Честно казано, съвсем други дестинации планирахме за тазгодишното пътешествие. Първо щеше да е Китай, но докато се напудрим, самолетните билети поскъпнаха с много… после мъдрихме Непал или Сибир, но в мъдростта си пак пропуснахме евтините билети. И накрая се сетихме, че при предишното си ходене до Грузия сме съжалявали, че нямаме време да отскочим и до Армения и го решихме набързо: през Грузия до Армения. Така или иначе почти нищо друго интересно вече не се вместваше в бюджета ни.

Полетът, естествено, беше с прикачване. От София до Рим пътувахме основно с българи, преселващи се в Италия (с това си обяснихме огромното количество куфари на колелца на ръка от населението – падаха се между 3 и 5, повечето ръчен багаж). От Рим до Тбилиси попаднахме на аналогична ситуация с грузинци. Честно, хора, не разбирам какво толкова тъпчете в тези куфари за една почивка?! Нашите две 40 литрови раници “Ташев” бяха наполовина празни и общо тежаха под 10 кг заедно с лаптопа за ръчен багаж – и това е за 8 дни в 2 държави.

И пак истории с бакшиши (за добре дошли)

В Тбилиси попаднахме много рано сутринта и понеже бяхме проверили, че има ЖП гара и някакъв влак от летището до града (тяхното метро също още не стига до летището, но до гарата има метростанция), побързахме да обменим пари и да се измъкнем навън. Груба грешка, понеже се оказа, че влакът е през няколко часа и вече сме пропуснали единия, а първия автобус до града е чак след час. Обратно в уюта на летището нямаше как да се вмъкнем, без да имаме полет за деня и зачакахме, редувайки се с няколко местни на единствената пейка отвън.

Малко кофти второ впечатление за хора, току-що получили по бутилчица вино подарък на паспортната проверка. Но понеже ни е и второ идване в Грузия, бяхме наясно със ситуацията и не се разстроихме особено. Просто ни се спеше и си бяхме запазили хостел за останалата част от сутринта – обикалянето с раници на гръб рано сутрин в търсене на тоалетна и прилична закуска вече сме го упражнявали преди 2 години около тбилиската гара.

Естествено, таксита имаше много – и официалните, които имат право да оперират на летището, и съвсем криминални и нелегални, които намаляват, като минат край теб и подвикват тихичко. В Грузия транспортът не е скъп и такситата не излизат много, но… дори и на белите брандирани “Tbilisi Airport” няма официално залепени стикери с тарифи и трябва да се договаряш с шофьора за цената. Груба грешка е да заговориш на английски, това вдига тарифата с поне 1/3-та. И ти остава варианта само с нелегалните, понеже никой от останалите регулярни в редицата няма да ти даде друга цена.

Тръгнали сме на пътешествие, което значи, че 35 лв за такси имаме. От друга страна, няма да стигнем далеч, ако ги даваме с лека ръка на всеки наглец с копърка, затова самоотвержено и упорито си изчакахме час и половина до автобуса (типично по ориенталски и той закъсня). Затова пък струваше 50 тетри, което е около 50 ст на човек… и понеже билети се купуват от автомат в автобуса, който приема само монети от 50 тетри и никакви други разновидности – оказахме се в поредния проблем. За наше щастие останалите грузинци са много отзивчиви и гостоприемни хора, дори и в градския транспорт- възрастна жена ни купи билети и не успяхме да я накараме да приеме банкнотата от 2 лари, която се опитвахме да развалим.

В Тбилиси усилено ремонтират

Центърът на Тбилиси ни посрещна с шум от циркуляри и прахът на рязани камъни още от ранни зори – укрепваха се стари сгради и се редеше настилка. На растер

    

Градът е разделен на 2 части от река и понеже на предишното си идване тук се мотахме основно в едната половина, този път си ангажирахме първия хостел от другата страна на реката. И така разбрахме каква голяма и интересна част от града сме пропуснали при краткото си пребиваване тук преди 2 години
Промени забелязахме почти във всичко.

В метрото

вече няма жетони, а безконтактни карти. Издаването на карта струва 2 лари и може да се ползва от произволен брой хора, стига да заредиш необходимия брой импулси и да си я подавате през турникетите. Често се случва някой на опашката да ти подаде пари и да те помоли да го пуснеш с картата си. Возенето е 50 тетри, както автобусите. Туристите могат да върнат обратно картата до месец и им се възстановяват парите за нея, ако пазят касовата бележка. Нашата си я запазихме за спомен, май с 2 импулса останали… не се сетихме да я оставим на някой при тръгване за летището, а щеше да е добра идея.

Все още тбилиското чупи рекорда за най-дълбоко метро с най-дълго пътуване по ескалатор в нашите представи (видео тук), но някои метростанции ни се сториха ремонтирани и по-приветливи, в сравнение с предния път.

