tales.gruh.org | Зурлести приказки

- Да похапнем, а? – предложи протодякон Прасоний и приглади пачата си, както правеше винаги в тържествени моменти.
- Да похапнем бива, отец Прасоний, ама пак ли гнили круши? – попита вяло йеромонах Грухарий – Писна ми на зурлата от тия гнили круши.
- Отче, я виж какво къкри на огнището – подкани го вместо отговор протодякона.

От казана се носеше апетитна миризма. Йеромонах Грухарий надникна и очите му се навлажниха от радост при вида на патицата, която се вареше неохотно вътре.

- Да се свети името ти и да настане твоето царство кулинарно, отец Прасоний! – отбеляза тържествено Грухарий и се зае да наточва глигите си – Хубаво си поработил днес май!

Протодякон Прасоний и йеромонах Грухарий бяха съратници от стари времена и заедно поддържаха манастира “Свето преугощение” години наред. Животните от махалата редовно идваха там да се изповядват, да чуят блага дума, да получат морална подкрепа и да се поучат от преблагочестивите пазители на храма.

Когато идеше посетител да се изповяда, двамата монаси се събирахе заедно да решат къде да го изпратят.

- Ти, чадо мое, ще идеш в ей оная колибка да те преслуша йеромонахът – казваше протодякон Прасоний, който имаше задължението и правото да разпределя изповядващите се според благочестивата си преценка. Обикновено Прасоний казваше тъй, когато идеше някой рошав глиган да се изповяда, и йеромонах Грухарий отегчено отиваше в колибката с чаша помия да слуша. Старецът понякога заспиваше от скука, та се налагаше протодяконът да обяснява, че другарят му е изпаднал в транс, слушайки поразителните грехове на мирянина.

Някой път обаче, протодякон Прасоний казваше:
- ти ще идеш, сестро моя, е те в оная колибка, да се изповядаш пред моя благочестив съратник.

Чуеше ли това, Грухарий потриваше копитца доволно, защото то някак все се случваше, когато за изповед идваше дългокрака човка с хубави перца. Обикновено след изповедта човката излизаше с тихичко смутено “ко-ко-ко” и оправяше разхвърчалата се перушина. Такива човки често се връщаха за изповед при йеромонаха, което пък караше протодякона да заключва, че много грехове има по тоя свят и че двамата трябва да служат още по-съвестно, за да ги излекуват.

Разбира се, имаше и случаи, когато Прасоний сам изслушваше грешниците. Например най-често това се случваше, когато дойдеше някоя охранена патица или друго апетитно животно.

- Ела сестро, ела да се покаеш и всичко ще ти бъде простено – казваше протодяконът и отвеждаше грешницата в третата изповедалня. Такива дни завършваха много добре за него, а понякога и йеромонах Грухарий намазваше от гозбите.

Един слънчев ден двамата поливаха тиквите пред храма и подрязваха манастирската лоза, обсъждайки следващите проповеди, гроздовата помия и други храноугодни дела. Денят беше спокоен и в храма нямаше много посетители.

- Виж ти, виж ти – зачуди се йеромонах Грухарий, загледан в елегантата жаба, която колебливо пристъпи през вратата. – Тази не съм я виждал досега.

- Нова е явно, аз ще я взема – рече Прасоний и пощипа цурлата си.

- Да мине при мене първо, а? – запита с надежда йеромонахът, на който жабата май беше харесала.

Докато двамата обсъждаха възможностите, жабата се приближи и поздрави учтиво:

- Добър да е денят ви, Ваше Благовейнство – каза тя към Прасоний
- Грух да ви благослови, Ваше Всепреподобие – обърна се после към йеромонаха. – Дошла съм да се изповядам.

“Брей, че образована и елегантна жаба!” – помислиха си и двамата и се отдръпнаха да поговорят насаме. След кратко съвещание и обсъждане на рецепти за жабешки бутчета решиха да я изповядат заедно в изповедалнята на протодякона.

- Говори сега сестро, чадо мое – предразположи я Грухарий, докато Прасоний подреждаше вилиците и тиганите.

- Какво дрънчи там отзад, отче? – запита жабата иззад преградата

- Ааа, нищо, ниииищо, чадо мое. Не се притеснявай, кажи какво води грешната ти душа при нас. – каза Прасоний и смигна на приятеля си със сатър в ръка.

- При вас, преподобни, ме води… – започна колебливо жабата и продължи след няколкосекундна пауза – водят ме сведения за безследно изядени животни!

