Лейтенант Писана Черешкина гледаше замислено пред себе си. Не очакваше точно на нея да възложат толкова отговорна задача. Работеше за “Картофи, Грах и Броколи” (КГБ) едва от 2 години. В този момент й се искаше все още да я считат за младата и неопитна Писанушка, както я наричаше инспектор Гранулков в началото.

Но заповедта беше факт:

“Да се намери и ликвидира Прасуна Бин Готвен”

Прасуна Бин Готвен беше лидерът на терористичната организация “Ал Каша”, отговорна за някои от най-ужасяващите атентати в последните години.

Лейтенант Черешкина си спомни първия път, когато по националната телевизия съобщиха името на Бин Готвен. Дотогава в Съюз на Свободните Свински Ребърца (СССР) “тероризъм” беше непозната дума, но ето че “Ал Каша” внесе смут и ужас в родината й. По данни на КГБ след последния атентат Прасуна Бин Готвен се укриваше някъде в Страната на Апетитните Щрудели (САЩ) и сега точно тя беше натоварена със задачата да го намери и ликвидира.

Черешкина се зачете в документацията:

“Ал Каша поема отговорността за атентата в големия зеленчуков магазин, при който биват размазани 12 щайги с домати.”

“Прасуна бин Готвен заплашва фермерите в СССР с химическо антидоматно оръжие.”

“Ал Каша унищожава доматена плантация с противокартофени ракети.”

“Човек на Ал Каша признава, че активисти на организацията инжектират кюспе в доматите в големи вериги супермаркети”.

Това бяха само част от ужасяващите престъпления на ръководената от Прасуна терористична организация. Писана Черешкина почеса черешката си, приглади си бишкотите и опъна козинката си, за да изглежда делова и елегантна. Така правеше винаги, когато й предстоеше командировка.

Три дни по-късно

Лейтенант Черешкина пристигна в Страната на Апетитните Щрудели преди ден и вече бе по следата. Според данни на КГБ Прасуна Бин Готвен се укриваше в една от най-негостоприемните пустини в страната. За Черешкина обаче не беше трудно да намери укритието му, особено с помощта на местните агенти. Тя и екипът й проследиха трафика на дини в района и един канал за ежедневни доставки разкри вярната посока.

Сега Писана се промъкваше из шубраците в очакване да зърне пещерата, от която Бин Готвен излъчваше по интернет съобщения към своите последователи. Изведнъж обаче някой я сграбчи и хвърли в чувал и докато се усети, Черешкина пътуваше с джипка по каменистата повърхност. Ясно беше, че охранителите на Прасуна са я заловили.

Час по-късно

Лейтенант Черешкина стоеше на грубата маса в мрачна стая с черен чаршаф на стената и изобразена върху него зурла.

Е, Писана – Каза Прасуна Бин Готвен и отпи от зелевия сок. – наистина ли мислеше, че ще ми се измъкнеш?

Черешкина преглътна смутено.

Следва продължение

Не, няма да ходя. Защото мнението ми напълно покрива това на Ясен и… защото вече съм голямо момиче и е крайно време да се науча да правя нещата както трябва, а не както ми е лесно и ми харесва. А на мен ми харесва да протестирам, харесва ми еуфорията -> бунта -> падането на задръжките -> неминуемото отприщване на агресията и т.н. Анархист и революционер съм по душа, незамесването в намирисващи на екшън каузи ми струва усилие. И ми е много лесно да обвинявам политиците, времето, в което живея или обстоятелствата за собствените си неудачи.

А защо пиша все пак?

Ами защото всеки има правото на собствен опит, т.е. който иска да направи своята собствена революция само защото е бил прекалено малък през 90-та или 97-ма, моят опит, или този на Ясен, или мнението на Явор не му върши работа. Който иска да опита да промени живота си (всъщност нали за това говорим) по пътя на революцията (ахам, точно за това става дума) има правото да опита.

А аз мисля отново да гласувам.

