– Мразя ги тия празници, мамка му и прасе! – изгрухтя Прасищю и почеса пачата си с копитце. Последната коледа се будеше плувнал в пот всеки път, когато тромбестата му котка се размърдваше в кочинката. Не че вярваше на ужасяващите истории за печени прасета, които оня глиган Грую разказваше, ама знае ли прасе какво може да сполети четинестата му кратуна.
Сега идваше друг празник и Прасищю отново започна да става нервен. А иначе беше розово прасе с благ нрав. Обичаше да си похапва торта от тиквени семки, да се чеше по шкембе чорбата и да се въргаля в прекрасните кални локви, които намираше в зеленчуковата градина. Вечер си лягаше в една тавичка, пълна със сприхави картофи, захапваше лимонче в зурлата си, примижаше доволно и заспиваше дълбок прасешки сън.
Картофите обаче не го обичаха много. Не стига, че всяка вечер ги разбутваше в тавата им, ами и постоянно пееше онази досадна песничка:
Аз съм мъничко прасенце –
на храната мил другар.
Зная хиляди рецепти,
на картофите съм цар.
– Ама че нахално прасе, цар ни бил! – просъскваше често стария картоф, когото наричаха Пюрето.
– Ама той като цар си се държи, мъкне се тука всеки път с мръсната си четина и ни разбутва! – добави възмутено Чипса.
– Трябва да се направи нещо! – намеси се и Крутона. Другите картофи погледнаха учудено – Крутона не бе продумвал от много време. Явно и на него своеволията на Прасищю му идваха в повече.
Прасищю цял ден бе нервен заради празника. Не му излизаха от главата приказките на глигана Грую. А и котката му все се суетеше около готварската печка, приготвяше подправки, почесваше си тромбата и си наточваше ятагана. Не му се нравеше тая работа на прасето, пък и като я попиташе какво е намислила, тя все казваше “Изненада, Прасищьо, изненада”. Вечерта толкова се изнерви, че си купи две бутилки помия, седна на купчина ябълкови обелки близо до картофите и изпи всичко сам. Главата му се замая, погрухтя малко и тръгна към любимата си тава с познатата вече песен на уста.
Картофите усетиха, че сега е техният момент:
– Прасищьо, царю наш, нещо захладня днес, а? Какво ще кажеш да преместим тавата някъде на топло? – заговори го Пюрето като най-старши.
– Ммммм к-к-къде? – попита Прасищю озадачено. Говоренето в състоянието, до което се бе докарал, му струваше доста усилия.
– Ей там във фурната, че иначе ще настинеш, хъ-хъ – предложи Чипса.
– Ммммм добре! Във фур-р-рната! На тоооооооооооопличко! Хи хи хи хи хи… – Каза Прасищю и сам не разбра защо му е толкова смешно. Внесе тавата във фурната, захапа си лимончето, разбута картофите и легна.
– Прасищьо, пусни малко фурната да се стоплим. – пробва се плахо Крутона.
– Кво?! – Прасищю изглеждаше раздразнен, че му пречат да заспи сладък свински сън.
– Не ние да се стоплим – намеси се веднага Пюрето – ти да се стоплиш, царю-господарю. Ще вземеш да настинеш и какво ще правим – благо и смирено добави картофа и смигна на другарите си.
– Мммм добре! Р-р-разумно ми звучи! Да се с-с-стопля! Д-д-да не настина! Д-д-добре! – Каза Прасищю, завъртя ключа и се строполи в тавата.
Картофите се запревиваха от смях:
– Ха ха, върза се, глупакът!
– Край на тиранията! Да опечем душманина!
– Урааааа!
Прасищю се беше изпотил целия и се въртеше в тавата. Сънуваше как глигана Грую седи в месарсницата, чака да го купят и му казва “Предупредих те аз, ама като не вярваш!”.
– Ще п-п-потърся кааааална локва да се освежа малко! – каза Прасищю и стана – ей сегичка се връщам! – завърши прасето и затръшна вратата.
Картофите останаха сами.
– Брей, топло стана тука – каза Чипса и избърса потта от челото си.
– И Прасищю излезе някъде – добави замислено Пюрето и се почеса.
– Защо ли така ни се хили пред вратата на фурната? – попита Крутона и запремигва на парцали.
Прасищю стоеше пред затворената врата на фурната и надничаше вътре ухилен. После взе празните бутилки помия и ги завъртя така, че сприхавите картофи да видят етикетите:
“Отлежала безалкохолна помия”.
Прасищю се отдалечи доволно и заспа в кочинката при тромбестата си котка и картонения ятаган, който двамата купиха от магазина за реквизит. На сутринта щяха да хапнат вкусни печени картофи.
Много яко 🙂
Ставам все по-корав фен на Прасунсен!
Сега ако си истински фен ще разучиш и песничката на Прасищю 😀