- Ъъъъъ? Каквоооо? – запита изненадан йеромонахът

- Хъ хъ, ти нали беше дошла да се изповядаш, сестро, какви са тия небивалици, които бръщолевиш? – появи се иззад преградата Прасоний със сътър в ръка и блестящи очи.

- Достатъчно – приключихме с цирка, господа! – отсече жабата и извади значката си, на която пишеше “сержант Жабинг, кулинарна полиция”.

Прасетата се спогледаха притеснени за секунди, но бързо дойдоха на себе си. Прасоний се приближи със сатъра и каза:

- Е, като сме приключили с цирка, да започнем с разфасоването – каза протодяконът зловещо и прокара копито през острието.

В същия момент вратата се отвори с трясък и вътре влетя лейтенат Прасейшо с още няколко униформени:

- Господа… мисля, че разфасоването се отлага… поне за следващите няколко години, които ще прекарате на топло… – каза хладно лейтенант Прасейшо, постави тиквените си очила и арестува духовниците.

Следва продължение.

В категория: Зурлести приказки | 3 Коментара »

- Мамка му и прасе! – изпусна се Писана Черешкина, удивена от необятните полета с домати, ширнали се пред нея. После пощипа тромбата си да се самонакаже за лошите думи и си представи укорителния поглед на инспектор Гранулков. Какво ли прави сега добрият старец?

***

- Мамка му и прасе! – прошепна инспектор Гранулков пред купчината бурмички и пружини, които техниците бяха донесли след дисекцията на фалшивата Черешкина. Очевидно мошениците се бяха постарали доста. Но къде ли е истинската Писанушка? Очите на Гранулков се насълзиха.

***

Три клоуна се промъкваха край железопътната линия с подозрителни пакети в ръка. След малко щеше да премине Гигантския международен влак за превоз на домати, който трябваше да достави суровината до заводите на концерна “Лютеница 5″, който захранваше третия свят с нискокачествена лютеница.

- Тук! – прошепна единият от клоуните и тримата започнаха да разопаковат пакетите и да вадят гнили бананови кори.

***

Проф. Писана Котинг вървеше към кабинета си умислена над поредния научен проблем. Бръкна в чантата си за ключа, когато ги видя: червени следи водещи право към вратата й. Козинката и настръхна. Котинг плахо се приближи и видя кървавочервения разкривен надпис на вратата:

ПУСНЕТЕ СИ НОВИНИТЕ. ПРЕДУПРЕДИХ ВИ!!!

Под вратата лежеше измъчен домат, чиято кръв очевидно бе послужила за мастило.

***

- Лошо, Глиганов, лошо! – каза проф. Прасунщайн с кодовото име агент Гуце и възмутено размаха вестника. – Ал Каша се превръща в световна заплаха! Виждате ли какво става? Ако от ръководството не орязваха бюджета постоянно, Черешкина никога нямаше да забележи висящите конци, нямаше да се налага да я отвличаме, а Прасуна бин Готвен щеше да се занимава с дребните си хулиганства и всичко да върви постарому. А сега какво? Световен тероризъм! На, чети! Представяш ли си, точно влака на “Лютеница 5″, нашият влак, мамка му и прасе!

***

Писана прогони меланхолията и си припомни защо е тук. Тя беше лейтенат Черешкина от КГБ и беше пратена да изобличи водача на Ал каша. Нямаше място за нищо лично, тя беше достоен агент и щеше да си свърши работата, поне докато Гранулков не й даде други нареждания. Черешкина извади коткоапарата и започна да снимка. “Сигурно са хиляди декари. Ама че прасе!” – мислеше си тя, снимаше, изчисляваше и записваше. Тогава видя рошав силует в далечината. Сниши се и намери най-гъстите доматени насаждения, зад които да скрие тромбата си.

Писана настръхна: силуетът идваше право към нея! Гадните похитители й бяха взели оръжието, така че на нея й оставаше само да чака. Дойде рошав отегчен глиган, хвърли картофен плик към нея, обърна се и си тръгна без да продума. Писана отвори писмото и зачете:

“Не ме карай да правя агентска луканка, знаеш, че няма да се поколебая.

Докато те нямаше нещата отидоха твърде далече. След малко ще дойдат мравоядите да приберат реколтата, а после се налага да инсценираме пожар – при това не картонен, а съвсем истински. За твое добро е да не се намираш в плантацията, когато това се случи.

Аз ще трябва да се покрия за известно време. Направихме няколко големи атентата и сега армиите на НАТО (Недоволни и Арогантни Тлъсти Октоподи) са по петите ми. Кажи на Гранулков, че си видяла с очите си как базата изгаря, а аз се превръщам в печено прасе с картофи. Може пък да повярва.

