– Великият Глиган е навсякъде! Той е във всички вас! В теб… и в теб… и в теб… Ето го! Чувате ли, сега ще слезе с асансьора! Великият Глиган идва да ви спаси!

Пастор Свин почеса зурлата си, намести очилата си от орехови черупки и продължи разпалено:

– Отърсете се от хранителното, откажете се от изкушенията на вкусната помия и ще бъдете спасени! Дарете и последната си динена кора и ще бъдете благословени с вечните купчини ароматно кюспе! Грух!

– Грух! Да живее Пастор Свин! – изсумтяха тържествено десетината животни в залата и се запътиха към изхода. Пускаха своите дарения в кутията и излизаха от църквата просветлени.

Пастор Свин запристъпва към кутията да види резултатите от днешната проповед. Повдигна скърцащия капак и видя огризка от круша, купчинка помия, нахапан гнил картоф и две глупави тикви. Тежки мисли налегнаха пастора. Как щеше да се прибере при любимата си тромбеста котица с толкова малко храна?

– Не върви, котко, не върви (Прасомобилът и той не върви…) – каза тъжно Пастор Свин и стовари скромната торба върху оглозганата тиквена маса – трябва да измислим нещо. Откак се пръкна църквата на Пастор Прасоний с неговите непристойни танцуващи свинички, всички животни ходят там, а при нас идват само кварталните пияници. А и те ще отидат при Прасоний, ако изтрезнеят достатъчно, за да разберат какво става там. Трябва ни промяна, нещо голямо и значимо. Ние не можем да привличаме последователи с пошлите методи на Прасоний. Нещо свято е нужно нам! – завърши драматично Пастор Свин и се замисли.

Тромбестата котица също гледаше замислено и се почесваше по тромбата. Искаше й се да помогне на святото дело, но нищо не й идваше на ума.

– Да възродим култа към Гигантската Динена Кора? – предложи котицата

Пастор Свин си спомни славните времена на култа към Гигантската Динена Кора. Хиляди животни от цялата гора прииждаха към църквата му, прескачаха се едно друго, хапеха си ушите и се надпреварваха да седнат по-напред и по-близо до кората. Накрая всяко от тях се докосваше до нея и оставяше даренията си на изхода. А даренията бяха толкова много, че не се събираха в сандъка. Пастор Свин и котицата стояха до излизащите и прехвърляха храната в чували от картофени обелки… Славни времена бяха, но всичко свърши, когато се появи църквата на Прасоний с пошлите му танцуващи свини… Не, никой нямаше да се върне към култа, трябваше нещо ново.

– Сетих се! – каза Свин и хукна към изхода на кочинката. Облече си сламения костюм, нахлупи любимото си бомбе от жълъди и затропа с копитца към улицата на занаятчиите.

След три проповеди време Пастор Свин се появи пред котицата и каза:

– Намерих решение на проблема, а и съм ти купил подарък! Ела да го видиш!

Ушите на котицата щръкнаха от радост и тя се запъти към кочината, където я чакаше подаръкът: голям, красив и ръчно изработен казан. А отпред на казана – надпис, инкрустиран с рибешки глави.

– Подааааарък! Колко е хубав и голям! – aхна котицата и заразглежда казана от всички страни

– Влез да го видиш и отвътре де, хо хо хо – засмя се благо и празнично Пастор Свин и поглади шкембе чорбата си

Котицата влезе и заоглежда красивите гладки стени на казана. На дъното имаше сдъвкан лук, досадни моркови и озадачени домати. “Пастор Свин дори е прибавил храна към подаръка?” – зачуди се котицата.

– Аз ще налея малко водичка – каза Пастор Свин и рошавата му зурла се подаде над казана а копитцето му стискаше дамаджана с вода. Погледът му беше малко налудничав и леко зловещ.

Котицата се зачуди защо Пастор Свин налива вода в казана и усети, че под лапите й започва да пари. Чак сега в съзнанието й изплува и целия инкрустиран с рибешки глави надпис:

“Св. Котица Изядена Великомъченица”

– Снимай! – каза Пастор Свин на някого и наклони дамаджаната.