Много е идиотско рано сутринта, когато вече си се запътил за работа с колело, да получиш смс, че довечера си на родителска среща. Ще си говорим за матури и балове. Бляк ;-/

Нахлузих си перелината за дъжд. Не, че имаше тогава… но да се изтапаня сред останалите изтупани, лъснати родители, цялата покрита с кал, едва ли щеше да се отрази добре на имиджа ми на загрижен родител 🙂

Портиерът в даскалото на хлапака е пич. Паркирах си колелото до неговото и докато чаках да спре бурята след родителската, си говорехме за велосипеди и екипировка. Човекът не се е качвал на градски транспорт от 15 години. Не го попитах на колко години е, но изглеждаше здрав и доволен от живота си белокос чичка.

Обратният път си беше чист адреналин. От август до сега съм карала само по пътя от къщи до офиса (Младост 4 – Пловдивско поле), с единствено оживено кръстовище на Деницата. Днес ми се наложи освен това да карам от Пловдивско поле до Плиска (по-точно “Райко Алексиев”), а после от там до Младост 4 в тъмнина, кал и слаб дъжд.

Не посмях да се кача на Цариградско само заради двуметровата кална вълна, която вдигна един автобус, точно докато се чудех да се престраша ли, или да карам по локалното. Но претръпнах. Минавах през локви-езерца с неизвестна дълбочина, ръгах се между колите и ги изпреварвах, загубих се в собствения си квартал 🙂 и се въртях в кръг, карах в някаква пуста, тъмна, забутана улица покрай някакви ливади… и в крайна сметка успях да се прибера за 40 мин по маршрут, който минавам за сефте с колело, в кофти атмосферни условия, почти пълен мрак и евтина екипировка 🙂

Е… честито ми бойно кръщение 🙂