Не, няма да ходя. Защото мнението ми напълно покрива това на Ясен и… защото вече съм голямо момиче и е крайно време да се науча да правя нещата както трябва, а не както ми е лесно и ми харесва. А на мен ми харесва да протестирам, харесва ми еуфорията -> бунта -> падането на задръжките -> неминуемото отприщване на агресията и т.н. Анархист и революционер съм по душа, незамесването в намирисващи на екшън каузи ми струва усилие. И ми е много лесно да обвинявам политиците, времето, в което живея или обстоятелствата за собствените си неудачи.
А защо пиша все пак?
Ами защото всеки има правото на собствен опит, т.е. който иска да направи своята собствена революция само защото е бил прекалено малък през 90-та или 97-ма, моят опит, или този на Ясен, или мнението на Явор не му върши работа. Който иска да опита да промени живота си (всъщност нали за това говорим) по пътя на революцията (ахам, точно за това става дума) има правото да опита.
А аз мисля отново да гласувам.
И този път да не крия избора си зад правото на анонимност. Признавам си без бой, че на предните избори гласувах за НДСВ… защото си мислех, че ще са по-малкото зло… и сега съм недоволна от избора си. Няма да го повторя, ще си търся друг, на който да гласувам доверие, но този път ще споделя публично за кой съм гласувала.
За да не сме анонимни избиратели, от които можеш да се скриеш, защото не знаеш колко от тях са си направили труда да ти повярват. Анонимните маси нямат лице, те са стадото, което се дои. Аз имам правото и задължението да сгреша отново. Търся си партия, за която да гласувам. Иска ми се да повярвам на някой.
(Прасунсен също няма да отиде на протеста, но съображенията му може да са други. А постинга е в категория “Гранулко – президент!”, защото досегашните ни политици са също толкова безполезни, колкото и котката ни.)
Гранулко е доста по-полезен от президента, мене ако питаш 🙂
Всъщност права си за нуждата на всеки да има собствен опит. Аз казвам нещо срещу това вчера в коментар към моя текст, но да, съгласен съм, че не трябва да се спират така хората. Всеки има правото на своите си вътрешни революции. Гледането отстрани и критикуването им външно не беше коректно от моя страна.
Може би пуснах този коментар, защото разочарованието от онзи протест, в който и аз участвах, беше така голямо…
Иначе — и аз си търся гласуавне. С тази разлика, че не търся партия, а начин. Ако се въведе по-пряка демокрация, бих гласувал за всякакви местни длъжности, например. Ама… като гледам, едва ли…
Поздрави 😉
Четох ти материала за прякото гласуване и в общи линии идеята ми харесва. И аз предпочитам така, но докато и ако стане… май нямаме голям избор.
А иначе – в гледането отстрани и критукуването няма нищо лошо, не го приемай като критика 😀
За да вземеш решение ти трябва информация, нещо като страничното огледало. Ние всички даваме някаква информация. Дори и грешната информация става за анализ (мухата на огледалото или камион).
А кой как ще оцени ситуацията и ще формира собствената си реакция – за това всеки си има глава, това право никой на никого не може да отнеме.
Този път съм разочарован.Как можа да наречеш котката си “безполезна”….
За политиците и системата няма да пиша,защото ми е писнало от тях.Ама не по начина,по който им е писнало на повечето хора.Като имаш впечатления от първа ръка е друго.
За протеста…така не се прави.Просто не се прави.Пробвано е,не работи.Няма идея и борба,на която авангарда и да са татуирани пишлемета и лъхащи на евтина водка закачулени типове.Доста трябва да поработят над себе си,докато се превърнат във фактор за каквото и да е извън кварталната кръчма.В случая бяха и си останаха смешни и жалки.Не е защото са глупави или защото нямат потенциал.Напротив.Просто много енергия,насочена в грешната посока.
Котката ни… не лови хлебарки. Само ги гледа с любопитство като зидаромазач днешната си работа 😀
А колкото до политиците, протеста и системата… 10 години се съвземам от предишната криза и тъкмо си стъпих малко на крака – хоп, нова криза. По-добре живея от преди не защото правителството ни е по-добро от предишните или пък държавата е престанала да бъде мащеха, а защото се научих да не разчитам за нищо на тях и да ги считам по подразбиране за врагове, чиито ходове трябва да се прогнозират, за да имаш шанса да изиграеш своите…
В общи линии това се получава от пишлеметата 10-20 години по-късно. Като поработят над себе си 🙂