Честно казано, съвсем други дестинации планирахме за тазгодишното пътешествие. Първо щеше да е Китай, но докато се напудрим, самолетните билети поскъпнаха с много… после мъдрихме Непал или Сибир, но в мъдростта си пак пропуснахме евтините билети. И накрая се сетихме, че при предишното си ходене до Грузия сме съжалявали, че нямаме време да отскочим и до Армения и го решихме набързо: през Грузия до Армения. Така или иначе почти нищо друго интересно вече не се вместваше в бюджета ни.

Полетът, естествено, беше с прикачване. От София до Рим пътувахме основно с българи, преселващи се в Италия (с това си обяснихме огромното количество куфари на колелца на ръка от населението – падаха се между 3 и 5, повечето ръчен багаж). От Рим до Тбилиси попаднахме на аналогична ситуация с грузинци. Честно, хора, не разбирам какво толкова тъпчете в тези куфари за една почивка?! Нашите две 40 литрови раници “Ташев” бяха наполовина празни и общо тежаха под 10 кг заедно с лаптопа за ръчен багаж – и това е за 8 дни в 2 държави.

И пак истории с бакшиши (за добре дошли)

В Тбилиси попаднахме много рано сутринта и понеже бяхме проверили, че има ЖП гара и някакъв влак от летището до града (тяхното метро също още не стига до летището, но до гарата има метростанция), побързахме да обменим пари и да се измъкнем навън. Груба грешка, понеже се оказа, че влакът е през няколко часа и вече сме пропуснали единия, а първия автобус до града е чак след час. Обратно в уюта на летището нямаше как да се вмъкнем, без да имаме полет за деня и зачакахме, редувайки се с няколко местни на единствената пейка отвън.

Малко кофти второ впечатление за хора, току-що получили по бутилчица вино подарък на паспортната проверка. Но понеже ни е и второ идване в Грузия, бяхме наясно със ситуацията и не се разстроихме особено. Просто ни се спеше и си бяхме запазили хостел за останалата част от сутринта – обикалянето с раници на гръб рано сутрин в търсене на тоалетна и прилична закуска вече сме го упражнявали преди 2 години около тбилиската гара.

Естествено, таксита имаше много – и официалните, които имат право да оперират на летището, и съвсем криминални и нелегални, които намаляват, като минат край теб и подвикват тихичко. В Грузия транспортът не е скъп и такситата не излизат много, но… дори и на белите брандирани “Tbilisi Airport” няма официално залепени стикери с тарифи и трябва да се договаряш с шофьора за цената. Груба грешка е да заговориш на английски, това вдига тарифата с поне 1/3-та. И ти остава варианта само с нелегалните, понеже никой от останалите регулярни в редицата няма да ти даде друга цена.

Тръгнали сме на пътешествие, което значи, че 35 лв за такси имаме. От друга страна, няма да стигнем далеч, ако ги даваме с лека ръка на всеки наглец с копърка, затова самоотвержено и упорито си изчакахме час и половина до автобуса (типично по ориенталски и той закъсня). Затова пък струваше 50 тетри, което е около 50 ст на човек… и понеже билети се купуват от автомат в автобуса, който приема само монети от 50 тетри и никакви други разновидности – оказахме се в поредния проблем. За наше щастие останалите грузинци са много отзивчиви и гостоприемни хора, дори и в градския транспорт- възрастна жена ни купи билети и не успяхме да я накараме да приеме банкнотата от 2 лари, която се опитвахме да развалим.

В Тбилиси усилено ремонтират

Центърът на Тбилиси ни посрещна с шум от циркуляри и прахът на рязани камъни още от ранни зори – укрепваха се стари сгради и се редеше настилка. На растер 😀

    

Градът е разделен на 2 части от река и понеже на предишното си идване тук се мотахме основно в едната половина, този път си ангажирахме първия хостел от другата страна на реката. И така разбрахме каква голяма и интересна част от града сме пропуснали при краткото си пребиваване тук преди 2 години 🙂
Промени забелязахме почти във всичко.

В метрото

вече няма жетони, а безконтактни карти. Издаването на карта струва 2 лари и може да се ползва от произволен брой хора, стига да заредиш необходимия брой импулси и да си я подавате през турникетите. Често се случва някой на опашката да ти подаде пари и да те помоли да го пуснеш с картата си. Возенето е 50 тетри, както автобусите. Туристите могат да върнат обратно картата до месец и им се възстановяват парите за нея, ако пазят касовата бележка. Нашата си я запазихме за спомен, май с 2 импулса останали… не се сетихме да я оставим на някой при тръгване за летището, а щеше да е добра идея.

Все още тбилиското чупи рекорда за най-дълбоко метро с най-дълго пътуване по ескалатор в нашите представи (видео тук), но някои метростанции ни се сториха ремонтирани и по-приветливи, в сравнение с предния път.

