Някои хора издават фейсбук статусите и туитовете си на хартия, други правят сборник с култови смс-и… защо пък и аз да не се възползвам от моментната еуфория и да не спретна една електронна книга. Още повече, че имам повод – авторът е рожденник 🙂

Аз пък му нарисувах корица с облаци, съшити с бели конци, глупаво коте, криещо се в ливадата зад картонени цветя и слънце с реотани. Котето не прилича много на моята представа за Писана Черешкина, ама… не мога да рисувам котки. Намерих някакви онлайн уроци “Как да нарисуваме котка” и много усилено тренирах, но само с този модел котенце се справих :-<

Обаче написах предговора към книжката. И бележките под линия. Всички права на ИК “Сочна пържола” вече са изядени, така че можете да четете свободно и да копирате където искате, стига да запазите имената на авторите и линка към този блог.

За теглене

Можете да дръпнете книжката с историйките в няколко формата от тук:

• Във формат FictionBook2 (Pisana_Chereshkina.fb2.zip)
• Във формат ePub (Pisana_Chereshkina.epub.zip)

А за редовните посетители тук, които вече са ги чели, ще оставя само…

Нещо вкусно, вместо предговор

Тази година има богат урожай на български автори. Хартиени или електронни, книгите им са се жлътнали на пазара като есенни тикви. И като кажа “тиква”, веднага се сещам за един любим образ, чиито откачени шеги ме карат да се кикотя от сутрин до рано сутрин – за мой късмет вече повече от 7 години.

Този сборник с къси историйки за Писана Черешкина, инспектор Гранулков и Прасуна Бин Готвен е всъщност една любовна история. Нашата. Не любовен триъгълник, защото прототип на Гранулков е котарака на бившите съквартиранти, известен с това, че рупа гранули котешка храна дори и насън. Това е отговор на всички обвинения към Прасунсен от разните разбрали-недоразбрали читатели, че в “Зурлести приказки”, другия ни много амбициозен авторски проект, тромбестото животно винаги накрая е изядено, а зурлестото се потупва доволно по шкембе-чорбата.

И понеже тази година всеки издава книга, а след няколко дни Прасунсен ще има рожден ден, реших да му направя един подарък. Шантав подарък, нещо, което не се купува с пари. Сега… когато някой ти каже, че иска да ти подари нещо, което не се купува с пари, значи е останал без стотинка в джоба – да пишеш предговор и да правиш предпечат е по-енергоемко и времегубещо от това да обиколиш магазините. Чудя се да се пробвам ли да пригодя и илюстрациите на Прасунсен за книжката или да видя ще мине ли това “от чужда пита помен прави” и да ги оставя за коледен подарък. Защото както Зурлестите приказки, така и приключенията на Писана Черешкина и компания са дело на Прасунсен. Аз се водя по ведомост предимно като муза.

Хубаво е да си муза. Не е хубаво да си мечтаната съставка на гозбата. Има разлика между двете понятия и е крайно време едно Прасе да научи каква е тя. Защото Коледа наближава, а във фурната има място само за един от нас… викам аз.

Честит Рожден Ден, любов… 🙂