Инспектор Гранулков изчака надписите на любимия си криминален сериал “Безследно изядени”, смъкна очилата и си наля още една чаша мляко. До “Бекон и мед” имаше цял час, а сезонът на “Кулинарни намерения” беше свършил снощи. И нищо, отново никаква информация от Писана. Защото дори и агентите извън отдела на Гранулков в КГБ ( Картофи, Грах и Броколи) не подозираха, че във финалните надписи на всяка серия лейтенант Черешкина изпращаше кодираните си сводки от пиратската база на астероидния пояс, където я беше запратил Прасуна Бин Готвен преди 8 месеца.

Спомни си за отчаянието, когато беше разбрал, че Писана е пленник и свинския пастет, с който се черпи, когато засече първото й съобщение от Веста: “На станцията имат проблем с МИШКИТЕ, които прегризват кабелите. Получих предложение да оглавя ловния отряд по прочистването и приех. Ще съм отново с теб, докато гледаш любимите ни криминални сериали… нали все още не откъсваш поглед и от надписите? Носи си тренировъчните очила Relax редовно, особено като гледаш ситни надписи по телевизията. Твоя Писана.”

Хитрата Писанушка беше намерила начин да му предаде в това съвсем безобидно съобщение информация за каналът им за връзка и начинът, по който да чете кодираните съобщения. За никого не бе тайна, че инспектор Гранулков, като всеки възрастен човек имаше проблем със зрението и като всеки активен агент се притесняваше, че физическия му недъг ще предизвика по-ранно пенсиониране. Колегите му в отдела му бяха подарили за рожденния ден едни глупави очила с черни непрозрачни стъкла и малки дупчици, които уж щели да оправят зрението му, ако гледа телевизия с тях. Пробва ги няколко пъти и ги захвърли, но само Писана се беше досетила, че може да кодира съобщенията си така, че само с помощта на тези очила Гранулков да открива съобщенията й, пръснати сред надписите. Защото криминалните сериали се излъчваха по пиратския телевизионен канал, който се дублираше на станцията, на която бе и Писана…

От унеса му го извади досадното дрънчене на коткофона и още по-дрънчащия женски глас.

– Инспектор Гранулков? Професор Писана Котинг ви безпокои, да, да… от Академията на неуките. Бих желала веднага да се срещна с вас, имам информация, която много ще ви заинтригува. Ще ви чакам след половин час пред входа на института. – Професор Котинг продиктува адреса и затвори.

***

Тридесет и пет минути по-късно инспектор Гранулков подтичваше по коридорите след професорката и се опитваше да следи обърканата й реч:

– Разбирате ли… идеята за този модел на миша дупка беше на професор Прасунщайн. Аз изследвам сингулярността на мишите дупки, както вече ви казах. Та проф. Прасунщайн… да, известният Свин Прасунщайн, авторът на “Теория на свинщината”. Та значи той беше толкова мил и щедър да подпомогне изследването ми, като поръча да ми изработят истинска опитна постановка с всички необходими уреди, за изследване на мишите дупки. И точно когато нагласих уредите и включихме модела, и се втурнах да изследвам сингулярността… Какво е сингулярност ли? О, господин инспекторе, няма да ми стигнат и останалите 8 живота, за да ви обясня това… Впрочем вече стигнахме.

Инспектор Гранулков стоеше безмълвен на вратата на кабинета и втренчено гледаше нещо като огромна печка със стъклена врата, където в също така огромна полуразтопена буца сирене седеше лейтенант Черешкина и смутено облизваше сиренето от лапичките, бишкотките и тромбата си. На единствения стол в кабинета седеше и клатеше глава прочутия проф. Прасунщайн, мачкаше отчаяно пачата си с копитца и си повтаряше: – Тя успя! Котинг успя!

***

– Всъщност защо проф. Прасунщайн изглеждаше толкова разочарован? Нали Писана Котинг успя да докаже своята теория с помощта на неговия модел? – Гранулков наля още една чаша мляко на (вече капитан) Черешкина и се отпусна на стола си.

– Мисля си, че учените са странни същества, инспекторе…. тази тяхна жажда за слава. Но аз все пак изпуснах Прасуна Бин Готвен, може би не заслужавам това повишение? – Черешкина хвърли поглед през рамо на новичките си пагони.

– О, ти все още не знаеш нищо за последните събития, Писанушка. Мисля, че отново ще ти се случи да посетиш базата на Ал Каша…