Тлъстьо хлопна вратата и отиде да дъвче мариновани грахови шушулки, за да се успокои. Как е възможно точно в “Грух, Фрух и синове” да продават толкова некачествени стоки? Тлъстьо беше известен като много спокойно прасе, но това успя да извади и него от четината му.

А ето какво всъщност се случи.

На разсъмване Тлъстьо подостряше копитцата си, преглеждаше любимото си кочинографско списание и отвреме навреме се почесваше по кратунката. Любимата му човка имаше рожден ден, а той не знаеше какво да й подари. Умислено пощипваше зурлата си и оглеждаше кочинката с надеждата да му дойде някаква идея. Тлъстьо много обичаше човката и искаше да й купи наистина хубав подарък.

Точно когато беше на път да се отчая, видя заоблена розова свиничка с вчесана четинка и полупрозрачна пача да показва някакъв уред по прасовизора.

– Ами да! Ще й купя трохосъбирач, за да може да си похапва трохичките, които остават след свинската ни трапеза! – помисли си Тлъстьо и се зарадва – Така човката ще си кълве трохички и ще бъде много доволна. Ех, че съм умен! – Възкликна Тлъстьо и тръгна към града.

“Грух, Фрух и синове” беше един от най-добрите магазини за трохосъбирачи, семкобелачки, динени тенджери и клечки за глиги, затова не се и замисли къде да отиде. Прибра се Тлъстьо с подаръка, връчи го на човчицата и двамата щастливо замечтаха как човчицата ще кълве трохички след като с Тлъстьо се навечерят с люспи от домати и кюспе. Прасето се търкулна в кочинката да си дочете кочинографското списание и остави човката да си разглежда подаръка.

Стана време за вечеря.

– Човчице, хайде да плюскаме! – извика Тлъстьо и лигите му потекоха при мисълта за сочни люспи от домати

– Амииии, не съм гладна… – Измрънка човката – Ще изляза да се поразходя… Ти си хапни, Тлъстьо – Довърши плахо тя и бързо се изниза от кочинката без дори да обуе новите трипръсти обувки от кокоши пера.

– Странна човка… – Помисли си Тлъстьо, но не му беше много до мислене – храна го чакаше! Седна сам на трапезата, плюска, грухтя, доволно си почесва шкембе чорбата и си подръпва пачата. Наплюска се Тлъсто и си помисли, че ще е добра идея поне да събере трохичките за човката – та като се върне да има какво да си кълве.

Взе новия трохосъбирач и опита да го включи, но вместо приятния вкусен звук, който бе издал в магазина, троосъбирачът гръмна и опуши зурлата и четинестите вежди на Тлъстьо.

Ето защо Тлъстьо излезе пред кочинката да дъвче мариновани грахови шушулки. Тогава видя човката си да се промъква вътре с надеждата да не бъде забелязана.

– Човчице, какво става? Имам лоша новина – тъжно каза Тлъстьо – трохосъбирачът е развален. Ще отида при ония от “Грух, Фрух и синове” и ще им набоцкам целия глупав магазин с глигите си!

– Всъщност, Тлъстьо, аз таковата… аз се опитах да включа трохосъбирача и таковата… там има едно копче, на което пише “Не натискай никога, освен ако няма да събираш железни стружки!”. Таковата, аз го натиснах… – Измънка човката и се запъти към кочинката.

– Защо го натисна, човко? – попита Тлъстьо недоумявайки и с леко раздразнение

– Ами, ами, ами… за да видя какво ще стане! – Каза човката учудено, сякаш това беше най-нормалното, което може да се очаква от една човка.

Час по-късно човката оглеждаше стените на долапа от вътрешната им страна и се опитваше да комуникира с гнилите картофи вътре:

– Ей, момчета, знаете ли защо сме тук? Ехооо… Кажете нещо де – подканяше ги човката. Никога не беше се опитвала да разговаря с картофите, а и не би го направила ако обстоятелствата не бяха необичайни: отвън се чуваше прелистване на страници и умисления глас на Тлъстьо:

– Човка с ориз… ммм, не. Човка с картофи… това звучи добре. Човка алангле, наденица от човка, човка с портокали, човка с праз, човка със спанак…