Деница ми е метнала ръкавицата да споделя кои са 6-те малки неща, които ме радват… та значи:
- Да променям правилата в движение 😀
По тази причина нещата няма да са 6, блогът, в който ще пиша за това е друг (така де, който си има повечко… :)), а задължителни поканени няма да има. Всеки, който още не е получил покана от никой, а много му се иска да се включи в играта, може да се възползва от мен 🙂
Не мога да устоя на изкушението да вкарвам свои правила винаги, когато номерът мине… баща ми в такива случаи казва “ти пак включи на рачешкия заден ход”. - Приказките на Прасунсен. Леко налудничавия поглед, с който точи ножовете и си мърмори рецептите на ястията, които биха станали от бутовете ми и лудия хилеж, който следва, когато започна да мигам притеснено. Събота сутрин, когато си разказваме сънищата. Всъщност харесвам всичко, което правим заедно 🙂
- Велосипедите ни и адреналина от сутрешното колоездене до работа. Петък вечер, когато Прасун се дотъркалва до офиса ми и ходим да пазаруваме с колелетата или да хапнем в китайския наблизо.
- Сутрешното кафе и вечерната бира. По принцип кафе пия през целия ден и по много, а бира не пия всяка вечер, в замяна на това може да ударя една на обяд, обаче… сутрешното кафе ми е най-сладко, защото е първото, още не ме е завъртяла дневната лудница и мога да му се наслаждавам… а бирата вечер ми е сладка, защото маркира завършването на работния ден. Не, че не мога да бачкам и след нея, но тогава работата твърдо се брои за купон 🙂
- Някои книги. Цял живот съм се прехласвала по книгите, но едва наскоро разбрах защо препрочитам по повече от 10 пъти някои и упорито отказвам да прочета други. Обичам книгите, в чийто свят бих искала да поживея известно време, но ми е технически невъзможно. От списъка твърдо изключвам единствено любовните романи и чиклита (т.е. не изпитвам нужда да чета за нещо, което просто мога да си го изживея и нищо не ме спира). Харесвам си много и електронната книга – мечтая за нещо такова от деня, в който мернах идеята в някаква част на “Фондацията” на Азимов и много се кефя, че поредната ми мечта е отметната като реализирана.
- Дългите разходки в парка и още по-дългите отнесено-философски и отнесено-техничарски разговори с Тото.
- Къщичката ни. Онази Кочинка, чието завършване очакваме с нетърпение и в чието довършване нямам търпение да се включа.
- Рибата и морските деликатеси. Котка съм все пак 🙂
- Хм, не знам дали да го пиша това, ама… някои списания ме радват доста в последно време. Чета с кеф Abitare, Geo и NG. По принцип купуваме купища списания, основно в направления “архитектура, обзавеждане, дизайн” и “научно-популярни”. Обаче тези ме радват повечко от останалите в купчината.
Е… цапардосах шестицата, че да се превърне в девятка, бунтарското в мен миряса 🙂
Който има мерак, може да се включи и да пише по оригиналните, по моите, да разфасова правилата на играта по свой си начин… свободата е хубаво нещо 🙂
Мдааа … разговорите с готини хора са наистина нещо хубаво и денят винаги е по-хубав, ако има повече от тях…
Като се замисли човек, ако ги имаме (и хората и разговорите с тях) сме щастливци, защото въобще не са даденост в живота…
Поздрави:)