Събудих се с усещането, че опитите да планираме подходящи “безопасни” дати за това пътешествие и дискомфорта от хормоналната терапия покрай неминуемите изненади през 6-месечния период до полета са били напразни. И докато се опитвах да си представя как решават този проблем жените-астронавти на МКС си припомних, че все още се намирам в столица, в туристически квартал и ще е тъпо някакви баналности като подранил със 7 дни менструален цикъл да ми провалят ваканцията.

Все пак някои логистично-хигиенни размисли

Дамски превръзки се намират без проблем в Катманду, Бактапур… предполагам в големите градове и на всички места, където отсядат и туристи. Няма особен избор на марки, в замяна на това има поне минимума от необходимите разновидности: дневни с крилца и нощни. Не очаквайте да откриете в някое крайпътно магазинче или село превръзки, тоалетна хартия или дори книжни салфетки – тоалетна хартия местните не ползват, в рамките на нормалното е да се изхрачиш на пътя (все пак доброто възпитание предполага да НЕ уцелиш случаен минувач), а специално за дамските превръзки – за мен бяха от евтини до нормални като цена, но за стандарта в бедните квартали и селските райони вероятно се водят луксозна стока. Тампони не видях да се продават, но и не бих рискувала да ги ползвам там.

Виж с тоалетните въпросът се оказа по-сложен. Табелки за обществени мярнахме покрай някои храмове и туристически забележителности, но за наш късмет нито една не работеше. Заведенията също не винаги вършат работа, защото в по-приличните се предполага да похарчиш пари поне за чай/вода, а взаимовръзка между хигиената в заведението и тази в тоалетната му тук няма. Вариант в Катманду са многото молове в града, стига да се разхождаш по Kanti Path или предвидливо да си ги отбележиш на картата. Тоалетна хартия там не се предполага да очакваш (макар че на местата с повече туристи се случва), но е задължително да има кофа с каничка за подмиване и ниско душче/чешма. При умивалниците почти задължително няма течен сапун, а нормален. В женските тоалетни като че ли е обичайно посетителките да перат нещо като кърпички с него, така че препоръчвам да си носите собствен сапун или да минете на вариант мокри кърпички/гел за почистване на ръце. Кошчета за боклук също нямаше навсякъде.

В крайна сметка се запасихме с всичко необходимо, сбогувахме се с домакините от Elbrus и поехме към автогарата, за да търсим туристически (по мое настояване), а някак си да попаднем на местен автобус.

Пътуването

с локален автобус е значително по-евтино и доста по-забавно, стига да не ти се налага да го правиш често. Не е като да не сме виждали стари, мърляви и претъпкани автобуси и у нас. Плаща се на слизане и е желателно да се осведомите предварително за цената на пътуването, защото билети няма, а туристите тук са със статут на дойна крава. Така пътят от Катманду до Бактапур ни струваше по 25 рупии на човек, а този от Бактапур до Катманду – по 50, понеже вече знаехме цената и не попитахме :).

Автобусите се обслужват от 2-ма души: шофьор и викач – обикновено тийнейджър. Ролята му е да изрежда спирките в речетатив, да обикаля всяка спирка, канейки минувачите да се качат, да следи и помни кой къде се е качил и за къде пътува… и накрая да му прибере парите (и често, но не задължително, да върне ресто). В задълженията на викача влиза и познаването на системата за сигнализация с потупвания по каросерията, чрез която превозните средства успяват да се разминат на ужасяващо тесен път или в кошмарния нерегулиран градски трафик (видео).

Катманду и Бактапур са на 20-тина км един от друг, но заедно с околните населени места вече почти са се сляли в едно и така и не разбираме кога точно навлизаме в него, докато автобусът не ни стоварва близо до портите на стария град.

Живият музей

За да влезеш през някоя от портите на стария град се налага да платиш такса: по 15$ за чужденци и някаква далеч по-дребна сума за местни. А си струва да се види, след като човек е бил целия път до Бактапур, защото… ами тук е всичко, което би ти потрябвало за 1-2 дневен престой: история, древна (макар и реставрирана заради земетресение) завладяваща архитектура, прекрасни гледки за любителите фотографи, магазинчета, хостели, ресторанти… и малко спокойствие от кошмарния уличен трафик навън. В стария град колите и моторите са по-скоро изключение и това е чудесно.

Според туристическата брошура, която получихме с входния билет, Бактапур (Bhaktapur) е възникнал през 8-ми век и е бил столица на Непал между 12-ти и 15-ти век. Освен паметници на културата, това е и място, в което се живее, така че е напълно в реда на нещата иззад прозорци с прекрасна дърворезба да “наднича” нечие спално бельо, а малко встрани от обичайните туристически маршрути можете да се сблъскате с училище, местен пазар за зеленчуци или с пресяващи ориз/ечемик/нещо зърнено жени.

Макар с известно лутане и въпреки 2-те карти успяхме да открием Pagoda Guest House и да се отървем от тежките раници. Тук е мястото да вметна, че хартиена карта и компас (на което сме разчитали досега за всичките си пътувания) в Непал се оказа недостатъчно за ориентация, поради липсата на табели с имената на улиците в 99% от случаите. А за капак в Бактапур gps-ите и на двама ни отказаха да напуснат Катманду и се ориентирахме по слънцето и по сградите :).

(Ако се чудите къде да отседнете в Бактапур, Pagoda Guest House e бюджетен, много чист и тих хостел с общи за етаж баня и тоалетна, в стаята ви чака голяма бутилка минерална вода и чисти чаши, а на покрива има ресторантче с добра кухня на нормални цени. Единствен недостатък е, че приключват да сервират и затварят вратите в 21 часа).

Използвахме максимално оставащото време до залеза, за да разгледаме историческата част и малко извън нея, защото на другия ден трябваше да нарамим раниците отново и да се отправим към Нагаркот.