Имало едно време едно прасе на име Глиганчо. Глиганчо бил добро, но гнусно прасенце. Обичал да прави всевъзможни прасунщини като например да се въргаля в прахта, да влиза в кочинката с немити копитца и да разхвърля из нея люспи от домати, тиквени семки и оглозгани динени кори. Понякога дори похапвал кюспе вътре и това го правело много щастлив.

Глиганчо си имал едно тромбесто коте, което навремето купил от автомата за котета срещу 50 стотинки. Той много си обичал тромбестото коте, но като всяко прасенце искал да има поне две. Затова един ден отишъл пак до автомата за котетa, пуснал други 50 стотинки и зачакал.

Това, което се появило оттам обаче, не било точно тромбесто коте. Котето било рошаво, смачкано и досадно и обичало да хрупа гранули, откъдето идвало и името му – Гранулко. Не бил много доволен Глиганчо, но решил че ще се примири с Гранулко и ще си го вземе. Гранулко обаче освен досаден бил и много глупав – по пътя за кочинката спрял на трамвайната линия да хрупа гранули. Дошъл трамваят, блъснал Гранулко и сплескал още повече и без това невзрачната му смачкана тромба. Гранулко не се уплашил много и решил че и така си е хубав – все пак това, че е смачкан, не му пречело да яде гранули.

Глиганчо обаче бил много разочарован. Дал цели 50 стотинки за тромбесто коте, а вместо това се сдобил със смачкано, при това съвсем без тромба. Ядосал се той и се върнал при автомата за котета. Тъй като второто му име било Прасчо Скрудж, не можел да прежали повече стотинки, затова в гнева си набоцкал автомата с глигите си и го развалил.

Оттогава Глиганчо обича само своето тромбесто коте и не иска да купува други. А Гранулко внимава като пресича трамвайните линии, за да не стане още по-сплескан.