Един ден прасето Винервурстчо и неговата рошава котица обикаляли местния пазар. Спрели се пред един кош с глупави плюшени мишки и се загледали. Оттам усмихнато ги гледало мишлето Ушко и ги подканяло да си го вземат. Така и направили.

Винервурстчо и котицата заживяли щастливо с Ушко. И тук приказката щеше да свърши, ако Ушко не беше започнал да говори:

– Пък Ушко каза, че не трябва все аз да режа динените кори, веднъж и ти трябвало да си мръднеш бутовете и да нарежеш корите. Така каза. – казал Винервурстчо един ден и зачакал.

– Хмммм… – измрънкала котицата и отишла да нареже корите.

Друг път пък котицата казала:

– Пък Ушко каза, че трябва веднъж и ти да си мръднеш зурлата и да си прибереш разхвърляните обелки от жълъди, след като си се наплюскал. Това “наплюскал” Ушко го каза…

– Хмммм… – Казал Винервурстчо, но се вдигнал на копитцата си и прибрал обелките от жълъди.

– Пък Ушко каза, че купчината гнили ябълки, които така настървено си загризала (та чак ти плющяли ушите), съвсем не била за един ден и само за едно животно. Така че трябвало да спреш да плюскаш веднага, за да останело и за Винервурстчо, тоест за мене. Така каза Ушко – казал друг път Винервурстчо и почесал пачата си със задно копитце.

Котицата погледнала ядосано към Ушко, захапала една последна гнила ябълка и се оттеглила сърдито от трапезата. Винервурстчо се намърдал там и почнал да похапва ябълки, да се потупва по шкембе чорбата и да грухти доволно. Дори погалил Ушко по главата и му дал плюшено сиренце.

Вечерта котицата казала:

– Пък Ушко каза, че това гнусно прасе, което цял ден било плюскало гнили ябълки и се било нагрухтяло като тлъст глиган (така каза той), трябвало поне да се изкъпе след безкрайното плюскане на вкусни сочни гнили ябълчици… Така каза Ушко.

Винервурстчо смръщил четинести вежди. Да му кажат, че е плюскал като глиган не било обида, но да го карат да се къпе за втори път тази година му се струвало ужасно.

– Абе тоя Ушко много взе да казва! – изгрухтял Винервуртчо и погледнал към котицата.

Котицата първо мислила, че Ушко е прав за това, че Винервурстчо е похапнал много от гнилите ябълки, а и че е гнусничък. Обаче като се замислила какви неща казвал Ушко и за нея, погледнала прасето си и кимнала утвърдително.

Винервурстчо отишъл да вземе един тирбушон и бутилка 12 годишна висококачествена помия. Котицата се запътила към кухнята.

Час по късно котицата и Винервурстчо стояли на масата на по чаша помия и си наточвали вилиците. Ушко пък стоял на ръба на тенджерата, надвесвал ушите си над врящата вода и се чудел защо ли крачето му е вързано точно за най-големия картоф вътре.