– Няма пък, не искам!
– Хайде деее, трябва да се покажеш за малко! Не разбираш ли, трябва!
– Уффффф, не искаааам! – почти проплака от досада тромбестата котка.
– Ама коооотенце…. налага се! Само за няколко минути излез, покажи се на площада и се прибирай веднага. Прессъобщението е готово вече, няма време за отлагане! – примоли се Саламчо.
– Уфффффф…. добре! – въздъхна котето Рошавка и сърдито отиде да се облича. На излизане така тръшна вратата, че табелата “Агенция за борба с тромбести котки” се откачи от едната страна и остана да се поклаща на един пирон.
***
Прасето Саламчо прегледа за последен път прессъобщението, което беше уредил да излезе в утрешния брой на вестник “Колбасарска правда”:
Ново нашествие на африкански тромбести котки – шок и ужас в градове, села и паланки
Запознати твърдят, че нови пълчища от тромбести нахлуват в нашите земи. Независими ексепрти от Агенцията за борба с тромбестите котки припомнят, че дори докосването до този ужасяващ хищник предизвиква остра алергична реакция, гърчове, главоболие и нелечимия субзурлиарен тлъстогит. Ако пък бъдете ухапани от тромбеста котка, необходимо е да знаете, че това води до бавна и ужасна смърт в 100% от регистрираните случаи.
Преминаването на тромбести котки унищожава реколтата с години напред, предизвиква смъртоносна уплаха в добитъка и повишава пържолоактивността на околната среда 4 пъти над нормата.
Експертите от агенцията напомнят, че разполагат с технология за унищожаване на тромбестите котки, но отпуснатите от държавния бюджет количества кюспе и динени кори са крайно недостатъчни.
Призовава се всеки, който милее за живота си, да се включи в акцията за набиране на кюспе и динени кори, която започва веднага.
Можете да носите провизиите на адрес:………………..
Саламчо почеса доволно зурлата си. Оставаше да чака броя на вестника, който щеше да последва днешната паника на площада.
***
Рошавка отвори външната врата и се огледа. Нямаше никой. Какво пък толкова, щеше да се разходи за пет минути по площада, да си отмъкне някоя рибка от магазина, който както винаги щеше да се опразни за секунди, и да се прибере обратно при Саламчо. Котката плахо пристъпи навън и тръгна по улиците.
– Аааааааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!
– Оооооооооо, помоооооооооооооооооооооооощ!!!!!!!
– Тромбеста котка, спасявайте сееееееееееееееееее!!!
Ужасени писъци огласиха улиците и площада, настръхнали животни се запрепъваха, захвърляха торби с жълъди, наръчи прясна трева и кошници с горски ягоди и бягаха с всички сили.
След броени секунди площадът беше празен и обсипан със захвърляните покупки. На Рошавка й стана малко тъжно и самотно. Отиде до рибарския магазин да си хареса нещо.
– Аааааааааа, помооооооооооооощ, ужаааааааас, чудовище, умирааааааааам! – продавачът – стария рошав глиган Кебапчо, който от възрастта недочуваше, беше заспал на стола и пропуснал паниката. Сега обаче тромбестата котка беше в неговия магазин! Кебапчо падна от стола и замръзна от страх. Единственият изход – вратата на магазина – беше запушен от котката. Глиганът се заоглежда уплашен и треперещ и с последни сили се затича към фурната, натъпка се вътре и затвори вратата, доколкото можеше.
Рошавка си взе една рибка и излезе. Седна на един камък и тъжно заръфа. Не й беше вкусно. Омръзна й да няма с кого да обели и дума освен със Саламчо. Омръзна й като излезе всички да бягат ужасени сякаш е болна от пържолит. Писна й от ужасените крясъци, когато се появи.
Рошавка захвърли рибата и тихичко заплака.
