– Само паспорти и долари при мене, само паспорти и доларииии!
Служителят на летището в катманду избутва имиграционните карти назад, подравнява пачките, удря печати и ухилен клати глава по индийски. Радва им се на таксите за виза, сякаш отиват в неговия джоб.

Летището си го бива – “Wel Come to Nepal” отвсякъде.

Вехта зала с дървени колони и ламперия  – доколкото мога да я видя от залепналите по стени и колони пътници, попълващи имиграционните си карти. Не че няма маса за попълване. Има. Кръгла е и се накланя със скърцане към всеки, който се подпре да си попълни картата. Не ни се плаща счупено летищно имущество, затова и ние се нареждаме да попълним подпрени на колоните. Не че някой ги чете тия карти после – важното е да си дадеш паспорта и доларииии на ухиления индус.

Предварително знам какво ще ни чака отвън – любимите ми в цял свят бакшиши. Защото в Катманду удобен обществен транспорт от летището няма. Тук са по-любезни от грузинските и също толкова досадни. Предплатените, полу-официални таксиджии, искат 750 рупии до Тамел. Знам, че може и наполовина, затова ги подминаваме и се разбираме с обикновен бакшиш за 600.  Не сме добри в пазаренето.

Разпитва ни докога сме тук, били ли сме преди. Казвам му, че сме за втори път, за да не ни продава евтини номера.

– То не е точно Тамел, затова е 600. Вие за една седмица само? И няма да ходите до Покара, Анапурна, Намче базар, Еверест? Няма?!

Ако беше българин, тук щеше да каже едно учудено “бахмааму!”. (Ама разбира се, как да не отскочим до Еверест за седмица)

Характерно за местните таксита (и не само) е винаги да се опитат да изсмучат повече пари от чужденеца – дали ще е за курс в някой от следващите дни, дали за комисиона от някое хотелче.

– И сега що сте в тоя хостел? Тази област е много опасна вечер. О-пас-но!!! Аз мога да ви покажа хубави хотели в Тамел!

Прословутият Тамел (понапудрена за туристи версия на Катманду), всъщност е на две крачки от хостела ни.

Катманду е мръсен и хаотичен дори и в Тамел

Тук още не са дорасли за идеята, че за да вземеш повече пари от туристите, трябва да им направиш удобно място за пазаруване и разходка. В Тамел както и навсякъде в Катманду царе са мотористите и колите. Между тях слаломират велорикшите и камионите с питейна вода. А пешеходците се прескачат в канавките.

Като видиш някой да се приближава към тебе с една такава разсеяна походка, но делово изражение, значи че след малко ще ти предложи хашиш или марихуана. Явно намират купувачи – напушени западняци не липсват.

В Тамел сме за малко – колкото да си купим по една сувенирна тениска, да пием по гореща тибетска бира и да обменим пари. Свършете тази работа с парите в Тамел, защото извън него трудно се намират чейндж бюра.

Ако си мислиш, че в Непал е пълно с хора, които ходят с “ом мани падме хум” на уста, усмихват се на всички, и пърхат като докоснати от Буда, не грешиш. Такива хора има! И те до един са западняци, вживяли се в ролята на Бодхисатва. 

Нагледали се на такива екземпляри се махаме от Тамел още на следващия ден. И белите изчезват. А местните са съвсем други – те си гледат нивите с ориз или смартфоните, в зависимост от социалното положение. Понякога смартфоните и нивите с ориз вървят заедно.

Да видим сега малко от истинското Катманду.

То е не по-малко мръсно и хаотично, но поне има и широки улици. Понякога дори тротоари! И паркове. Оградени са отвсякъде с дувари, които непълнолетни работници прилежно боядисват. Намирането на входа към парка изисква по-добра подготовка по спортно ориентиране от нашата и се проваляме. Няма как, ще поседнем в някой ресторант на порция момо-та.

Момо е един от добрите и популярни избори на хапване тук

Подобни на китайските пелмени, но с пикантен и по-различен пълнеж. Цената на порция варира от 50 рупии в ресторант като този:

До 100 в по-приличните места и 200 – 300 в някои от туристическите. Намира се също и предимно индийска кухня, понякога китайска и корейска.

По улицата можеш да си купиш и “пани пури” – хапване, добре познато ми от Хайдерабад, Индия. За разлика от друга улична храна, която по-авантюристичните посетители може да опитат, тази определено не трябва да влиза в асортимента – с кръглите хлебчета се загребва люта непреварена чешмяна вода.

На прибиране последната вечер заварваме целия народ на Непал и Тибет заедно с шепа туристи да се опитва да мине по един надлез. Празник е! Във водата на някакво свещено за индусите място се случва нещо. Какво точно няма как да се разбере, защото навсякъде се виждат само хора, хора които ги снимат, и хора, които снимат хората, които снимат.

Отказваме се да гледаме повече. Утре ни чака колоритно друсане в локален автобус към Бактапур. Прекрасен начин да опознаеш местните по-отблизо. В най-физическия смисъл – хората тук обичат да се тъпчат и бутат. Но за това ще разкаже половинката.