Някой ден… някой ден пак ще чуеш за мене и моята организация. А сега изчезвай!”

***

- Изгорял значи, хм, хм, какви неща стават по тоя свят – зачуди се Гранулков – ще докладвам на ръководството. Сигурен съм, че ще се зарадват. А и най-важното е, че ти си жива и здрава, мила Писанушка – каза мило Гранулков и погали Черешкина по козинката да се увери, че този път е истинска.

След като я отпрати, Гранулков седна на бюрото и се замисли. Твърде лесно се отърваха от Прасуна бин Готвен. Твърде неубедително изглеждаше становището на бюрото му относно изкуствената Писана. Защо й е било на Писана Котинг да си прави шега с него? Черешкина също му се видя неуверена. От ръководството го наградиха неизвестно защо и му казаха да не раздухва историята с тенекиената Черешкина, за да не уронва престижа на КГБ. Имаше нещо гнило в цялата работа… Нищо, Гранулков щеше да почака. Наля си нова чаша “Дом Прасуньон”, прогони винарките, които кръжаха около очилата му, и замислено отпи.

***

Черешкина стоеше в кабинета си, подръпваше си бишкотите и гледаше отегчено към купчината скучни доклади на бюрото си. Какво щеше да прави сега без Ал Каша и вълнуващите мисии? Без промъкването в пустинята, пълзенето по небето и онова… прасе. Писана се опита да прогони скуката, притегли към себе си чашата “Блъди Писана”, прогони винарките, обикалящи тромбата й, и отпи.

***

Прасуна бин Готвен лежеше в прахта и отегчено ринеше остатъците от вечерята със зурлата си. Чувстваше се стар, ужасно стар, като сто хиляди развалени консерви домати, пренесени с кораби от древни пирати и оставени да гният в някоя барака. Представяше си нови фабрики за доматен сок, нови вълнуващи атентати, поточни линии… и онази тромбеста котка… Прогони винарките, обикалящи зурлата му и отпи отново от чашата помия. Трябваше да забрави за това. Всичко беше свършило.

Поне засега.

В категория: Писана Черешкина | Няма коментари »

Писана Черешкина пикираше плавно покрай картонените облаци, зъзнейки от студ. Бишкотките й бяха придобили вид, по-удачен за сладоледена торта, а тромбата… тромбата беше червена като на клоуните, които Прасуна бин Готвен ползваше за терористичните си акции. Дори и парапланерът й потреперваше възмутено от студ.

“Пак са изключили реотаните на слънцето… само лампата са оставили да свети. Явно бюджетът им не е достатъчен, за да поддържат прилична температура и през зимата. Ама и аз къде съм тръгнала с това старо кожухче… ”

Черешкина измъкна ножичката и разпори тропоската на следващата двойка облачета. Бюджетът явно не беше достатъчен и за по-качествен шев на бутафорното небе. Картонът – евтин, конците – китайски… и глупавите реотани непрекъснато изгаряха, без изобщо да се налага да се намесва там. Нямаше да е зле заговорниците от КОПЕНХАГЕН да се бяха постарали повечко поне в имитацията на изкуственото слънце. Всички мръзнеха, не само тя.

Черешкина се помота още малко покрай нескопосаните макети на облачета, разбута ято тенекиени патици и зави към едва забелязващите се планини на хоризонта. “Сигурно и те са картонени!” – подръпна бишкотката си Писанушка. В същия момент нещо я халоса по тромбата, тя се превъртя няколко пъти във въздуха и се преземи на земята. “Пфу, плексиглас! Значи това е краят на света – имитация, а отвън би трябвало да е истинския. Ако изобщо има такъв…”

Писана измъкна от джобчето на кожухчето си универсалния мулти-микро-всичкотрошач, подарък от инспектор Гранулков, и отряза объл отвор в плексигласа. Подаде си тромбичката навън и я лъхна адска жега с миризма на гнили домати. Пред нея се ширеше безкрайна доматена нива, плавна преливка между 100% циан и бяло красеше небето, а между обримчените с дантелка облачета висеше дебел бял конец.

(следва продължение…)

В категория: Писана Черешкина | 1 Коментар »

Проф. др., к.с.н. Прасунщайн бързаше, всъщност почти тичаше и пачата му се вееше на вятъра. Закъсняваше за срещата на КОПЕНХАГЕН (Консорциум на Охранените Прасета за Ежедневно Наяждане с Храна, Апетитни Гозби и Ечемични Напитки), а имаше да донесе твърде важни сведения.