И този път да не крия избора си зад правото на анонимност. Признавам си без бой, че на предните избори гласувах за НДСВ… защото си мислех, че ще са по-малкото зло… и сега съм недоволна от избора си. Няма да го повторя, ще си търся друг, на който да гласувам доверие, но този път ще споделя публично за кой съм гласувала.

За да не сме анонимни избиратели, от които можеш да се скриеш, защото не знаеш колко от тях са си направили труда да ти повярват. Анонимните маси нямат лице, те са стадото, което се дои. Аз имам правото и задължението да сгреша отново. Търся си партия, за която да гласувам. Иска ми се да повярвам на някой.

(Прасунсен също няма да отиде на протеста, но съображенията му може да са други.  А постинга е в категория “Гранулко – президент!”, защото досегашните ни политици са също толкова безполезни, колкото и котката ни.)

Прасун отърва кожата и през тази година – преяли и понадули се като плондери покрай коледните трапези… (благодарим на всички родители, които се погрижиха да не заслабнем 🙂 ) решихме новата година да я изкараме с рибно меню. Оказа се, че не сме се прекарали 🙂

Етап 1

Покрай празниците се запасихме с купчина списания, с които да се излежаваме сутрин и вечер. По правило в най-евтините винаги има същото количество смислена информация, но скрита в далеч по-малко количество плява… опсс… реклама. Рецептата-трепач открихме в бр. 51 на сп. “Тя!” – сьомга в бутер тесто.

Пазаруването – никога не го оставяйте за последния ден. На 30-ти следобяд в “Хит” имаше останало някакво мършаво парче “прясна” сьомга… и по тази причина предпочетохме замразената. Рафтовете бяха полуопразнени, а големи тълпи народ влачеха претъпкани колички, все едно ще посрещат планетарна катастрофа, а не поредната Нова година.

Етап 2

Готвенето по празници е част от забавлението, а не тежко и досадно задължение. Така че… забавлявайте се! Ние отидохме на новогодишно следобедно кино, похильотихме се с “Гръм” и успяхме да притичаме на прибежки до къщи преди нашествениците да са превзели квартала. Така де… преди канонадите, стрелбите и другите селски забавления.

Етап 3

Вечерята си е вечеря, но и нещо за предястие и замезване няма да е лошо. Пълнените със сирене калмари не станаха точно като солунските, които сънуваме вече цяла година, ама… ометохме ги за няма и 10 минути 🙂

Рецептата за калмарите е проста и бърза:

Една или две торбички замразени калмари (тубите) – размразяват се, пълнят се със смес от сирене, черен пипер и някаква друга подправка по избор (ние сложихме босилек), слагат се парченца масло и нарязан на едро лук. Вода не се слага, калмарите и лука пускат доста. Пече се 15-тина минути в загрята фурна.

Сьомга в бутер тесто

А, няма начин да не посъкратим и побългарим рецептата. Не обичам сметана и не готвя със сметана, така че редуцирахме онази част с разбитите белтъци, смесени със сметана и краища от филето. То си беше поокълцано по принцип, а и съвсем не беше цял килограм.

Рулото

1. Бланшират се 4-5 зелеви листа (ползвахме китайско зеле, защото листата му бяха по-нежни и по-зелени). Поливат се със студена вода.
2. Постила се бутер тестото (ако е магазинско си е квадратна кора така или иначе), нареждат се зелевите листа, върху тях парчетата сьомга, черен пипер и копър. Да не забравите солта!
3. Навива се руло и се намазва с яйчен желтък. Пече се половин час (използвам хартия за печене, за да не стържа още една тава после).

1. Вместо тиква използвахме моркови. Задушихме ги, заедно с лука и зелето в масло (добавят се в този ред). Подправят се със сол и черен пипер.
2. Картофите Прасун ги запържи в масло и ги подправи с черен пипер и копър.

В крайна сметка бърканицата в чиниите ни изглеждаше така:

Не толкова красиво, като на снимката в списанието, но доста вкусно… всъщност нищо не остана 🙂

Добър апетит!