Не би ми хрумнало да хапвам в McDonalds, освен ако не умирам от глад, но като място за работна среща ми се стори подходящо. Груба грешка – в събота преди обяд в McDonalds-а срещу Деницата в Младост беше фраш с крещящи и търчащи дечурлига (явно рожден ден) и безкрайно изнервени и отегчени родители (не знам защо изобщо им хрумва да празнуват там). Валеше ужасен дъжд, т.е. опцията да излезем навън на спокойствие отпадна. На всичкото отгоре и WiFi-то им никакво го нямаше и само дето мъкнах на гръб лаптопа в раницата.
Обаче Прасунсен ми беше нарисувал много сладка бележчица – напомняне за срещата… 😀
яко:-)
Ха, ние бяхме на същото място, но събота вечер – огладнях и понеже алтернативата беше сирене с хляб и грозде, едно циганско (кротко) семейство ни прави компания заедно с няколко тинейджърски двойки пак в McDonalds-а срещу Деницата в Младост. Това ми бе първото посещение на McDonalds поне от 4-5 години
Абе твоята компания определено е била по-приятна от крякащите диванета, ама… хляб със сирене и грозде е далеч по-добър избор за храна, от мен ша знайш :))
Искаш ли грозде и домати? ‘щото ние ги ядем от два месеца. Съчетaвам ги с “Джеймисън” откакто ме е нападнал стреса :DD
Ти може и да си в стрес, ама Прасун страда от истинска доматена параноя 🙂
Само не домати, ще си помисли, че му готвя атентат :))
Чудя се дали да не направя един бекъп на приказките ви, после по този бекъп разследването ще се опита да възпроизведе спиралата на семейното напрежение довело до бъдещото /евентуално престъпление.
Или както се казва по филмите
We are watching you !!! :DDD
Одеве прасето ми сподели много радостно на кю-то, че новият му комплект ножове е пристигнал по куриер.
Ако не доживея до утре, за да ти спретна пълната колекция, ранните приказки можеш да си дръпнеш във FB2 формат от тук: http://dbs-books.net/?page_id=123
😀
🙂 Много сладко, не бих забравила никога с подобно напомняне 🙂