– Кооо-коко-ко. Коооо-ко-коко! – възмутено се суетеше Човката. – Не стига, че трябва да ги снасям, ами и дизайнерски ми ги искат!

Не ме бива да измислям приказки, аз съм по храната. Падам си по благородната мисия да я унищожавам, иначе готви Прасунсен. Освен за празници, когато решавам да се отчета и да свърша нещо в кухнята и аз.

Миналата година по това време, въоръжена с рецепта от бг-мама, месих козунак. И понеже не съм от ранобудните и се захванах с месенето след вечеря. Приключих с тази дейност малко след полунощ и оставихме печенето на козунака за сутринта, без да подозираме, че на тестото ще му се образуват крака и почти ще завладее цялата кухня на път за спалнята. Битката с тестото бе епична. Станаха много и много вкусни козунаци, позакръглихме се и цяла година дори не помислихме за това печиво. Но малко след миналия Великден си купихме машина за хляб. Така де, доказано мога да меся, няма за какво да се занимавам повече с този нискоквалифициран труд 🙂

Тази година месих козунака в машината. Рецепти се оказа, че има бол… поне кулинарните блогове се отчетоха навреме. Въоръжих се със средното аритметично от 2 рецепти – от блога на Lulu и от малките неща на Станимира (не можах да реша коя ми харесва повече), преизчислихме количеството за нашата хлебопекарна (макс 750 гр. хляб, т.е. при нас само с 280 гр. брашно, иначе ще прелее, като втаса) и отново след вечеря се захванах.

Особености:

• Програмата за месене се пуска поне 2 пъти (аз я пуснах и трети, че нали съм си човка, успях да се облегна на бутона за изключване).
• Когато тестото се пооформи като топка, започва да се излива по малко от смеската масло/олио. Оставя се малко за намасляване на ръцете при оформяне на фитилите за плитката.
• Стафиди, ядки и т.н. се изсипват при последното пускане на машината. Накиснати в ром става много приятно.
• След последното месене тестото се оставя още 30 мин в машината. След сплитането на плитките се оставя още 30 мин в тавата и на топло.
• Печенето с древни печки от сорта на Раховец-01 става на долния рафт, като горния и долния реотан са включени на 3, за около 40 мин.

Готовият козунак си стана доста вкусен и на конци. Аз добавих и маково семе.

И понеже работата я свърши машината – козунака се изпече малко след  полунощ. Опитахме го веднага, защото според вярата на йеромонах Прасоний, най-големия грях е да оставиш храната да изстине. Според мен грях е и да оставиш днешната храна за утре, така че и аз си похапнах преди лягане :).

Врочем козунакът почти свърши на закуска.

Машина за боядисване на яйца още няма, а и това го броя за удоволствие. Все пак тази година предпочитам лежерни разходки с колелото, а не цял ден да изкарам в кухнята, затова се отказах от рисуването на дантели с восък и лепенето на мъниста и гайтани… и си боядисах яйцата по бързата процедура, на която мама ме е учила като хлапе – с олио в боята. Любимите ми електрикови комбинации трудно се получават с естествени боя, така че хич не бях еко.

Една интересна особеност на химията в боята за яйца: ако не ти хареса как са станали цветовете, триенето на боята става като топиш последователно във всички бои и бършеш със салфетка. Боята избледнява достатъчно, за да боядисаш яйцето отново.

От мен толкова, отивам да си отворя една бира. Мнооого обичам машините 🙂