– Нали ти обясних вече, тортичке – каза спокойно пастор Свин и постегна зелевръзката на врата си – работа като всяка друга. Да не мислиш, че ми харесва да водя тези отегчителни сбирки всяка вечер? Но трябва да работя. Знаеш, навремето имах своя църква, но нещата не потръгнаха. Дори се наложи да изя… ъъъъ да се разделя с котката си тогава заради тая работа.

– Хм, хм, все ми се струва, че много ентусиазиран отиваш на тези сбирки – каза тортата и почеса черешката си. – какво толкова правите там? И какви са тия психопраси от шестия ден?

– Нищо особено, торто, това са едни достолепни господа, които идват вечер да чуят проповедта ми, да кажат по една молитва и да се покаят пред светия грух. – обясни търпеливо пастор Свин и се приготви да тръгва.

– Може ли да дойда с тебе някой път? – попита колебливо тортата

– Пълна скука! Опасявам се, че може да умреш от скука там. Не е за теб, съкровище – каза прасето и затръшна вратата.

Съмнения обаче гризяха тортата. Пастор Свин ходеше на сбирките на психопрасите от шестия ден всяка вечер, прибираше се късно, с разрошена четина, с налудничав поглед и подута шкембе чорба. “Този път ще го проследя” – помисли си тортата и тихичко се затъркаля след пастора.

Прасето мина през няколко тъмни улички, промуши се през една отходна шахта, мина през мрачна горичка и се овъргаля във всички кални локви по пътя. Оглеждаше се предпазливо, но все пак тортата успя да го проследи до стара свинеферма, където пасторът влезе. Тортата надникна през прозореца.

Вътре се бяха събрали десетина прасета и глигани, които се наливаха с помия. При влизането на пастор Свин всички станаха и заръкопляскаха. Свин се доближи до масата, върху която имаше празен кашон от тиквени семки, обърнат надолу. Пасторът го вдигна и предизвика бурните овации на присъстващите:

– Ура, картофоприношение, картофоприношение!

Прасетата се търкаляха на земята, грухтяха от щастие и поглаждаха шкембе чорбите си. На масата под кашона стояха два ужасени картофа, които се оглеждаха и тракаха със зъби.

– Господа – започна пастор Свин – време е да извършим днешното картофоприношение!

– Урааа! – ревнаха в един глас животните.

– Сатърите! – заповяда пастор Свин и малка розова свиничка тържествено донесе два сатъра на тиквен поднос. Картофите се сгушиха един в друг, затвориха очи и затрепериха.

– Каква е тази свинщина и жестокост! Значи това правиш всяка вечер?! – тортата беше побесняла, влезе вътре и застана между пастора и картофите.

– Хъ-хъ, тортичке ти какво правиш тук? – попита мило пастор Свин. – ние ъъъъ репетираме.

– Репетирате??

– Ами ъъъъ да, репетираме сцена за благотворително представление. Ще събираме средства за изпаднали в беда тиквени семки, ъъъ, ще им купуваме тикви, в които да живеят – довърши неубедително прасето.

– Така значи? А тези нещастни картофи защо умират от страх? – попита още по-сърдито тортата.

– Ами ъъъъ, аз ъъъъ, ние…. – оплете се пастора.

– Хей, пасторе, днес не е ли шестият ден? – провикна се един глиган от публиката.

– Шестият ден, е шестият ден откакто се спасяваме от къпане! – потвърди друго прасе.

– Шестият ден ли? – попита пастор Свин и в очите му светнаха дяволски пламъчета – ако е шестият ден, значи е време за нещо по-специално! Картофи, свободни сте! – заповяда пасторът, а останалите прасета затанцуваха в кръг.

Картофите се прегърнаха, засмяха и затанцуваха с всички пред смаяната торта.

– Шестият ден е ден за тортоприношение! – отсече пастор Свин.

– Тортоприношение! – повториха тържествено прасетата.

– Тортоприношение ли? Това пък каво е? – зачуди се тортата и посегна да почеше черешката си, но усети, че я няма. – Къде ми е черешката?!

Пастор Свин изпълняваше ритуален танц в кръга от прасета, а на върха на тризъбеца му беше набодена озадачената черешка на тортата. Двата картофа използваха суматохата и тихичко се изнизаха през вратата.