Прасуна Бин Готвен се почеса по пачата и нервно допи чашата с помия. Тази досадна котка… защо жените винаги създават толкова неприятности? Не й ли даде възможност да се измъкне с цяла козинка? И какво да я прави сега?! Новината, че се е промъкнала обратно в базата на Ал Каша го вбеси и в същото време го притесни. Слуховете за агентската луканка определено държаха настрана лудите глави от КГБ** и ФБР***, но истината (за която знаеха само най-близките му приближени) бе, че сред тези нещастници нямаше нито една агентКА.  “Няма ненаказано добро”, помисли си Прасуна и се заслуша в тихата музика. Дори и любимият му популярен шлагер “Прасета в космоса” не успяваше да оправи настроението му.

– Е, какво да правим с котешкото, Бин Готвен? 

Прасуна сведе поглед надолу, където смръщило странно рунтави вежди, стоеше дребно ябълкоподобно същество с тризъбец. Прехапа зурла, за да не се разкикоти – видът на това същество представляваше неизвестният, страховит, ужасяващ враг от Сириус, с който на Земята плашеха не само децата, а от малката армия на Апфелщайн би станало буренце чудесно ябълково вино, стига Прасуна да нямаше други планове за извънземните.

– Нашите приятели пиратите не пожелаха ли и свежи провизии, освен консервите? – тихо промълви Прасуна – Е… бихме могли да изпълним молбата им. Натоварете я на борда на “Светкавична пържола”, капитане. 

Всъщност Черешкина не бе успяла да се досети за цялата истина около доматената афера. Прасуна Бин Готвен наистина бе контрабандист, но дребните сделки с консервирани зеленчуци не го интересуваха. От доста време работеше по оборудването на пиратска база в астероидния пояс межди Марс и Юпитер, щедро спонсориран от ябълковидните сириусианци, а откакто на два астероида вече имаше бази с постоянно пребиваващи пирати, които се грижеха за зареждане с провизии и ремонтите по корабите, Прасуна Бин Готвен бе започнал прослувутата си “доматена война”. Известна бе омразата му към доматите и това беше чудесен начин да прикрие приготвянето на буркани с консервирани храни за базите си. Всъщност откакто пиратите се научиха да дистилират водка от метеоритен дъжд, доматеният сок бе станал най-желания за тях земен продукт.

Вратата рязко се затвори и почти успя да защипе обелка от сириусианския капитан. Прасуна почеса десния си бут и си пусна отново “Прасета в космоса”. Мдам… беше доволен как разреши проблема с опърничавата агентка. На борда на “Светкавична пържола” за нея щеше да има грижа Апфелщайн, а какво ще я правят пиратите от астероидите… всъщност не беше негова работа.

(следва продължение)

* “Пирати от астероидите” и “врагът от Сириус” са откровени заемки от поредицата “Лъки Стар” на Айзък Азимов. Любимият начин на писане на котицата е да вземе 2-3 чужди истории и да ги обърне с хастара нагоре, докато ги омотава на кълбо 🙂

**КГБ – абревиатура на “Картофи, Грах и Броколи”

*** ФБР – абревиатура на “Фасул, Бамя и Ряпа”

Писанушка пълзеше към базата на Ал Каша като внимаваше да не бъде видяна от наблюдателната кула. На излизане бе забелязала подозрителните огромни продълговати дюни в пясъка зад базата. Усещаше, че в тях трябва да се крие нещо. 

След няколко часа мъчително придвижване, рошавата и прашна лейтенант Черешкина бе задминала наблюдателната кула и спящите глигани, които охраняваха входа на базата, и се промъкваше към задния вход. Оказа се лесно – охранителят и тук бе заспал а до него се търкаляха няколко огризки от динени кори и купичка помия. Черешкина преглътна, но нямаше време за ядене. Вмъкна се вътре и тръгна по тъмния коридор. 

– По-бързоооо! Работете! – Черешкина дочу познатият й вече глас на Прасуна Бин Готвен от дъното на коридора. Промъкна се към светлината и надникна в голяма подземна зала. Изглежда това беше производствено хале: на дълги каменни маси стояха отегчени и изцапани с животни. Прасуна обикаляше около тях и ги наставляваше:

– Хайде, хайде, пълнете бурканите. Ти там, с хобота и отгризнатото ухо, похабяваш материала! По-внимателно да не ти отгризна и другото! Ти, дебелия, внимавай малко с доматките, да не те пратя пак на мисия! Хихихихи – завърши ехидно Прасуна и се върна на бюрото си.

