Темата в блога на про-то: “Дискриминация, гъза ми!” ме подсети за моя последен опит в провеждането на интервю за секретарка и не можах да не се сдържа да споделя преживяванията си…

Имаше един такъв период от време, през който почти всеки месец сменяхме секретарката си. Та при една такава “акция по набиране на персонал” шефът ме извика при себе си и ми връчи едно CV с думите: “Тази девойка иска да се занимава с реклама и дизайн. Виж дали на теб ще ти върши работа, ако е добра, ще започне като секретарка, пък ще се учи и ще ти помага…”

Извиках я. Не, че съм очаквала кой знае какво от момиче, завършило средно образование преди година, но изглеждаше амбициозна, приятна млада жена. Искаше стартова заплата почти колкото моята, но си помислих, че ако успява да отмята по-досадните ми задължения (мразя да пиша рекламни послания, да мъдря текстове за брошури, карета за списания), може пък и да си струва парите. Оказа се, че компютърната й грамотност започва и приключва с MS Word (“учили сме го в училище”) и интернет и след кратко почесване по тромбата измъдрих перфектния (според мен) тест за пригодност за секретарки с уклон към рекламния бранш:

Задачката

Да се напише кратка покана към наш клиент за предстоящо изложение, където фирмата участва с щанд. Среда: MS Word. Време за изпълнение: 30 мин, максимум 1 час. Пищови: всичко, което успее да открие в интернет.

Изпълнението

“надмина” всичките ми очаквания. Девойката се поти цели 40 минути + още 10 накрая, които й дадох, за да прегледа творбата си за правописни грешки. Ето го резултатът…  

Любопитното е, че когато обяснявах на колегите си защо не съм я одобрила, ме обвиниха в дискриминация. Не всеки можел да пише грамотно и да знае как да форматира текста си. Очаквам онзи момент, в който освен, че няма да можем да отсяваме бъдещите си служителите по пол, ще ни е забранено да проверяваме и тяхната компетентност.

Тъй де… от къде на къде ще имаме право на избор.