Прасунщайн отвори вратата и влезе.

- Е хайде, агент Гуце, откога ви чакаме!

- Такааа… – започна Прасунщайн с кодовото име агент Гуце – Имам да ви съобщя няколко неща… не съвсем приятни.

Професорът нагласи тиквените очила на зурлата си и я почеса.

- Първо, необходими са ми още средства за моите проучвания.

- Е не я ли написахте вече тая теория на свинщината? – попита леко раздразнен един от членовете на борда на директорите.

- Аз теорията отдавна съм я написал. Но нали разбирате, че за да продължим агентурното си присъствие в Академията на неуките, са необходими по-сериозни и бих казал осезателни научни резултати. Науката не е като да зашивате облачета с бели конци, хъ-хъ – обясни професорът в типичния си шеговит стил – необходимо е да проведем сериозни научни експерименти. За целта вече съм приготвил проекта за необходимия ни уред – гигантския тиквен ускорител. В него ще ускоряваме тикви, които се сблъскват, докато накрая получим загадъчната тикводиня. – завърши агент Гуце и погали доволно шкембе чорбата си.

След кратко съвещание бордът одобри допълнително финансиране за научните разработки на професора. Чрез поставени лица то щеше да бъде спуснато като държавна субсидия за академията.

- Втора точка… – започна колебливо той – става въпрос за онази… малка… досадна… подла тромбеста котка… Писана Черешкина.

- Пачата ми потръпва от погнуса, като си помисля за нея! – намеси се рошав глиган от публиката.

- Да, така е – продължи агент Гуце – та тя… е избягала!

- Избягала! Ужас! – чуха се възгласи от членовете на КОПЕНХАГЕН.

- Не само, че е избягала, а и саботира агентурната ни дейност. Нощем пълзи по небето и къса конците на облаците. Денем се промъква и усилва реотаните на слънцето… Плебеите засега си мислят, че става въпрос за някакво глобално затопляне…

- Ако научат истината, лошо ни се пише – отбеляза сдържано председателят на борда.

- Всъщност, тук идва точка 3… – започна колебливо Прасунщайн. – Някой вече е разбрал.

Прасетата преглътнаха притеснено.

- Мисля, че е най-добре да ви дам писмото и да прочетете сами. За щастие го намерих преди да попадне в лапите на проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг, до която беше адресирано.

“Уважаема проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг,

Искрено ваш,
Прасуна Бин Готвен.”

В категория: Писана Черешкина | 3 Коментара »

“Мили Прасуне,

Знам, че някой ден те ще дойдат. Неизбежно е. Ти също го знаеш. Рано или късно ще дойдат и най-вероятно ще ме вземат със себе си. Ако четеш това писмо, значи се е случило. Нищо не може да се направи…

Знам, че облаците са съшити с бели конци. Лично съм ги виждала… Живеем в картонен свят… Цялата операция по твоето залавяне е била един фарс. Искали са да пипнат мене. Не се сърди на Гранулков – той е доблестен служител на Картофи, Грах и Броколи, и нищо не подозира. Съвестно изпълнява задълженията си и те мисли за злодей… А, аз знам, че не си такъв…

Всичко е било един уродлив театър… Питал ли си се защо в някои дни слънцето свети така ярко, а е студено? Ами защото забравят да му включат реотаните, Прасуне… А може би го правят нарочно.

Щом четеш това, знай, че съм при тях. Ще се опитам да те запазя вън от опасност, но не знам на какво са способни. Въпреки всичко с цялата си тромба вярвам, че ще се видим пак!

Твоя,
Писана Черешкина”

***

- Е, Писанушка, как беше пътуването в тунела на време-пространството? – попита засмяно инпектор Гранулков и погали Писана по козинката. Приемаше я като своя дъщеря и много се радваше, че се бе върнала жива и здрава.

- Много добре, инспекторе, отлично се чувствам – отвърна металически Писана.

- Предполагам нямаш търпение да тръгнеш по следите на доматената мафия, а? – опита се да се пошегува Гранулков.

- Нямам търпение, инпекторе.

Гранулков се позасмя неловко. Писана го погледа втренчено няколко секунди.

- Ха-ха-ха-ха – засмя се пресилено тя – хубава шега Инпекторе, ха-ха-ха… скръц! – изведнъж тромбата на Черешкина изскочи напред и увисна на пружинката си. Котката светкавично я прикри с лапа, стана и тръгна към вратата, намествайки я.

- Какво е станало с тромбата ти, Писанушка? – попита Гранулков ужасен.

