така де, одеве имаше някакво слабо земетресение 🙂

Първо, Прасунсен си купи и той колело, защото е много досадно да подтичва след котката, докато тя си върти педалите. Търсихме Virus, защото решихме, че ще е забавно да сме Hacker и Virus, ама… човек не си избира колело заради името все пак и се оставихме продавача да ни убеди 🙂 Аз завиждам. Благородно. По-хубаво е от моето за съвсем малко повече пари.

После си накупихме стопове, задни фарове, заключалки, каска за Прасун, ръкавици за котката. Моля мами, лели и братовчеди да не ми предлагат скиорските си ръкавици, просто не стават. Това тук го написах с новите ръкавици на ръцете си. Издържат на нулеви температури и са като втора кожа.

След това… а, да, момчетата от байк центъра ми смениха предната спирачка (гаранционно) и ми смазаха веригата (подарък). Смениха ми и гумичките на задната (как се казва тази джаджа, някой може ли да ме светне?)… е, за тях си платих. А, да, смених си и степенката, че я бях строшила в едни камънаци.

После поливахме колелетата на бира и пици с Илиан. А малко по-късно същия следобед реших, че имам нужда от нов монитор и тук вече късметът ни изневери.

Колебаех се между 2 модела за 299 лв. Asus VW221D, който е на промоция в Технополис и VIEWSONIC VA-2216W, който е с почти същите параметри, но в Техномаркет. Технополис ни е по-близо, разходихме се пеша до там и с монитора в ръка се наредихме на касата. Е да, ама не. Опашка, като че ли дават банани по Тошово време… висим и не мърдаме. Някаква повреда в системата, както учтиво ни уведомиха от опашката. Не и от управата на магазина, те си мълчаха като пукали. По уредбата ведра музика, за повредата нито дума. Нека се редят хората, чиста далавера си е това… докато чакат на опашката, примъкват още покупки в количките. Някакви отчаяни люде преди нас вече седяха на земята и се жалваха, че висенето им отива към час вече…

Прасунсен издържа пряко сили половин час, изсъска “Връщаме го!” и се насочи към изхода. Нямаше какво да правя, замъкнах го тихомълком към вътрешността на магазина и го зарязах край рафтовете с монитори.

От тук – на такси към Техномаркет. Е да, ама VIEWSONIC VA-2216W го няма на рафтовете с монитори. Питах младеж в червена брандирана тениска… почеса се по главата, погледна на един компютър в сайта им – “Ми да, има го май”. Измъкна един кашон, подаде ни го и ние щастливи – пак на опашката. Поредната. После една отегчена псевдоблондинка 15 минути маркира баркод, писа го на ръка… и накрая излая:

– 479 лв!
– Колко?!
– 479, не виждате ли!
– За този модел във вашия сайт цената беше 300 лв, а и одеве колегата ви каза толкова.
– Е мен не ме интересува, 479 е.

Тук Прасун отново изхвърча възмутено навън с призива  “Връщаме го!”, а аз отново с монитора обратно… и с мисълта, че щом не му върви на този от 300, ще дам още 30 лв отгоре и ще си купя една идея по-добър. Оказа се, че имало 2 модела от една марка, с почти едни и същи характеристики в с 1 цифра разлика в модела, а младежът с червената тениска просто е объркал кутиите.

От там на такси и в къщи. И тъкмо хапнахме, разопаковах и включих новия монитор… и хоп – трус. Като не върви – не върви… котката ни земетресения не може да предсказва (тествано вече), но продавачите в магазините за техника – определено.