Гуценко се търкулна в кочинката, поглади шкембе чорбата си, пощипа си зурлата и блажено примижа. Беше хапнал цял чувал гнили картофки и му беше едно сънено и щастливо. Прасето Гуценко много обичаше да папка и да спинка, затова се бе търкулнало в кочинката веднага след папкането. Толкова много обичаше да папка и спинка, че му се искаше да може да прави и двете едновременно.

Гуценко надникна към тромбестата котка, която също беше в кочинката. Котката си пудреше тромбата и разрошваше козинката и също мислеше да спинка. “Колко е хубаво” – помисли си Гуценко, положи морната си зурла на купчинка слама и се унесе. Мислеше си дали да не стане и да гризне някоя динена кора, но сънят надделя и прасето заспа.

Реки от вкусна помия се стичаха край планини от картофени обелки и къщи от динени кори. Щастливи прасета грухкаха из цялата земя и се търкаляха в калтa. Хубав сън сънуваше Гуценко.

Изведнъж обаче отвсякъде забиха камбани, загърмяха топовни удари и в свинския свят настана паника. Гуценко се въртеше в кочинката изненадан и недволен, докато най-накрая се събуди и усети, че шумът идва от реалния свят. Прасето потърка сънените си свински очички, извади сламата от пачата си и с премрежен поглед затърси източника на смущението. И какво да види: рошавата му тромбеста котка се бореше с коткофона, който издаваше досадни звуци и смути сладкия сън на Гуценко.

Прасето почеса зурлата и се замисли. Вярно, че тромбестата котка вдигна повече шум, докато се опитваше да изключи коткофона, отколкото самият коткофон, докато звънеше, но все пак коткофонът беше изначалният виновник за прекъснатия сън. След няколкоминутна борба, котката успя да спре шума и заспинка отново, но не и Гуценко. Той беше толкова възмутен от станалото, че не успя да се върне към прекрасния си сън. Вместо това, започна да крои планове за сутринта.

Тромбестата котка се събуди от миризмата на нещо вкусно. Видя, че Гуценко е станал и е отишъл до огнището, а там от голямата розова тенджера се издига ароматна пара.

– Гуценко, защо си станал толкова рано? Какво готвиш?
– Супа от коткофон, тромбесто котенце – каза прасето и опита с дървената лъжица. Супата беше почти готова и май ставаше добре.
– Коткофон ли… От какъв коткофон, прасенце? – Попита котката леко притеснена.
– От един досаден коткофон, който ме събуди през нощта – каза Гуценко и дяволски пламък се появи в свинските му очи.
– Гуценко! Ама това не е хубаво! Как така ще правиш супа от коткофона ми? – попита тромбестото коте учудено.

Гуценко се замисли. Котката май беше права – супата от коткофон не беше много хубава. Липсваше й нещо.

След няколко минути прасето вдигна капака на тенджерата да сложи щипка кюспе.

– Ало! Бълбук-бълбук. Алоооо-ооо!!! Бълбук-бълбук – се чуваше от вътре. – Месокомбината ли е? Бълбук-бълбук. Алоо! Тук има едно прасе, което се опитва да ме сготви на супа. Бихте ли дошли да го приберете за луканка? Бълбук-бълбук-бълбук…