Всеки знае за прасето Пържолко и неговата любима бишкотена торта. Пържолко много обичал тортата си и свинското му сърце не му давало да я изяде. Обичал да й души черешката, да й пощипва бишкотките и да си я гушка. Вместо да яде тортата, за десерт похапвал първокласна помия от местния “Свин-кооп”.

Веднъж завалял дъжд и намокрил кочинката на Пържолко и тортата. За да изсъхнат скъпоценностите на животното и десерта му, те трябвало да ги окачат на простора. Събрала ги тортата в един леген, подръпнала Пържолко за опашката и се захванали да простират. Тортата давала наставления:

– Пържолко, люспите от домати не се прострат така. Трябва да ги окачваш откъм страната, където е била дръжката.

– Добре, тортичке! – усмихнал се Пържолко и започнал да следва инструкциите.

– Пържолко, шкембе-чорбарниците не се слагат до динените кори. Слагай ги на другото въже.

– Добре, тортичке. – почесал пачата си Пържолко озадачен, но все пак последвал инструкциите.

– Пържолко, не защипвай по няколко картофени обелки наведнъж! Ще се слепнат. – казала тортата и подръпнала пачата на Пържолко, за да бъде по-ясна

– Добре, торто. – скръцнал с глигите си Пържолко, но изпълнил инструкциите.

– Пържолко, откъде ти хрумна да закачаш бишкотниците ми на въжето? Бишкотниците нямат нужда от подсушаване, махни ги оттам.

Пържолко започнал да грухти нервно, да рине земята с копитца и да наостря четината си. Погледнал към кошницата с щипките, погледнал към тортата си и хванал две щипки в копито. Хванал тортата за бишкотите, защипал ги с щипките и прострял тортата до сушените картофени обелки, които мислил да свали за вечеря.

Прибрал се Пържолко в кочинката, налял си чаша отлежала помия и си приготвил приборите. “Тази вечер ще си похапна добре”, помислил си Пържолко, докато тортата висяла на простора и озадачено почесвала черешата си.