– Какво ще те правим сега, Писанушка – попита зловещо Бин Готвен смутената лейтенант Черешкина. – Бих могъл, разбира се, да постъпя с теб, както обикновено постъпвам с подлите, гнусни агенти на Фасул, Бамя и Ряпа (ФБР), когато ги хвана…

Черешкина преглътна още по-смутено, защото беше чувала за изчезналите агенти на ФБР и за прословутата “агентска луканка”. 

– Наблюдавам те отдавна, Черешкина. Знаех, че ще дойдеш – продължи Прасуна замислено. – Подготвил съм нещо специално за тебе… Ще те пусна да си ходиш… и да разказваш за това, което си видяла тук и целият свят да разбере за нашата кауза. Време е за представление! – завърши възторжено Бин Готвен и даде знак вратата да бъде отворена.

Черешкина настръхна. Влязоха зловещи клоуни с резачки, чукове, менгемета и преси за чесън. След тях прошарено джудже внесе строителна количка, препълнена с домати.

– Ето какво ще се случи с всички противни домати, Писана – изгрухтя Прасуна, взе два домата и ги стисна между копитата си с дяволски плам в очите.

– Пльок! – тъжно изквича първият домат.

– Пльок! – зъдахано продължи вторият.

– Време е за шоу! – Извика Бин Готвен и се засмя зловещо.

Ужасяващото представление започна. Клоуните мачкаха домати с менгемета, размазваха ги с чукове, режеха ги с резачките и ги смилаха в пресите за чесън. Писана гледаше ужасено.

– Ето това предстои да се случи с всички гнусни домати! – каза Прасуна разпалено – а после и с всички гадни, долни, противни доматоядци! И най-вече с онези, които си позволяват да ми слагат ДОМАТИ В САНДВИЧИТЕ!!! – Прасуна Бин Готвен почти крещеше, пяна капеше от зурлата му, а четината му беше настръхнала зловещо.

Лейтенант Черешкина преглътна смутено.

– А сега изчезвай! Свободна си, ако разбира се успееш да преминеш сама през пустинята –  завърши тихо Прасуна, излезе с охранителите си и остави вратата отворена.

Черешкина стоя вцепенена няколко минути. Чувстваше се сломена и отчаяна. Купища смачкани домати стояха пред нея и я гледаха оцъклени. Накрая Писана все пак се свести и реши да се измъкне, докато все още има този шанс. Излезе навън и погледна безкрайната пясъчна шир. Чакаше я дълъг и труден път. Най-разумно беше да последва съвета на Прасуна и да се опита да се спаси. Пое напред, докато се отдалечи на няколкостотин метра от постройката.

Черешкина разполагаше с вграден в бишкотите си GPS приемник и знаеше накъде да върви, за да се измъкне от пустинята. Трябваше само да следва инструкциите. Всеки би постъпил така… всеки, освен лейтенант Писана Черешкина, за която дългът бе преди всичко. 

Писана се увери, че е извън полезрението на наблюдателната кула на Ал Каша, почеса си черешката, пое въздух и запълзя обратно към укритието на Прасуна. С безпогрешния си инстинкт, придобит при обучението в КГБ, Черешкина усещаше че Бин Готвен не й бе разкрил цялата истина. А тя бе тук, за да я разбере.

Следва продължение.