– Татко… татко…!!! – разхлипа се Глигано-младши ужасен. Пред него на пода беше проснат баща му, Свин “Пастета” Глигано, с нахапана динена кора в зурлата. Нямаше съмнение, това беше страховития знак на винервурстовата мафия и Ал Прасоне. – Какво са сторили с тебе? Тези гадни, мръсни наденици… – продължи Глигано-младши – но аз ще отмъстя! Ще ги направя на суджуци до последния! Мръсни долни джумерки!

– Хрр, грух… Какво си се развикал бе, не виждаш ли, че спя? – Свин “Пастета” Глигано разтри сънените си свински очи и погледна сина си раздразнено. – Яяя, хъ-хъ, аз не съм си доял динената кора! Ммммм грух-грух – забеляза той и вече в значително по-добро настроение захапа кората пред смаяния поглед на Глигано-младши.

***

– Крайно любопитно. Дори прелюбопитно! – отсече Ал Прасоне и отпи от помията. На масата пред него стоеше писмо:

“Уважаеми господин Прасоне,

До мен достигна информация, че сте се срещали със собственика на наскоро опожарения динен бостан. Държа да ви уведомя, че въпросният господин съвсем не е този, за когото се представя. Във ваш интерес е да не приемате за чиста монета нито това, което ви е казал, нито свидетелските му показания пред следователите.

Имате работа с едно изключително вероломно прасе, чиято цел е да дискредитира както моят почтен бизнес, така и вашите колегиални взаимоотношения с гражданина Свин Глигано.

Предлагам да се срещнем, за да изясним недоразуменията.

Тромбесто ваша,
Писана Черешковска.”

“От една страна, много ми се иска да науча с кого разговарях онзи ден” – мислеше си Ал Прасоне. “От друга, пачата ми изтръпва при мисълта да се срешна с “Тромбата” Черешковска в ужасяващата сграда на агенция “Човка”. Хм, хммм”.

– Защо пък да не отида? Аз съм тлъстник, да не съм лукова глава? – мърмореше малко по-късно Ал Прасоне, докато си избираше костюм от лозови листа и зелевръзка. – Най-безстрашно ще отида в агенция “Човка” и ще докажа ,че Ал Прасоне няма от какво да се страхува!

Прасетата около него кършеха копита и обмисляха как най-деликатно да покажат на тлъстника притеснителният колет, получен сутринта. Подателят му беше анонимен, а съдържанието – кашон с луканка и сапун “Зурлолив”, за който мълвата твърдеше, че се прави от пресовани зурли.

***

В същото време една тромбеста котка се заливаше от смях пред екрана на iKot-а си и съчиняваше поредната страховита история за мазето на агенция “Човка”.

Следва продължение.