– Нямате доказателства. Никакви! Може и да съм ял животни. Може и да не съм ги ял. Може Грухарий да е разпердушинвал човки, може и да не е. Това са си ваши догадки, Прасейшо. Опасявам се, че нямате нищо срещу нас. Ни-щич-ко! – каза невъзмутимо протодякон Прасоний и бръкна в зурлата си да извади насъбралата се кал от сутрешното въргялане в локвите около храма.

До него леко притеснен стоеше йеромонах Грухарий, но увереността на съратника му го поуспокои.

– Господин Прасоний… по-добре се опасявайте за себе си и вашия съучастник – каза хладно лейтенант Прасейшо, постави тиквените очила на зурлата си и излезе, оставяйки двамата духовници в недоумение.

Грухарий преглътна смутено.
Прасоний почеса пачата си.

***

– Тоя ли бе? Той е абсолютен непрокопсаник, казвам ви. Няма по-долно прасе от протодякон Прасоний, виновен е разбира се! Грух! – заключи пастор Свин и отхапа една начумерена ряпа от купчината храна, която бяха поставили пред него.

Сержант Жабинг нервно барабанеше с жабешките си пръсти по масата, почесваше си муцунката и въртеше очи.

– Ама господин Свин… пасторе… казахте, че имате сведения! Толкова разчитаме на вас, не знаете ли нещо по-конкретно?

– Ааа, ама така кажете! Знам, разбира се – започна благо Свин и захапа уплашената зелка, която се опитваше да се изтъркаля от масата. – Значи тоя Прасоний, той е много долен! Имах си аз едно време една скромна църквица, изповядвах душите на грешниците и им помагах да заживеят праведно. И тогава се появи тоя Прасоний с неговата църква с танцуващи свинички. Представяте ли си? Пълна пошлотия! Е как да е невинно такова прасе? Естествено, че е виновен! А тоя Грухарий щом е с него, значи и той е същата стока, хич не се и съмнявайте. – заключи пасторът и захапа тъжното парче тиква, което беше останало последно в купчината.

– Пасторе… ама вие нищо ли не сте видяли? – запита сержант Жабинг на ръба на истерията – нали бяхте свидетел на незаконните изяждания в храма?

– Хмммм…. чакайте, чакайте… – замисли се Свин – има ли още тиква? – попита и поглади шкембе чорбата си.

Сержант Жабинг отегчено направи знак да му донесат. Стовариха ужасена тиква пред пастора и Жабинг пак започна да барабани нервно. Прасето огледа тиквата, гризна й дръжката, започна да се бори с нея и да грухти.

– Значи… грух… видях ги! Всичко видях. И двамата ядат животни и вършат и други непочтени дела в тоя храм. Грух. Ама то това храм ли е? Пълна свинщина! – възмути се пастора – видях ги да готвят посетителите си. Всичко ще потвърдя в съда!

***

Лейтенант Прасейшо доволно поглади тиквените си очила. По прасофона Жабинг го увери, че уважаваният свидетел ще даде показания и ще застане зад тях в съда. Прасейшо постави очилата си и се загледа в далечината. Отново бе изпълнил дълга си и справедливостта щеше да възтържествува. Затананика си любимата си песен:

Шунка, наденица и суджук
МакПрасейшо е пак тук.

Парчето нашумя от радиорекламата на веригата за бързо хранене “МакПрасейшо – престъпно добри сандвичи”, с която разбира се, служителят на реда отричаше да има нещо общо, и в която хит напоследък бяха сандвичите с печен суджук и джумерки.