- Нищо, нищо, малко съм хремава… скръц – лейтенант Черешкина завътря тромбата на мястото й и побърза да се измъкне през вратата.

Гранулков гледаше объркан към вратата, докато една мисъл не го порази. “Това не е моята Писанушка!”

***

“Да не се е побъркала, какви ги говори?”, чудеше се Прасуна Бин Готвен, след като прочете писмото на Черешкина. Да наистина, когато я залови в базата, между тях припламна искра. Но и двамата знаеха, че връзка би била невъзможна. Прасуна макар и със свито сърце не се поколеба да я изпрати при пиратите от астероидите, а и знаеше, че тя не би се поколебала да го предаде в ръцете на Катофи, Грах и Броколи (КГБ) веднага щом събере достатъчно доказателства. Какво се е случило с нея… Кои са “те”?… Такива въпроси си задаваше Прасуна Бин Готвен, почесваше зурлата си и отпиваше помия от тиквената чаша. Вкусът й му се стори картонен. Прочете писмото още веднъж и очите му се насълзиха. Трябваше да се измъкне навън, не можеше да си позволи да показва слабост пред подчинените си. Прасето се измъкна от базата и излезе на въздух. Навън беше потискаща и суха жега. Опита се да отклони мислите си от Писана – “Ако продължава да не вали какво ще стане с реколтата от домати?” Загледа се в небето с надежда за дъждовни облаци. Отчайващо. Виждаха се само две мижави облачета.

От едното от тях висеше бял конец.

Следва продължение.

В категория: Писана Черешкина | 7 Коментара »

Рецептата е горе-долу тази. Ние я напълнихме с локум, ябълки, мандарини, сушени сливи, стафиди, дюля, мед, канела, захар и ром

Преди:

След:

В категория: Зурлести приказки | Няма коментари »

- Абе Писанке, мисля си, що не вземем да си направим един хостел, а? Ще посрещаме гости, ще предлагаме и закуска с нощувката… – попита Свинчо и отгризна дръжката на тиквата, която се печеше на огнището.

- Хмм, ми може, Свинчо, защо не – каза Писанка и почеса тромбата си

- Вече съм харесал една кочинка две пресечки по-надолу. Да я вземем и да действаме!

Двете животни бързо уредиха сделката, обзаведоха кочинките с удобни кални локви и сковаха една бамбукова рецепция.

- Такааа, май сме готови да посрещаме гости. Да приготвим закуската! – каза щастливо прасето и се потупа по шкембе чорбата.

- Ама чакай, да сложим една табелка отпред поне? – попита учудено Писанка – как ще разберат животните, че има хостел тука?

- Остави тая работа, няма да можем да смогнем. Те ще ни намерят гостите, не се притеснявай. Давай да направим закуска преди да са дошли!

Приготвиха закуска и зачакаха.

Котката почеса бишкотите си.

Прасето пощипа зурлата си.

- Никой не идва. – заключи Свинчо и погледна Писанка.

- Никой не идва. – потвърди котката притеснено и приглади козинката си.

- Да изядем закуската поне, а? – попита прасето колебливо и хвърли един кос поглед към струпаните апетитни огризки от плодове и купички с помия.

- Чакай малко де, може да дойде някой. – каза Писанка и загледа вратата с очакване.

Прасето почеса зурлата си.

Котката пощипа бишкотите си.

Вратата остана безмълвна.

- Давай да изядем закуската, никой няма да дойде днес! – отсече прасето.

- Добре де… – съгласи се тъжно Писанка и се присъедини към масата, където Свинчо вече грухтеше доволно, наливаше се с помия и жонглираше с ябълкови огризки, които неизменно изтърваше така, че да попаднат в устата му.

- Най-хубавите ябълки…. мляс, грух… прасетата ги ядат!… мляс, грух… – доволно отбеляза прасето.

На другия ден историята се повтори. Котката стоеше на бамбуковата рецепция и гледаше втренчено вратата, а прасето са навърташе наоколо, почесваше зурлатата си и предлагаше да изядат закуската, защото никой не идваше.

- Казах ти да направиш една табела, никой няма да ни намери така! – укори Писанка прасето, което тъкмо беше изяло и последната огризка и примижаше доволно.

- Ех, Писанке, не виждаш ли колко съм зает, кога да правя и табела! – отговори сърдито Свинчо.

Котката се зачуди с какво точно е зает, но си замълча и почеса тромбата си.

На другия ден както обикновено прасето се събуди и затътри надолу по стълбите, само че вместо притеснена, котката го чакаше засмяна.

