– Чакай сега пък аз да ти кажа един: значи отива един пъпеш до магазина да си купи кафе и, и, там продавача…. хахахаххаха…. – Ананасчо се запревива от смях.

– Казвай де, какво продавача? – заразпитваха го приятелите му. Ананасчо продължи:

– И той му подал кафето и тогава…. и тогава… хахахахаха… ей, ей, какво става?! – Някой грабна Ананасчо, завъртя го и го метна в огромна кошница на колела. Вътре се търкаляха рошави салати, недоволен кашкавал, задрямало зеле и две разярени краставици. Ананасчо видя купчината с други ананаси да се отдалечава и помаха на приятелите си за сбогом.

Котето и Прасчо бутаха количката към касите, пощипваха си зурлата и тромбата и весело разговаряха нещо. Ананасчо претърпя още няколко сътресения – първо го стовариха върху някаква подвижна пътека, после го напъхаха в тъмна и негостоприемна торба, а накрая го пльоснаха върху цепната тиквена маса.

– Да го сложим в някоя купа, а? – каза Котето.

– Ето, в тази, най-красивата – каза Прасчо. – Хайде Ананасчо, настанявай се тук! – двете животни грижливо положиха Ананасчо в купата, а Котето му почисти листенцата от прахта и го напръска със свежа водичка. На Ананасчо изведнъж му стана хубаво и забрави за приятелите си – Котето и Прасчо много се грижеха за него. Всеки ден го напръскваха, забърсваха му листенцата и му говореха. Ех, че хубаво било в кочинката на Коте и Прасчо!

Един ден обаче при него внезапно бяха стоварени два досадни портокала:

– Ей, чичара, мръдни малко бе, к`во си се разплул като гнил грейпфрут! Да не е твоя цялата купа! – каза единият портокал.

– Мърдай, мърдаааай, дядка! – добави другият.

Ананасчо сърдито се събра в едната половина от купата.

– Абе дядка, на тебе кога ще ти кръцнат гръцмуля? – попита първия портокал.

– Хахахахахаха, гръцмуля, ще му кръцнат гръцмуля, хахаха!!! – разхили се втория. Така се запревива от смях, че чак замириса на портокалови кори.

– Каквооо?! – попита недоумяващо и сърдито Анансчо.

Портокалите продължиха да се смеят:

– Кога ще гушнеш букета бе, пич? Схвана ли? Кога ще ти резнат кратуната да те направят на компот!

– Хахахахахаха, на компот!! На компот, представяш ли си! Хахахахахаха – разсмя се пак вторият портокал.

– Вие сте ненормални! – каза възмутено Ананасчо – Котето и Прасчо ме обичат и се грижат за мене. Какъв компот?

– Хахахахаха, не се вкарвай в няк`ви филми бе, братле! Грижели се за него, хахахахахахаха! – каза първият портокал

– Объркал си купата, пич, тук всичкия зарзават е за ядене, хахахаха! – добави вторият.

– Глупаци! Аз съм един много специален ананас! Аз.. аз… съм уникален! Котето и Прасчо разговарят с мене всеки ден! Вие сте едни жалки, долни, гнусни и незначителни портокали! – Ананасчо се беше ядосал много и пяна излизаше от листенцата му – как може да ми говорите такива глупости?!

– Хахахахах, споко бе, дядка, ние само се бъзикаме! – каза първият портокал и смигна на втория – Споко, няма страшно, никой няма да ти кръцва гръцмуля, как ще ти го кръцва. Ти си един много специален Ананас, хахахаха, толкова специален, че направо си умирам от смях, хахахахах!

Ананасчо гледаше недоумяващо.

– Котееееееееее! – извика ужасен Прасчо, като видя пяната по листенцата на Ананасчо – трябва да вземем мерки, Ананасчо май се разваля!

– Спокойно, измислила съм го вече! – Каза Котето и се засмя.

След малко от кухнята се чу гласът на Котето:

– Прасчоооооооооооооооо! Ананасчооооооооооооо! – време е за вечеря! 

– Какво ще ядем? – щастливо попитаха Прасчо и Ананасчо в един глас.

– Задушено свинско с ананас! – каза Котето и се облиза. В едната си лапичка държеше нож, а в другата чук за пържоли.

Котето запристъпва към кочинката, а Прасчо и Ананасчо преглътнаха смутено.