– Заповядайте, заповяяяядайте! – една тромбеста котка весело подканяше посетителите пред входа на шатрата. До вратата беше залепен плакат:

“Невероятното шоу на Мистер Свинко!
Изчезваща храна и други мистерии!
Само днес вход БЕЗПЛАТЕН
(носете си храна)”

– Заповядайте, вие какво носите? Тиква, чудесно, дайте да я сложим тук – продължаваше весело котето, прибираше храната от пристигащите животни и ги отвеждаше до местата им.

Имаше доста голям интерес – цял тлъстобус прасета бяха дошли от свинефермата, разрошени човки бяха избягали от дворовете, имаше един отегчен кон, дори и група патици от фирма “Патешки пастети ООД”.

– Хайде, който влязъл – влязъл, затваряме вратите – намеси се строго Мистер Свинко и намести бомбето си от картофени обелки.

– Хайде коте, отивай да се преобличаш – прошушна после тихичко в ухото на тромбестата котка и двама изчезнаха зад загражденията.

– Уф, ама трябва вече да си вземем помощник, уморявам се така – мърмореше котето докато прескачаше динени кори, за да стигне до гримьорната си.

Зрителите бяха заели местата си и нетърпеливо зачакаха. От високоговорителя се чу:

“Внимание, внимание! Това, което предстои да видите, не е виждано никога преди! Невероятно, уникално и неповторимоооо! Невероятното шоу на Мистер Свинко и неговата очарователна асистентка, мистичната Тромбалина!”

Мистер Свинко прочисти гърлото си и захапа една динена кора да се подкрепи малко.

– Виждаш, че и на мене не ми е лесно – каза укорително, но и благо на тромбестата котка – хем трябва да изпълнявам невероятни фокуси, хем да се правя на конферансие!

Свинко сложи пак картофеното бомбе, доизгриза динената кора и излезе на сцената. Зад него плахо пристъпи тромбестата котка, облечена в елегантна рокля от кисело зеле.

– Благодаряяя, благодаряяяя! – започна весело Мистер Свинко и застана по средата на сцената. – Е, хъ-хъ, готови ли сте шоу? Знаете ли по какво тиквите се различават от доматите? Ами тиквите стават за ядене! Хахахахаха! – Свинко сам се засмя на шегата си.

Тишина в залата. Няколко копита почесаха зурлите на притежателите си. Няколко клюна клъвнаха от разпиляните тиквени семки в залата.

– Сега ще ви разкажа друг виц – продължи весело Мистер Свинко – значи един лимон среща шиша за лед и му вика…

– Чшшшш, алооо, да не сме дошли тука да слушаме смешки бе?! – намеси се сърдит глиган. – Къде ти е невероятното шоу с фокусите?

– Ааааа, хъ-хъ, фокусите, да – усмихна се притеснено Мистер Свинко. Погледна с надежда към асистентката си, а тя примигваше на парцали. – Ъъъъъ, ето, ей сега започваме! – отсече Свинко и направи знак на Тромбалина да се приближи.

– Абе, ти знаеш ли някакви фокуси? – попита тихично Свинко
– Мммм, не, мислих, че ти знаеш – отговори притеснена тромбестата котка – нали таковата, изчезващата храна…?
– Тоя го бях оставил за финал – прошушна с половин уста прасето докато се усмихваше на публиката

– Айде бе, ще става ли нещо или да почвам да се ядосвам! – разсърди се един от по-едричките коне.

– Внимание, внимание!!!! – провикна се прасето – започва невероятното шоу на Мистер Свинкоооооо!!!

Тромбалина изчезна зад завесите и се върна с огромна тиква в лапичките си. Мистер Свинко започна да обикаля около тиквата и да прави заклинания. При третата обиколка обърна гръб на публиката, разпери копита и се завъртя.

Тиквата я нямаше!

– Тик-ва-та-хрр-грух-ммм-ням-грух – опита се да говори с пълна уста Свинко. Тромбалина досетливо се намеси:

– Тиквата я нямаааа!

Удивено копитопляскане, възклицания, грухтене и пуйчене огласи цирка. Тромбалина изчезна зад сцената и се върна с чувал картофи. Сцената се повтори, Мистер Свинко обикаляше около картофите, след това те изчезнаха и котката се провикна:

– Картофите ги нямаааа!

С умерено копитопляскане и одобрителни възгласи публиката изрази удивлението си.

Тромбалина внесе огромна диня. Мистер Свинко започна да обикаля около динята, при третата обиколка застана с гръб към публиката и като се обърна динята я нямаше. Тромбалина си пое дъх, за да обяви…

– Абе ти за идиоти ли ни вземаш! – намеси се същия сърдит глиган от началото? Това го видяхме вече, дайте нещо ново!

Мистер Свинко изгрухтя и преглътна последните хапки от динята, която разбира се беше захапал, докато беше скрита от публиката.

– Ъъъ, хъхъ, нещо ново ли? Че това не е ли достатъчно интересно?

– Алооо, искаме нещо ново, други номера! – обади се и една жълта човка от първия ред.

– Хм, хм – замисли се прасето – ммммомент! Ей сега ще има друг невероятен, изключителен номер!!! Тромбалина, сатъра!

Котката се скри зад сцената и излезе с голям добре наточен сатър, който подаде на Свинко.

– Скъпи гости – започна тържествено – предстои да видите нещо невероятно! Готови ли сте? Сега моята очарователна и мистериозна асистентка Тромбалина ще се превърне в наденички!

– Я, това звучи интересно – зачудиха се зрителите.

– Мммм, на мене не ми харесва тоя фокус – смънка котката и запристъпва към завесите.

Мистер Свинко се приближи към нея и благо прошепна:

– Изкуството иска жертви!

Тромбалина побягна, а Свинко се затича след нея, размахвайки сатъра.

– Ето сега вече стана интересно – развеселиха се в публиката и зачакаха Мистер Свинко да се върне с наденичките.

В същото време зад сцената едно преяло прасе и едно тромбесто коте набързо натовариха прасомобила с храна, захвърлиха една рокличка от кисело зеле и едно картофено бомбе на земята и отпрашиха засмени.