- Аз направих табела, Свинчо! – съобщи му тя и го задърпа за копитото към вратата, на която беше окачена красива табелка “Хостел “При писанка и Свинчо” – Нощувка и закуска”.

- Ъъъъъъ, много хубавоооо ъъъ, мило коте – каза прасето и се насили да се усмихне и да потупа котката по кратунката.

Броени минути след това пристигнаха и първите гости – три човки, които бяха дошли от птицефермата да разгледат града.

- Виждаш ли, гостите идват! – каза победоносно Писанка

- Ъъъъ, даааа, колко хубаво – каза прасето колебливо, почеса пачата си и погледна тъжно към закуската. После огледа човките, реши, че са прекалено кльощави, за да изядат много храна, и се поуспокои.

Човките обаче бавно, но старателно изкълваха всичко до последната троха. Прасето надничаше през цялото време и за изненада на котката дори пожела да изчисти след тях с надежда да намери нещо останало. Не намери нищо и тъжно почеса пачата си.

Следващия ден животните застанаха до рецепцията и зачакаха нови гости.

- Никой не идва, давай да изядем закуската! – отсече прасето, още сънено.

- Е чакай де, още е много рано! – каза котката и пристегна елегантно шкембе чорбаника си.

Прасето притеснено загледа тиквената стрелка на часовника, която мърдаше ужасно бавно. С всяко трепване обаче надеждата му нарастваше.

- Казвам ти, страшни мацки има в тоя град! – отсече Хипопотамчо и влезе с гръм и трясък. – Ех, че хубаво хостелче!

- Иха, евала, брато, добре че дойдохме тука – зад него се подаде един мравояд и се заоглежда любопитно.

- Заповядайте, скъпи гости! – посрещна ги Писанка усмихната

- Ъъъъъ, заповядайте, заповядайте, ей там са спалните, ъъъ, ей там е калната локва, ъъъ, там е прасовизора – намеси се енергично Свинчо и задърпа гостите към кочинките.

- А там е закуската! – вмъкна Писанка засмяно

- Закуска, супер! – изрева хипопотамът и се насочи към купчината огризки, а Мравоядчо заподскача след него доволно.

Свинчо преглътна смутено.

- Аз ще се кача да си вчеша козинката, Свинчо, ти остани на рецепцията за малко, да се грижиш за гостите. – каза Писанка и заприпка щастливо към кочинката.

- Няма проблем, Писанке, ще остана – каза тъжно Свинчо, подпря се на рецепцията и загледа към гостите, които пируваха и се смееха гръмко. Нервно ринеше с копитце в земята и броеше оставащите огризки, които постоянно намаляваха.

След малко котката се върна с вчесана козинка:

- Как е, Свинчо, гостите харесаха ли закуската?

- Харесаха я и я изядоха. – каза прасето.

- Супер, тъкмо няма да се тъпчем ние, че искам да си пазя талията! – каза весело Писанка.

- Ами всъщност, днес има закуска и за нас, ела да ти покажа! – каза прасето и тръгна към стаята за хранене, а опашката му пружинираше от вълнение.

Котката си подаде муцунката и видя маса с две гозби: подлучен мравояд и хипопотам с картофи.

В категория: Зурлести приказки | 3 Коментара »

Инспектор Гранулков изчака надписите на любимия си криминален сериал “Безследно изядени”, смъкна очилата и си наля още една чаша мляко. До “Бекон и мед” имаше цял час, а сезонът на “Кулинарни намерения” беше свършил снощи. И нищо, отново никаква информация от Писана. Защото дори и агентите извън отдела на Гранулков в КГБ ( Картофи, Грах и Броколи) не подозираха, че във финалните надписи на всяка серия лейтенант Черешкина изпращаше кодираните си сводки от пиратската база на астероидния пояс, където я беше запратил Прасуна Бин Готвен преди 8 месеца.

Спомни си за отчаянието, когато беше разбрал, че Писана е пленник и свинския пастет, с който се черпи, когато засече първото й съобщение от Веста: “На станцията имат проблем с МИШКИТЕ, които прегризват кабелите. Получих предложение да оглавя ловния отряд по прочистването и приех. Ще съм отново с теб, докато гледаш любимите ни криминални сериали… нали все още не откъсваш поглед и от надписите? Носи си тренировъчните очила Relax редовно, особено като гледаш ситни надписи по телевизията. Твоя Писана.”