В Тбилиското метро стриктно спазвай правилото за ескалаторите – стационарни стълби няма, ескалаторът се движи доста бързо, но и пътуването с него е предължително. А хората бързат, защото на перона пейки за сядане няма – да изтървеш мотрисата е нежелателно.

До Бетлеми и статуята на майка Грузия

вече не се стига само по безкрайни вити стъпала, а можеш да ползваш новия градски лифт. Заплаща се със същата карта, която се ползва и в метрото, просто цената за човек е двойна.

  

Освен чудесен начин да разгледаш Тбилиси от високо, лифтът е и много бърз градски транспорт, свързващ отдалечени краища на града през реката. Докато катерим градските баири в Своге, често си мечтаем за лифт като обществен транспорт, а там го видяхме реализиран – в много добро изпълнение и на добра цена.

Паркове и градинки

  

Изобщо не помним какво е имало предния път на мястото на (не знам как му е името) този парк до реката. Но не е било ограден строеж в никакъв случай, грузинците не се мотат много с вдигането на обществени сгради и паркове. В краищата на парка все още се виждаха машини и работници, но при всяко минаване оттам забелязвахме нови готови алеи.

Пешеходният мост, за който преди се ядосахме, че е в строеж и не можем да го видим отдавна е  приятно място за разходки, особено вечер.

Храната

В Грузия храната е доста евтина и цените в заведенията са сходни с нашите. Все пак ни се стори леко поскъпнало, в сравнение с предното ни идване тук… или просто тази година имахме повече време, за да опитаме нещо различно от хачапури 🙂

  

Не ядем месо, но по време на път често се налагат компромиси, особено ако не можете да се разберете със сервитьора или разчиташ на безплатните закуски в хостела. Грузия е рай за месоядните – всичко от сорта “вълча салата”, което сме пробвали беше приготвено вкусно и от истинско месо. Но и рибните им шишчета си ги бива, а вегетарианците изобщо няма да останат гладни.

Този път опитахме да вечеряме семпло, с продукти от магазинчетата и пазарите и не останахме разочаровани. Най-добрата грузинска бира според нас е “Натахтари”. Най-добрата лимонада е от същата марка. Грузинските безалкохолни са подсладени само със захар и имат минимално количество Е-та (само за цвета), поне по етикет. И са много вкусни, за разлика от нашите.

Хостелите

Преди 2 години в HostelWorld се мъдреха само 3 предложения за хостели в Тбилиси, а днес са изобилни и ценово приятни. По принцип избирането на местата за спане е едно от големите удоволствия при планирането на пътешествията ни и ни е доста приятно и забавно, когато уцелим добри попадения като локация, собственици/персонал, обстановка и компания там. Обичаме да отсядаме в традиционни за страната стари сгради, особено ако собствениците са пътешественици… но в Грузия, а и не само, това не е гаранция, че човек ще намери най-необходимото в стаята си след тежък път. Дори и да става дума за елементарни и евтини неща, като 2 пирона на вратата за закачалка :). Но мрънкането го оставям за момента, в който ще даваме рейтингите, а тук споменвам само

Добрия пример

В Тбилиси останахме очаровани от SkadaVeli, където намерихме стая само за денонощието преди обратния полет за София.  Удобно легло, чиста баня с гореща вода, достатъчно място да провесим дрехите си, достатъчно големи хавлии и лампи за четене е почти всичко, което ни трябва. Тук имах бонус и сешоар в стаята.

     

Иначе сградата наистина е стара, входната врата изглежда страшничко в това бивше розово, дървената вита стълба скърца заплашително и между дъските на терасата прозират в дълбочина няколко метра заден двор. Докато се качваш нагоре първия път си мислиш “Леле, къде съм!” 🙂 Обаче отвориш ли вратата на стаята, попадаш в рая на бюджетните пътешественици.

Компанията себеподобни

Имаме лоши спомени от хостели, в които човек не може да спи от купони на селинджъри, а собствениците са по-пияни от клиентите си и няма кой да оправи ВиК проблемите и по тази причина избягваме предложенията, в които вместо от обстановката има снимките на пируващи компании. Обаче тихият разговор на бутилка вино или кана с чай и споделянето на впечатления и информация за познатия ни свят е един от приятните начини да изкараш вечерта си в кухнята на хостела. В Грузия споделихме вечерята си от грозде, чай, сирене и бира, купени от кварталните улични магазинчета с двама източногерманци и се забавлявахме с разказите им за многомесечни пътувания из Южна Америка и Индия. Изпихме заедно виното им. После изпихме и нашето. И дори не се запознахме. На другия ден всички ние заминавахме за Армения. Всеки по своя си начин – ние с влак, те с кола. И с пожеланието някъде, по Пътя, да се срещнем отново.

Светът е малък, може пък и да успеем 🙂

***

Още снимки от Тбилиси има тук. Приключенията ни в Армения и завръщането ни ще четете, обещаваме, но кога… не знаем 🙂