Проф. др., к.с.н. Прасунщайн седеше замислено и почесваше с молив зурлата си. Пред него стояха разхвърляни листи, чаши помия, купа с нагризани моркови и следи от копита. Последните оставаха от моментите, в които професорът мислеше върху сложните проблеми на свинщината и се търкаляше навсякъде из кабинета си.

– Как е, проф. Прасунщайн, завършихте ли Общата теория на свинщината? – през вратата се беше подала елегантната тромба на проф. др., ст.н.с. Писана Котинг. Само разчорлената козинка и накривените очила издаваха, че иначе спретната Писана е научен работник.

– Ех, Писана, Писана, може да си научен сътрудник, но имаш още много да учиш, хъ-хъ. Как бих могъл да завърша Общата теория на свинщината, след като още не съм завършил Специалната? Ммм? Какво ли разбирате вие, с вашите миши дупки.

– Но професоре, моята теория за сингулярността в мишите дупки е изключително важна. И за ваше сведение, вече имам сериозен напредък.

– Напредък ли? Какъв напредък? – пачата на Прасунщайн щръкна и професорът трябваше да захапе поредният гнил морков, за да прикрие смущението си.

– Установих, че в момента на сингулярност сиренето в мишите дупки… – започна Писана, но Прасунщайн вече не я слушаше. Мисълта, че тя отбелязваше напредък, го разтревожи сериозно. – и смятам, че до тази Коледа ще мога да публикувам резултатите! – завърши проф. Котинг.

– Но Писана, нима не разбираш – започна бавно и благо Прасунщайн – ти не трябва да завършваш толкова скоро, особено пък по коледа. Не разбираш ли, хъ-хъ, ако някой от нас завърши проекта си, финансирането може да спре.

– но професоре – погледна го очудено проф. Котинг – какво финансиране? Ние… нали за науката… нали нас ни интересуват по-висши цели! За мен е важно да завърша проекта си и да разкрия на всички животни тайните на мишите дупки! – завърши Писана троснато, врътна се, подръпна си бишкотите и си изнесе тромбата през вратата.

В продължение на няколко минути проф. Прасунщайн гледаше ужасено към вратата и не знаеше какво да мисли. После погали купчините картофени обелки, които всеки ден му носеха от академията като част от финансирането по проектите. Толкова време умело успяваше да издейства още малко удължаване на срока за изследванията и на двамата, а сега тази глупава, малка, амбициозна, подла, еманципирана Писана искаше да развали всичко! На всичкото отгоре една от раболепните младши научни сътруднички му беше подшушнала, че по коледа на успешно защитили теориите си раздават чували с луканка. А като знаеше колко е ограничено финансирането в академията, можеше да се досети откъде щеше да дойде луканката… Прасунщайн се опита да преглътне шепа тиквени семки, но те заседнаха като буца в гърлото му.

“Трябва да й се помогне на Писана, трябва да й се помогне!” – помисли си Прасунщайн и реши, че трябва да изготви бърз план за действие.

***

– Здравейте, проф. Котинг, как сте днес? – рошавата зурла на проф. Прасунщайн се подаде през вратата и надникна в кабинета на проф. Котинг. Беше се пременил в специалния си фрак от зелеви листа и тиквен цилиндър.

– Работя, професоре, работя. И напредвам. – каза леко троснато Писана. Все още беше възмутена от желанието на Прасунщайн да забави изследванията си.

– Ами аз… – започна колебливо прасето – всъщност аз се чудех дали не мога да ти помогна, Писана. Така и така моята работа по Общата теория на свинщината ще продължи доста. Чудих се дали не мога да направя нещо, за да ускорим твоя проект и по-бързо да постигнеш успех, хъ-хъ. – завърши благо професорът.

– Много мило, Свин, но как би могъл да ми помогнеш? – попита Писана. “Охоооо, май я размекнах”, помисли си прасето. Само в много специални случаи котката го наричаше по малко име.

– Ела, ще ти покажа нещо – подкани я Прасунщайн в своя кабинет.

Писана прекрачи вратата и остана поразена. Козинката и се изправи от вълнение, бишкотите й щръкнаха, а тромбата започна да пулсира. Пред нея имаше гигантска миша дупка, огромно парче сирене и всички уреди за изследване, за които бе мечтала.

– Постарах се, мила Писана, да направя този уголемен модел на миша дупка и да осигуря всички прибори, ъъъъ уреди, необходими за твоето изяж…, ъъъ изследване.

– Ах! – проф. Котинг беше останала безмълвна пред невероятния подарък на Прасунщайн.

– Влез вътре, колежке, и изследвай сингулярността на мишите дупки на воля! – каза тържествено Прасунщайн. Очите на професора станаха големи и пачата му настръхна от вълнение.

Захласната писана влезе в уголемения модел на миша дупка, а Прасунщайн постави капака.

“Такааа, да завъртим на 250 градуса” – помисли прасето. “Що картофи дадох за тая печка, можеха да не ги правят толкова сложни”. Прасунщайн надникна през вратичката и с умиление загледа Писана, която изследваше вътрешнстта. Буцата сирене започна да се разтапя.

“Ахаааааа! Значи това всъщност се случва в мишите дупки!” – помисли си удивена Писана, загледана в разтопяващото се сирене, и забърса потта от тромбата си…