Прасето Пастетчо си имало малка спретната кочинка с две динени кори отпред. То много си обичало кочинката. Търкаляло се там по цял ден, ринело си картофки, тиквени семки и люспи от домати, а вечер полагало морната си зурла на сламата.

Пастетчо много обичал и досадния пъпеш. Толкова много го обичал, че го вземал при себе си в кочинката. Досадният пъпеш бил много сладък, кръгъл и миришел апетитно. Досадния пъпеш не давал на Пастетчо да си води свинички в кочинката. Пастетчо толкова много го обичал, че се примирил и с това.

Сутрин обаче, точно когато Пастетчо спял най-вкусно, досадният пъпеш се събуждал и започвал да се търкаля около кочинката. Търкалял се, събарял всичко по пътя си, вдигал много шум и събуждал Пастетчо. А прасето много обичало да спинка, особено пък вкусно. Въртял се Пастетчо сутрин, надигал любопитната си зурла да види кой го буди, запушвал с копитца рошавете си уши и се опитвал да заспи отново.

Една сутрин Пастетчо спял много вкусно, а досадният пъпеш се търкалял много шумно. Ядосал се тоя път Пастетчо, смръщил четинестите си вежди, превърнал се в голям рошав глиган и подгонил досадния пъпеш. Не след дълго го настигнал, защото пъпешът бил кръгъл и не много бърз. Глиганът набоцкал пъпеша с глигите си и му гризнал дръжката.

Оттогава досадния пъпеш спрял да се търкаля шумно сутрин. Пастетчо и храната му отново заживяли щастливо и не се налагало прасето да гони пъпеша.