Хитрата Писанушка беше намерила начин да му предаде в това съвсем безобидно съобщение информация за каналът им за връзка и начинът, по който да чете кодираните съобщения. За никого не бе тайна, че инспектор Гранулков, като всеки възрастен човек имаше проблем със зрението и като всеки активен агент се притесняваше, че физическия му недъг ще предизвика по-ранно пенсиониране. Колегите му в отдела му бяха подарили за рожденния ден едни глупави очила с черни непрозрачни стъкла и малки дупчици, които уж щели да оправят зрението му, ако гледа телевизия с тях. Пробва ги няколко пъти и ги захвърли, но само Писана се беше досетила, че може да кодира съобщенията си така, че само с помощта на тези очила Гранулков да открива съобщенията й, пръснати сред надписите. Защото криминалните сериали се излъчваха по пиратския телевизионен канал, който се дублираше на станцията, на която бе и Писана…

От унеса му го извади досадното дрънчене на коткофона и още по-дрънчащия женски глас.

- Инспектор Гранулков? Професор Писана Котинг ви безпокои, да, да… от Академията на неуките. Бих желала веднага да се срещна с вас, имам информация, която много ще ви заинтригува. Ще ви чакам след половин час пред входа на института. – Професор Котинг продиктува адреса и затвори.

***

Тридесет и пет минути по-късно инспектор Гранулков подтичваше по коридорите след професорката и се опитваше да следи обърканата й реч:

- Разбирате ли… идеята за този модел на миша дупка беше на професор Прасунщайн. Аз изследвам сингулярността на мишите дупки, както вече ви казах. Та проф. Прасунщайн… да, известният Свин Прасунщайн, авторът на “Теория на свинщината”. Та значи той беше толкова мил и щедър да подпомогне изследването ми, като поръча да ми изработят истинска опитна постановка с всички необходими уреди, за изследване на мишите дупки. И точно когато нагласих уредите и включихме модела, и се втурнах да изследвам сингулярността… Какво е сингулярност ли? О, господин инспекторе, няма да ми стигнат и останалите 8 живота, за да ви обясня това… Впрочем вече стигнахме.

Инспектор Гранулков стоеше безмълвен на вратата на кабинета и втренчено гледаше нещо като огромна печка със стъклена врата, където в също така огромна полуразтопена буца сирене седеше лейтенант Черешкина и смутено облизваше сиренето от лапичките, бишкотките и тромбата си. На единствения стол в кабинета седеше и клатеше глава прочутия проф. Прасунщайн, мачкаше отчаяно пачата си с копитца и си повтаряше: – Тя успя! Котинг успя!

***

- Всъщност защо проф. Прасунщайн изглеждаше толкова разочарован? Нали Писана Котинг успя да докаже своята теория с помощта на неговия модел? – Гранулков наля още една чаша мляко на (вече капитан) Черешкина и се отпусна на стола си.

- Мисля си, че учените са странни същества, инспекторе…. тази тяхна жажда за слава. Но аз все пак изпуснах Прасуна Бин Готвен, може би не заслужавам това повишение? – Черешкина хвърли поглед през рамо на новичките си пагони.

- О, ти все още не знаеш нищо за последните събития, Писанушка. Мисля, че отново ще ти се случи да посетиш базата на Ал Каша…

В категория: Писана Черешкина | 1 Коментар »

Проф. др., к.с.н. Прасунщайн седеше замислено и почесваше с молив зурлата си. Пред него стояха разхвърляни листи, чаши помия, купа с нагризани моркови и следи от копита. Последните оставаха от моментите, в които професорът мислеше върху сложните проблеми на свинщината и се търкаляше навсякъде из кабинета си.

- Как е, проф. Прасунщайн, завършихте ли Общата теория на свинщината? – през вратата се беше подала елегантната тромба на проф. др., ст.н.с. Писана Котинг. Само разчорлената козинка и накривените очила издаваха, че иначе спретната Писана е научен работник.

- Ех, Писана, Писана, може да си научен сътрудник, но имаш още много да учиш, хъ-хъ. Как бих могъл да завърша Общата теория на свинщината, след като още не съм завършил Специалната? Ммм? Какво ли разбирате вие, с вашите миши дупки.

- Но професоре, моята теория за сингулярността в мишите дупки е изключително важна. И за ваше сведение, вече имам сериозен напредък.

- Напредък ли? Какъв напредък? – пачата на Прасунщайн щръкна и професорът трябваше да захапе поредният гнил морков, за да прикрие смущението си.

- Установих, че в момента на сингулярност сиренето в мишите дупки… – започна Писана, но Прасунщайн вече не я слушаше. Мисълта, че тя отбелязваше напредък, го разтревожи сериозно. – и смятам, че до тази Коледа ще мога да публикувам резултатите! – завърши проф. Котинг.