В Тбилиското метро стриктно спазвай правилото за ескалаторите – стационарни стълби няма, ескалаторът се движи доста бързо, но и пътуването с него е предължително. А хората бързат, защото на перона пейки за сядане няма – да изтървеш мотрисата е нежелателно.

До Бетлеми и статуята на майка Грузия

вече не се стига само по безкрайни вити стъпала, а можеш да ползваш новия градски лифт. Заплаща се със същата карта, която се ползва и в метрото, просто цената за човек е двойна.

  

Освен чудесен начин да разгледаш Тбилиси от високо, лифтът е и много бърз градски транспорт, свързващ отдалечени краища на града през реката. Докато катерим градските баири в Своге, често си мечтаем за лифт като обществен транспорт, а там го видяхме реализиран – в много добро изпълнение и на добра цена.

Паркове и градинки

  

Изобщо не помним какво е имало предния път на мястото на (не знам как му е името) този парк до реката. Но не е било ограден строеж в никакъв случай, грузинците не се мотат много с вдигането на обществени сгради и паркове. В краищата на парка все още се виждаха машини и работници, но при всяко минаване оттам забелязвахме нови готови алеи.

Пешеходният мост, за който преди се ядосахме, че е в строеж и не можем да го видим отдавна е  приятно място за разходки, особено вечер.

Храната

В Грузия храната е доста евтина и цените в заведенията са сходни с нашите. Все пак ни се стори леко поскъпнало, в сравнение с предното ни идване тук… или просто тази година имахме повече време, за да опитаме нещо различно от хачапури

  

Не ядем месо, но по време на път често се налагат компромиси, особено ако не можете да се разберете със сервитьора или разчиташ на безплатните закуски в хостела. Грузия е рай за месоядните – всичко от сорта “вълча салата”, което сме пробвали беше приготвено вкусно и от истинско месо. Но и рибните им шишчета си ги бива, а вегетарианците изобщо няма да останат гладни.

Този път опитахме да вечеряме семпло, с продукти от магазинчетата и пазарите и не останахме разочаровани. Най-добрата грузинска бира според нас е “Натахтари”. Най-добрата лимонада е от същата марка. Грузинските безалкохолни са подсладени само със захар и имат минимално количество Е-та (само за цвета), поне по етикет. И са много вкусни, за разлика от нашите.

Хостелите

Преди 2 години в HostelWorld се мъдреха само 3 предложения за хостели в Тбилиси, а днес са изобилни и ценово приятни. По принцип избирането на местата за спане е едно от големите удоволствия при планирането на пътешествията ни и ни е доста приятно и забавно, когато уцелим добри попадения като локация, собственици/персонал, обстановка и компания там. Обичаме да отсядаме в традиционни за страната стари сгради, особено ако собствениците са пътешественици… но в Грузия, а и не само, това не е гаранция, че човек ще намери най-необходимото в стаята си след тежък път. Дори и да става дума за елементарни и евтини неща, като 2 пирона на вратата за закачалка :). Но мрънкането го оставям за момента, в който ще даваме рейтингите, а тук споменвам само

Добрия пример

В Тбилиси останахме очаровани от SkadaVeli, където намерихме стая само за денонощието преди обратния полет за София.  Удобно легло, чиста баня с гореща вода, достатъчно място да провесим дрехите си, достатъчно големи хавлии и лампи за четене е почти всичко, което ни трябва. Тук имах бонус и сешоар в стаята.

     

Иначе сградата наистина е стара, входната врата изглежда страшничко в това бивше розово, дървената вита стълба скърца заплашително и между дъските на терасата прозират в дълбочина няколко метра заден двор. Докато се качваш нагоре първия път си мислиш “Леле, къде съм!” Обаче отвориш ли вратата на стаята, попадаш в рая на бюджетните пътешественици.

Компанията себеподобни

Имаме лоши спомени от хостели, в които човек не може да спи от купони на селинджъри, а собствениците са по-пияни от клиентите си и няма кой да оправи ВиК проблемите и по тази причина избягваме предложенията, в които вместо от обстановката има снимките на пируващи компании. Обаче тихият разговор на бутилка вино или кана с чай и споделянето на впечатления и информация за познатия ни свят е един от приятните начини да изкараш вечерта си в кухнята на хостела. В Грузия споделихме вечерята си от грозде, чай, сирене и бира, купени от кварталните улични магазинчета с двама източногерманци и се забавлявахме с разказите им за многомесечни пътувания из Южна Америка и Индия. Изпихме заедно виното им. После изпихме и нашето. И дори не се запознахме. На другия ден всички ние заминавахме за Армения. Всеки по своя си начин – ние с влак, те с кола. И с пожеланието някъде, по Пътя, да се срещнем отново.

Светът е малък, може пък и да успеем

***

Още снимки от Тбилиси има тук. Приключенията ни в Армения и завръщането ни ще четете, обещаваме, но кога… не знаем