Писанушка пълзеше към базата на Ал Каша като внимаваше да не бъде видяна от наблюдателната кула. На излизане бе забелязала подозрителните огромни продълговати дюни в пясъка зад базата. Усещаше, че в тях трябва да се крие нещо. 

След няколко часа мъчително придвижване, рошавата и прашна лейтенант Черешкина бе задминала наблюдателната кула и спящите глигани, които охраняваха входа на базата, и се промъкваше към задния вход. Оказа се лесно – охранителят и тук бе заспал а до него се търкаляха няколко огризки от динени кори и купичка помия. Черешкина преглътна, но нямаше време за ядене. Вмъкна се вътре и тръгна по тъмния коридор. 

– По-бързоооо! Работете! – Черешкина дочу познатият й вече глас на Прасуна Бин Готвен от дъното на коридора. Промъкна се към светлината и надникна в голяма подземна зала. Изглежда това беше производствено хале: на дълги каменни маси стояха отегчени и изцапани с животни. Прасуна обикаляше около тях и ги наставляваше:

– Хайде, хайде, пълнете бурканите. Ти там, с хобота и отгризнатото ухо, похабяваш материала! По-внимателно да не ти отгризна и другото! Ти, дебелия, внимавай малко с доматките, да не те пратя пак на мисия! Хихихихи – завърши ехидно Прасуна и се върна на бюрото си.

“Доматките”! Ушите на Писана се наостриха, а очите и станаха на палачинки. Какво му ставаше на Прасуна?! Не беше ли той най-големият доматен терорист, който Картофи, Грах и Броколи (КГБ) някога бяха разследвали? Лейтенант Черешкина се приближи още, и видя по-добре какво се случва: Върху масите вървеше поточна линия, а върху нея се транспортираха купища разплескани тъжни домати. Животните работници слагаха доматите в буркани, в шишета и пластмасови туби и им лепяха етикети. Писанушка ужасена разпозна етикетите на някои от най-известните марки кетчуп, лютеница и доматено пюре. Тогава погледна към бюрото на Бин Готвен и го видя самодоволно да се потупва по шкембе чорбата и да брои дебели пачки пари. Отвреме навреме наплючваше копитото си, отпиваше от голяма бутилка помия, гризваше си динена кора и доволно си подръпваше пачата. Всичко това завършваше с най-тлъстото изгрухтяване, което Писанушка някога беше чувала.

Всичко беше ясно. Прасуна Бин Готвен, тарторът на най-голямата терористична организация в света, беше просто един гнусен контрабандист и производител на фалшиви доматени продукти. При това имаше толкова безплатна работна ръка – наивните последователи на Ал Каша, които безплатно унищожаваха стоката на конкуренцията и осигуряваха смлени домати за производствената база на Прасуна.

Лейтенант Черешкина имаше идея. Вместо да се опитва да ликвидира Прасуна, щеше да го разобличи и така да съсипе цялата му долна организация. Писана запристъпва наобратно – трябваше да се добере до укритието си, където бяха коткоапаратът, с който щеше да направи снимките, и коткофонът, по който трябваше да се обади на инспектор Гранулков и да получи разрешение за операцията.

На изхода от тунела я чакаше сърдита смачкана ябълка въоръжена с тризъбец. Писанушка се засмя. Това ли бе останало от охраната на Прасуна? Надигна се да захапе ябълката. Щеше да се справи с глупавия зарзават за секунди… но изведнъж козинката й настръхна, от това което видя зад него. Цялата пустиня беше осеяна със стотици, може би хиляди сърдити и въоръжени с тризъбци ябълки. Прасуна й бе устроил засада…

Следва продължение.