден си купихме машина за хляб. Така де, доказано мога да меся, няма за какво да се занимавам повече с този нискоквалифициран труд 🙂

Тази година месих козунака в машината. Рецепти се оказа, че има бол… поне кулинарните блогове се отчетоха навреме. Въоръжих се със средното аритметично от 2 рецепти – от блога на Lulu и от малките неща на Станимира (не можах да реша коя ми харесва повече), преизчислихме количеството за нашата хлебопекарна (макс 750 гр. хляб, т.е. при нас само с 280 гр. брашно, иначе ще прелее, като втаса) и отново след вечеря се захванах.

Особености:

• Програмата за месене се пуска поне 2 пъти (аз я пуснах и трети, че нали съм си човка, успях да се облегна на бутона за изключване).
• Когато тестото се пооформи като топка, започва да се излива по малко от смеската масло/олио. Оставя се малко за намасляване на ръцете при оформяне на фитилите за плитката.
• Стафиди, ядки и т.н. се изсипват при последното пускане на машината. Накиснати в ром става много приятно.
• След последното месене тестото се оставя още 30 мин в машината. След сплитането на плитките се оставя още 30 мин в тавата и на топло.
• Печенето с древни печки от сорта на Раховец-01 става на долния рафт, като горния и долния реотан са включени на 3, за около 40 мин.

Готовият козунак си стана доста вкусен и на конци. Аз добавих и маково семе.

И понеже работата я свърши машината – козунака се изпече малко след  полунощ. Опитахме го веднага, защото според вярата на йеромонах Прасоний, най-големия грях е да оставиш храната да изстине. Според мен грях е и да оставиш днешната храна за утре, така че и аз си похапнах преди лягане :).

Врочем козунакът почти свърши на закуска.

Машина за боядисване на яйца още няма, а и това го броя за удоволствие. Все пак тази година предпочитам лежерни разходки с колелото, а не цял ден да изкарам в кухнята, затова се отказах от рисуването на дантели с восък и лепенето на мъниста и гайтани… и си боядисах яйцата по бързата процедура, на която мама ме е учила като хлапе – с олио в боята. Любимите ми електрикови комбинации трудно се получават с естествени боя, така че хич не бях еко.

Една интересна особеност на химията в боята за яйца: ако не ти хареса как са станали цветовете, триенето на боята става като топиш последователно във всички бои и бършеш със салфетка. Боята избледнява достатъчно, за да боядисаш яйцето отново.

От мен толкова, отивам да си отворя една бира. Мнооого обичам машините 🙂

Рецептата е горе-долу тази. Ние я напълнихме с локум, ябълки, мандарини, сушени сливи, стафиди, дюля, мед, канела, захар и ром 😀

Преди:

След:

Ето какво си спретнахме набързо:

– четири тиквички резнати на по 3-4 части напречно

– соева кайма с яйце и подправки (задължително кимион, другите по избор – ние сложихме черен пипер, чубрица, сол и къри)

– няколко картофа нарязани на кубчета

– вътрешността на тиквичките задушена с малко ориз и пресен лук

– малко доматено пюре върху напълнените тиквички, червен пипер върху картофките и копър върху всичко след изпичането.

Ето и как изглеждат тиквичките преди операцията:

И след свирепото им изпичане:

Рецептата е съвсем проста:

• 1 Сом
• 2-3 големи картофа
• 400 г гъби
• 300 г лук
• 2 моркова
• сол, черен пипер, мащерка

Рецептата за щрудела е общо взето стандартна като за щрудел с ябълки, но в единия вариант добавихме портокалови кори и парченца и свирепият щрудел стана много свеж. В другия вариант поради липса на обикновена захар ползвахме кафява африканска захар, което направи вкуса по-добър.

А баницата може да е всякаква 🙂 

Това, което се вижда в средата, е печена, леко карамелизирана ябълка.

На втората снимка е комбинация от щрудел и баница, разделени с хартия за печене:

Прасун отърва кожата и през тази година – преяли и понадули се като плондери покрай коледните трапези… (благодарим на всички родители, които се погрижиха да не заслабнем 🙂 ) решихме новата година да я изкараме с рибно меню. Оказа се, че не сме се прекарали 🙂

Етап 1

Покрай празниците се запасихме с купчина списания, с които да се излежаваме сутрин и вечер. По правило в най-евтините винаги има същото количество смислена информация, но скрита в далеч по-малко количество плява… опсс… реклама. Рецептата-трепач открихме в бр. 51 на сп. “Тя!” – сьомга в бутер тесто.

Пазаруването – никога не го оставяйте за последния ден. На 30-ти следобяд в “Хит” имаше останало някакво мършаво парче “прясна” сьомга… и по тази причина предпочетохме замразената. Рафтовете бяха полуопразнени, а големи тълпи народ влачеха претъпкани колички, все едно ще посрещат планетарна катастрофа, а не поредната Нова година.

Етап 2

Готвенето по празници е част от забавлението, а не тежко и досадно задължение. Така че… забавлявайте се! Ние отидохме на новогодишно следобедно кино, похильотихме се с “Гръм” и успяхме да притичаме на прибежки до къщи преди нашествениците да са превзели квартала. Така де… преди канонадите, стрелбите и другите селски забавления.

Етап 3

Вечерята си е вечеря, но и нещо за предястие и замезване няма да е лошо. Пълнените със сирене калмари не станаха точно като солунските, които сънуваме вече цяла година, ама… ометохме ги за няма и 10 минути 🙂

Рецептата за калмарите е проста и бърза:

Една или две торбички замразени калмари (тубите) – размразяват се, пълнят се със смес от сирене, черен пипер и някаква друга подправка по избор (ние сложихме босилек), слагат се парченца масло и нарязан на едро лук. Вода не се слага, калмарите и лука пускат доста. Пече се 15-тина минути в загрята фурна.

Сьомга в бутер тесто

А, няма начин да не посъкратим и побългарим рецептата. Не обичам сметана и не готвя със сметана, така че редуцирахме онази част с разбитите белтъци, смесени със сметана и краища от филето. То си беше поокълцано по принцип, а и съвсем не беше цял килограм.

Рулото

1. Бланшират се 4-5 зелеви листа (ползвахме китайско зеле, защото листата му бяха по-нежни и по-зелени). Поливат се със студена вода.
2. Постила се бутер тестото (ако е магазинско си е квадратна кора така или иначе), нареждат се зелевите листа, върху тях парчетата сьомга, черен пипер и копър. Да не забравите солта!
3. Навива се руло и се намазва с яйчен желтък. Пече се половин час (използвам хартия за печене, за да не стържа още една тава после).

1. Вместо тиква използвахме моркови. Задушихме ги, заедно с лука и зелето в масло (добавят се в този ред). Подправят се със сол и черен пипер.
2. Картофите Прасун ги запържи в масло и ги подправи с черен пипер и копър.

В крайна сметка бърканицата в чиниите ни изглеждаше така:

Не толкова красиво, като на снимката в списанието, но доста вкусно… всъщност нищо не остана 🙂

Добър апетит!