“Доматките”! Ушите на Писана се наостриха, а очите и станаха на палачинки. Какво му ставаше на Прасуна?! Не беше ли той най-големият доматен терорист, който Картофи, Грах и Броколи (КГБ) някога бяха разследвали? Лейтенант Черешкина се приближи още, и видя по-добре какво се случва: Върху масите вървеше поточна линия, а върху нея се транспортираха купища разплескани тъжни домати. Животните работници слагаха доматите в буркани, в шишета и пластмасови туби и им лепяха етикети. Писанушка ужасена разпозна етикетите на някои от най-известните марки кетчуп, лютеница и доматено пюре. Тогава погледна към бюрото на Бин Готвен и го видя самодоволно да се потупва по шкембе чорбата и да брои дебели пачки пари. Отвреме навреме наплючваше копитото си, отпиваше от голяма бутилка помия, гризваше си динена кора и доволно си подръпваше пачата. Всичко това завършваше с най-тлъстото изгрухтяване, което Писанушка някога беше чувала.

Всичко беше ясно. Прасуна Бин Готвен, тарторът на най-голямата терористична организация в света, беше просто един гнусен контрабандист и производител на фалшиви доматени продукти. При това имаше толкова безплатна работна ръка – наивните последователи на Ал Каша, които безплатно унищожаваха стоката на конкуренцията и осигуряваха смлени домати за производствената база на Прасуна.

Лейтенант Черешкина имаше идея. Вместо да се опитва да ликвидира Прасуна, щеше да го разобличи и така да съсипе цялата му долна организация. Писана запристъпва наобратно – трябваше да се добере до укритието си, където бяха коткоапаратът, с който щеше да направи снимките, и коткофонът, по който трябваше да се обади на инспектор Гранулков и да получи разрешение за операцията.

На изхода от тунела я чакаше сърдита смачкана ябълка въоръжена с тризъбец. Писанушка се засмя. Това ли бе останало от охраната на Прасуна? Надигна се да захапе ябълката. Щеше да се справи с глупавия зарзават за секунди… но изведнъж козинката й настръхна, от това което видя зад него. Цялата пустиня беше осеяна със стотици, може би хиляди сърдити и въоръжени с тризъбци ябълки. Прасуна й бе устроил засада…

Следва продължение.

– Какво ще те правим сега, Писанушка – попита зловещо Бин Готвен смутената лейтенант Черешкина. – Бих могъл, разбира се, да постъпя с теб, както обикновено постъпвам с подлите, гнусни агенти на Фасул, Бамя и Ряпа (ФБР), когато ги хвана…

Черешкина преглътна още по-смутено, защото беше чувала за изчезналите агенти на ФБР и за прословутата “агентска луканка”. 

– Наблюдавам те отдавна, Черешкина. Знаех, че ще дойдеш – продължи Прасуна замислено. – Подготвил съм нещо специално за тебе… Ще те пусна да си ходиш… и да разказваш за това, което си видяла тук и целият свят да разбере за нашата кауза. Време е за представление! – завърши възторжено Бин Готвен и даде знак вратата да бъде отворена.

Черешкина настръхна. Влязоха зловещи клоуни с резачки, чукове, менгемета и преси за чесън. След тях прошарено джудже внесе строителна количка, препълнена с домати.

– Ето какво ще се случи с всички противни домати, Писана – изгрухтя Прасуна, взе два домата и ги стисна между копитата си с дяволски плам в очите.

– Пльок! – тъжно изквича първият домат.

– Пльок! – зъдахано продължи вторият.

– Време е за шоу! – Извика Бин Готвен и се засмя зловещо.

Ужасяващото представление започна. Клоуните мачкаха домати с менгемета, размазваха ги с чукове, режеха ги с резачките и ги смилаха в пресите за чесън. Писана гледаше ужасено.

– Ето това предстои да се случи с всички гнусни домати! – каза Прасуна разпалено – а после и с всички гадни, долни, противни доматоядци! И най-вече с онези, които си позволяват да ми слагат ДОМАТИ В САНДВИЧИТЕ!!! – Прасуна Бин Готвен почти крещеше, пяна капеше от зурлата му, а четината му беше настръхнала зловещо.

