Идеята за 2 дена пълна почивка, без телефони, компютри и телевизия ми е мечта от поне година. Солун като дестинация ни хрумна в последния момент – имаше евтини билети за влак, исках на топличко и край море.
Никога досега не ми се е случвало да стъпя за пръв път в чужд град и веднага да се почувствам като у дома си. Улиците – оживени като софийските, с така познатия прахоляк, китайски стоки на всеки ъгъл, витрини със същите парцалки, които се продават на всяка крачка и тук и… крайморските улици, така напомнящи ми на Бургас (предполагам на варналии ще им напомнят за Варна – крайморските улици на всеки морски град си приличат по нещо).

Понеже Прасунсен ме изпревари с дълъг и подробен пътепис, аз ще си спестя повторението и ще отметна телеграфно (и фотографно) съществените моменти:

• Солунчани са ощетени откъм плажна ивица. В замяна на това имат приятни клубчета буквално на брега на морето. Не знам дали успяват пияни да цамбурнат от тротоара във водата, но аз определено изпитвах лек страх да вървя от вътрешната страна… навалица, колоездачи, тичащи хлапетии, бутащи се лелки… абе де да ги знам

• Моторите и мотоциклетите са предпочитано превозно средство за солунчани. Ползват ги млади и стари, можеш да срещнеш и суперлъскави мощни машини, и очукани стари бракми от епохата на “Балкан”-а на дядо ми. Е… при този мек климат и аз бих ги предпочитала. Практични са в големите задръствания, можеш винаги да намериш къде да си паркираш мотора… само дето са адски шумни.

• В Солун портокалите и мандарините са декоративни дръвчета за почти всички малки улички в центъра. В началото на март са отрупани с плодове… искам да живея там

• В Солун можеш да се ориентираш кои са евтините заведения в центъра по навалицата тийнежджъри, висящи по цял ден там на табла и капучино. Тоалетната се плаща, но цената е нормална (като на софийска гара )

• Ако мястото ти харесва, има добър ориентир за него. Повечето улици в центъра, перпендикулярни на бреговата ивица имат (логично) исторически забележителности… в нашия случай беше това:

• Пенсионерите също играят табла, карти и зарове, но в кварталните градинки. Пластмасова щайга за стол… да ви изглежда познато?

• Горната градинка също е чудесен ориентир. Ако тръгнеш по голямата улица от гарата (Manastirou в едната си половина, Egnatia в другата) и вървиш около 15-20 минути нормален ход, търсейки морето, това е първата градинка, в която можеш да спреш, еветуално да откриеш свободна пейка и да си починеш. А почивайки си… изведнъж го намираш

• И за да не кажете, че не мога да назова нито една културна забележителност в Солун – това тук е Бялата кула ) Също отличен ориентир – където и да се намираш, търсиш морето. Намериш ли морето – виждаш Бялата кула. Видиш ли я – знаеш къде си на картата 🙂

(не стреляйте по фотографа – толкова може )