Глиганът от рибарския магазин малко се беше поуспокоил и наблюдаваше през вратичката на фурната. Рошавка плачеше. Площадът беше пуст. След няколко минути Кебапчо се престраши да излезе от фурната и отиде до вратата да наблюдава по-добре. Котката плачеше. Площадът беше все така пуст. “Странно, дори не се опита да ме ухапе” – помисли си глиганът. Плахо излезе от магазина. Поприближи се към котката, макар че все пак пазеше безопасна дистанция.
– Ей ти… чудовище… защо плачеш? – попита предпазливо Кебапчо.
– Мммм? – Рошавка надигна глава от лапичките си очудена. – Тебе не те ли е страх?
– Аз съм само един стар глиган… от какво имам да се страхувам вече? – промълви глиганът и все пак хвърли един поглед назад да прецени разстоянието до фурната. – Защо плачеш?
– Ами… ами… писна миииииииии! – проплака котката – Писна ми всички да бягат от мене! Аз съм само едно малко безобидно тромбесто коте. Единственото при това… Няма с кого да си играя. Като дойда тук всички животни бягат… А няма и други тромбести котки по света… Цялата тая работа с опасните тромбести котки е една долна измама! – Рошавка пак се разхлипа.
Добро сърце имаше глиганът Кебапчо, разчувства се. А и беше твърде стар да побегне, ако котката го подгонеше. Бавно се приближи и я докосна. Нищо не му стана. Кебапчо помилва котката, поседна до нея и се замисли. Щеше да разкаже на всички.
***
На другия ден Саламчо нетърпеливо взе новия брой на “Колбасарска правда” и запрелиства страниците в търсене на прессъобщението. Вместо това невярващите му очи се спряха на заглавието “Тромбестите котки жертва на глобален заговор?”. В статията се разказваше за глигана Кебапчо, за разговора му с Рошавка, за това, че още е жив и здрав и че Рошавка е единствената тромбеста котка в света и никак не е опасна.
– Ама котееееее! Какво си направила? Една работа се иска от тебе, ти и нея не можеш да свършиш като хората!!! – караше се ядосан Саламчо – Толкова ли не може да си изиграеш ролята за десет минути?
– Ами, ами… не издържах вече – оправдаваше се гузно котката.
– Аз какво ли не измислям да оцелеем в тая криза, а ти всичко разваляш! – продължаваше да се сърди Саламчо.
Добре, че все още тоновете кюспе и динени кори, отуснати от държавния бюджет си бяха добре скрити в мазето. Но той мислеше за бъдещето, а то не изглеждаше никак пачоприятно. Замисли се.
– Добре, че поне аз съм гениален! – отсече Саламчо и седна на пишещата машина.
Тромбестата котка си почеса тромбата озадачено.
***
Следващия брой на “Колбасарска правда” излезе с водеща статия “Да спасим тромбестата котка”:
Изчезнат ли тромбестите котки, изчезваме и ние, алармират експерти
Независими експерти от Фондацията за защита на тромбестите котки призовават за отговорно отношение към този застрашен животински вид. Експертите припомнят, че според изследванията на небезисвестният проф. д-р Прасунщайн, ако тромбестите котки изчезнат, екологичният баланс на планената ще бъде непоправимо нарушен, което ще доведе до изчезването на всички животински видове. Към момента е известен само един брой тромбеста котка, което прави положението наистина критично.
От фондацията заявяват, че са разработили технология за клониране и опазване на тромбестите котки. Необходими са обаче огромни количества кюспе и динени кори (и малко млекце), които засега не се отпускат от държавния бюджет.
Призовава се всеки, който милее за живота си, да се включи в акцията за набиране на кюспе и динени кори, която започва веднага.
Можете да носите провизиите на адрес:………………..
***
Саламчо отиде до вратата и махна висящата на един пирон табела. Беше приготвил нова, чиста и красива:
“Фондация за защита на тромбестите котки”
Браво! Пържолобезподобна история, но все пак вкусна 🙂
Мерси 😀 Интересен блог имаш, ще му хвърля една зурла по-подробно
И аз благодаря! За мен би било особено ценно, ако хвърлите една зурла на моите приказки, за да дадете насоки 🙂