Лейтенант Черешкина преглътна смутено.

– А сега изчезвай! Свободна си, ако разбира се успееш да преминеш сама през пустинята –  завърши тихо Прасуна, излезе с охранителите си и остави вратата отворена.

Черешкина стоя вцепенена няколко минути. Чувстваше се сломена и отчаяна. Купища смачкани домати стояха пред нея и я гледаха оцъклени. Накрая Писана все пак се свести и реши да се измъкне, докато все още има този шанс. Излезе навън и погледна безкрайната пясъчна шир. Чакаше я дълъг и труден път. Най-разумно беше да последва съвета на Прасуна и да се опита да се спаси. Пое напред, докато се отдалечи на няколкостотин метра от постройката.

Черешкина разполагаше с вграден в бишкотите си GPS приемник и знаеше накъде да върви, за да се измъкне от пустинята. Трябваше само да следва инструкциите. Всеки би постъпил така… всеки, освен лейтенант Писана Черешкина, за която дългът бе преди всичко. 

Писана се увери, че е извън полезрението на наблюдателната кула на Ал Каша, почеса си черешката, пое въздух и запълзя обратно към укритието на Прасуна. С безпогрешния си инстинкт, придобит при обучението в КГБ, Черешкина усещаше че Бин Готвен не й бе разкрил цялата истина. А тя бе тук, за да я разбере.

Следва продължение.

Лейтенант Писана Черешкина гледаше замислено пред себе си. Не очакваше точно на нея да възложат толкова отговорна задача. Работеше за “Картофи, Грах и Броколи” (КГБ) едва от 2 години. В този момент й се искаше все още да я считат за младата и неопитна Писанушка, както я наричаше инспектор Гранулков в началото.

Но заповедта беше факт:

“Да се намери и ликвидира Прасуна Бин Готвен”

Прасуна Бин Готвен беше лидерът на терористичната организация “Ал Каша”, отговорна за някои от най-ужасяващите атентати в последните години.

Лейтенант Черешкина си спомни първия път, когато по националната телевизия съобщиха името на Бин Готвен. Дотогава в Съюз на Свободните Свински Ребърца (СССР) “тероризъм” беше непозната дума, но ето че “Ал Каша” внесе смут и ужас в родината й. По данни на КГБ след последния атентат Прасуна Бин Готвен се укриваше някъде в Страната на Апетитните Щрудели (САЩ) и сега точно тя беше натоварена със задачата да го намери и ликвидира.

Черешкина се зачете в документацията:

“Ал Каша поема отговорността за атентата в големия зеленчуков магазин, при който биват размазани 12 щайги с домати.”

“Прасуна бин Готвен заплашва фермерите в СССР с химическо антидоматно оръжие.”

“Ал Каша унищожава доматена плантация с противокартофени ракети.”

“Човек на Ал Каша признава, че активисти на организацията инжектират кюспе в доматите в големи вериги супермаркети”.

Това бяха само част от ужасяващите престъпления на ръководената от Прасуна терористична организация. Писана Черешкина почеса черешката си, приглади си бишкотите и опъна козинката си, за да изглежда делова и елегантна. Така правеше винаги, когато й предстоеше командировка.

Три дни по-късно

Лейтенант Черешкина пристигна в Страната на Апетитните Щрудели преди ден и вече бе по следата. Според данни на КГБ Прасуна Бин Готвен се укриваше в една от най-негостоприемните пустини в страната. За Черешкина обаче не беше трудно да намери укритието му, особено с помощта на местните агенти. Тя и екипът й проследиха трафика на дини в района и един канал за ежедневни доставки разкри вярната посока.

Сега Писана се промъкваше из шубраците в очакване да зърне пещерата, от която Бин Готвен излъчваше по интернет съобщения към своите последователи. Изведнъж обаче някой я сграбчи и хвърли в чувал и докато се усети, Черешкина пътуваше с джипка по каменистата повърхност. Ясно беше, че охранителите на Прасуна са я заловили.

Час по-късно

Лейтенант Черешкина стоеше на грубата маса в мрачна стая с черен чаршаф на стената и изобразена върху него зурла.

Е, Писана – Каза Прасуна Бин Готвен и отпи от зелевия сок. – наистина ли мислеше, че ще ми се измъкнеш?

Черешкина преглътна смутено.

Следва продължение