– Ей, по-внимателно де, езерото да не е само твое!
– Грух! К`во езеро бе? – Буламачко надигна мократа си зурла от локвата и се огледа. Въргаляше се в калта от два часа и така приятно се беше отнесъл, а сега някакъв сърдит глас го откъсна от заниманието му. Видя я близо до копитата си – малка зелена жаба, която гледаше недоволно.
– Ти пък коя си?!
– Сладкишка… – отговори сърдито жабата. – Щеше да ме смачкаш. Езерото не е само твое, внимавай малко!
– Това не е езеро бе, жабке, това си е моята кална локва – каза спокойно Буламачко – тук си се търкалям всяка вечер, значи си е моя.
– Сладкишка се казвам. – отбеляза жабата.
Буламачко я загледа и се почеса по зурлата. Жабата беше зелена и сладка, със заоблени бутчета и големи очи. Прасето се сети за нещо, което беше чело наскоро: ако целунеш жаба, тя се превръща в принцеса. “Мммм, ще си хапна вкусна принцеса с кайма” – помисли си Буламачко и я целуна по муцунката. Сладкишка се стъписа и примигна няколко пъти. После се усмихна. “Хммм, не се превръща в принцеса” – помисли си Буламачко разочарован, но реши да прибере жабата в кочинката,за да продължи с опитите.
Буламачко и Сладкишка заживяха в свинска идилия. Търкаляха се заедно в калната локва, ловяха мухички, правеха си сладко от динени кори, ринеха картофки и колекционираха люспи от домати.
Понякога Буламачко подаваше на жабата парче кашкавал и я целуваше по муцунката с надежда. Много му се хапваше принцеса с кашкавал, но не се случваше магията.
Вечер докато Сладкишка ловеше мухички, Буламачко се въртеше около огнището и приготвяше поредната си гозба.
– Сладкишкееееее! Ела да вечеряме!- Провикваше се Буламачко, докато пускаше последния гнил чесън в казана и се облизваше.
– Какво си приготвил тази вечер, Буламачко? – питаше Сладкишка
– Супа от кюспе с гнили краставици, огризки от ябълки, люспи от домати и помия, мила Сладкишке! – казваше Буламачко весело и грабваше най-голямата тиквена паница.
– Ъъъъ колко вкусно звучи, Буламачко. Жалко, че… ъъъ хапнах доста мухички и нещо не съм гладна. Следващият път ще хапна.
Така обаче ставаше всеки път. Буламачко готвеше вкусни гозби от ябълки, помия, люспи от домати и гнили зеленчуци, а Сладкишка все беше яла мухички и не беше гладна. Имаше нещо съмнително в цялата работа.
– Сладкишке, я кажи, ти изобщо харесваш ли гозбите ми? – попита най-накрая прасето и почеса пачата си с любимата си дървена лъжица.
– Ами ъъъъъ дааааа, Буламачко, много ги харесвам… Аз просто защото гоня мухички вечер и ги похапвам, затова ъъъъъ не съм гладна. – заоправдава се жабата и завъртя комбалите си.
“Хммм, ще видим тая работа” – помисли си Буламачко и отиде да се потъркаля в локвата. Трябваше да сготви нещо още по-специално, за да е доволна Сладкишка – някакъв изключителен деликатес. Прасето се сети нещо, стана и отиде в кочинката си. Извади една стара книга, наплюнчи копитца и зачете.
На другата вечер прасето се въртеше около огнището и мяташе сънливи лукови глави в казана.
– Сладкишкееееее! Ела за вечеря! Голям деликатес готвя! – провикна се Буламачко и пощипа зурлата си доволно.
– Ами аз ъъъъъъ… – започна Сладкишка, но прасето я прекъсна:
– Знам, знам, папкала си мухички. Нищо, ела тук поне да ми правиш компания.
Буламачко разлисти страницата и зачете внимателно:
“Като се задуши лукът, поставете пресните жабешки бутчета и посолете”.
Прасето пак пощипа зурлата си, грабна сатъра и погледна към бутчетата на смутено примигващата Сладкишка. Луковите глави се бяха задушили добре.
Бреее, Прасунсене, взеха да стават все по-убийствени историите! Да не си на диета?! 🙂
Ааа, не, тая страшна дума дори не я споменавай. По-добре на луканка, отколкото на диета 😀
Луканка, луканка! Ей това ми е думата – опасявам се за телесната целокупност на Кот 😉
Ми то, Пипи… тя Кот първоначално беше котка… по едно време някак си се трансформира в човка… сега е жаба… опасявам се, че следващото превъплащение ще е в членестоного 🙂
А ти за телесната ми целокупност се грижиш :))
Само му чети приказките и брой за колко време “ей, котенце” се превръща в “овцо мааа” 😀
Поне жабата се казва Сладкишка. Това е някак си… утешително 🙂
Двете животни така и така си хортувате сладко, що не наминете да разгледате новия ми казан… отвътре 😀 🙂
Оооо, с удоволствие, но по протокол мъжа винаги слиза преди жените, така че ще те пуснем преди нас 😉