Ходенето в зоологическа градина винаги ми е било депресивно преживяване. Не обичам да гледам животни зад решетки, мерещи килията си с нервни крачки. 

“Център за защита на природата и животните” в град Добрич е доста приятно изключение – за животните са предвидени обширни площи, оградени с ненатрапчиви естествени плетове. Хищници няма. По-голямата част от животинките се разхождат свободни, за радост на децата… и не само на тях 🙂 Едни от акцентите на зоопарка са репродукцията и реинтродукцията на редки и застрашени от изчезване видове животни.

Впрочем… ето част от разходката ни там 🙂

На входа ни посрещна малка бебе-лама. Дружелюбна е и дори ти дава да я приближиш.

За по-големите животни от този тип са предвидени просторни, оградени с нисък плет места. 

В този зоопарк има двойка коне на Пржевалски, заедно с техните малки. Това е единствената порода див кон, който все още се среща свободно в природата и е разпространен в Централна Азия. Мълвата гласи, че прабългарите дошли насам именно на гърба на тази порода коне. Този приятел дойде доста близо до нас, но не пожела да го погалим.

За това пък понитата с удоволствие си подаваха муцунките за стрък листа и малко ласки. Този симпатяга пожела да опита и вкуса на тениската ми, но май не му хареса 🙂

Това тъмнокафяво петно в гъсталака е зубър. Много е срамежлив и не пожела да се приближи повече. Впрочем дебнахме го много упорито изобщо да се покаже.

Някой беше заврял опаковка от вафла в оградата на еленчетата. По принцип не е разрешено да се хранят животните, но не е проблем, ако им дадете от тревата или листата наоколо – няма да изядат растение, което е отровно за тях. Но чипс, царевични пръчици и вафли… ако давате на децата си да ядат боклуци, поне не им разрешавайте да хранят с тях животните.

 

Ето го този красавец в цял ръст:

Щраусите също са зад ограда. Основно заради безопасността на посетителите – не са особено умни, за това пък са силнички 🙂 Този ако те срита или клъвне…

Забравих каква точно порода бяха тези овце, но тях ги бяха оставили да щъкат свободно. И да пладнят където им падне – в случая на сянката, която и аз си бях харесала. Е… те бяха мнозинство.

Водните птици също не бяха оградени. 

Този унилия е нещо болен и тук се възстановява. Сладур е и ме изтърпя стоически, но не го приближих повече, за да не го изгоня от удобната му наблюдателница 🙂

Тази човка с косматите крака май беше някаква японска кокошка. 

По принцип описанието на видовете го има на едни табелки до стоборите, ама… кой да се сети да ги снима и тях. А и трудно различавам една кокошка от друга 🙂

Сградите в целия парк (и за животните, и за персонала) бяха ей такива дървени къщички. Много симпатични.

Изобщо, ако минавате през Добрич, заведете хлапетата там. Много приятно прекаран следобед, на чист въздух, сред много зеленина и приятна компания от рогати и пернати.