- Но Писана, нима не разбираш – започна бавно и благо Прасунщайн – ти не трябва да завършваш толкова скоро, особено пък по коледа. Не разбираш ли, хъ-хъ, ако някой от нас завърши проекта си, финансирането може да спре.

- но професоре – погледна го очудено проф. Котинг – какво финансиране? Ние… нали за науката… нали нас ни интересуват по-висши цели! За мен е важно да завърша проекта си и да разкрия на всички животни тайните на мишите дупки! – завърши Писана троснато, врътна се, подръпна си бишкотите и си изнесе тромбата през вратата.

В продължение на няколко минути проф. Прасунщайн гледаше ужасено към вратата и не знаеше какво да мисли. После погали купчините картофени обелки, които всеки ден му носеха от академията като част от финансирането по проектите. Толкова време умело успяваше да издейства още малко удължаване на срока за изследванията и на двамата, а сега тази глупава, малка, амбициозна, подла, еманципирана Писана искаше да развали всичко! На всичкото отгоре една от раболепните младши научни сътруднички му беше подшушнала, че по коледа на успешно защитили теориите си раздават чували с луканка. А като знаеше колко е ограничено финансирането в академията, можеше да се досети откъде щеше да дойде луканката… Прасунщайн се опита да преглътне шепа тиквени семки, но те заседнаха като буца в гърлото му.

“Трябва да й се помогне на Писана, трябва да й се помогне!” – помисли си Прасунщайн и реши, че трябва да изготви бърз план за действие.

***

- Здравейте, проф. Котинг, как сте днес? – рошавата зурла на проф. Прасунщайн се подаде през вратата и надникна в кабинета на проф. Котинг. Беше се пременил в специалния си фрак от зелеви листа и тиквен цилиндър.

- Работя, професоре, работя. И напредвам. – каза леко троснато Писана. Все още беше възмутена от желанието на Прасунщайн да забави изследванията си.

- Ами аз… – започна колебливо прасето – всъщност аз се чудех дали не мога да ти помогна, Писана. Така и така моята работа по Общата теория на свинщината ще продължи доста. Чудих се дали не мога да направя нещо, за да ускорим твоя проект и по-бързо да постигнеш успех, хъ-хъ. – завърши благо професорът.

- Много мило, Свин, но как би могъл да ми помогнеш? – попита Писана. “Охоооо, май я размекнах”, помисли си прасето. Само в много специални случаи котката го наричаше по малко име.

- Ела, ще ти покажа нещо – подкани я Прасунщайн в своя кабинет.

Писана прекрачи вратата и остана поразена. Козинката и се изправи от вълнение, бишкотите й щръкнаха, а тромбата започна да пулсира. Пред нея имаше гигантска миша дупка, огромно парче сирене и всички уреди за изследване, за които бе мечтала.

- Постарах се, мила Писана, да направя този уголемен модел на миша дупка и да осигуря всички прибори, ъъъъ уреди, необходими за твоето изяж…, ъъъ изследване.

- Ах! – проф. Котинг беше останала безмълвна пред невероятния подарък на Прасунщайн.

- Влез вътре, колежке, и изследвай сингулярността на мишите дупки на воля! – каза тържествено Прасунщайн. Очите на професора станаха големи и пачата му настръхна от вълнение.

Захласната писана влезе в уголемения модел на миша дупка, а Прасунщайн постави капака.

“Такааа, да завъртим на 250 градуса” – помисли прасето. “Що картофи дадох за тая печка, можеха да не ги правят толкова сложни”. Прасунщайн надникна през вратичката и с умиление загледа Писана, която изследваше вътрешнстта. Буцата сирене започна да се разтапя.

“Ахаааааа! Значи това всъщност се случва в мишите дупки!” – помисли си удивена Писана, загледана в разтопяващото се сирене, и забърса потта от тромбата си…

В категория: Зурлести приказки, Писана Черешкина | 3 Коментара »

Не би ми хрумнало да хапвам в McDonalds, освен ако не умирам от глад, но като място за работна среща ми се стори подходящо. Груба грешка – в събота преди обяд в McDonalds-а срещу Деницата в Младост беше фраш с крещящи и търчащи дечурлига (явно рожден ден) и безкрайно изнервени и отегчени родители (не знам защо изобщо им хрумва да празнуват там). Валеше ужасен дъжд, т.е. опцията да излезем навън на спокойствие отпадна. На всичкото отгоре и WiFi-то им никакво го нямаше и само дето мъкнах на гръб лаптопа в раницата.

Обаче Прасунсен ми беше нарисувал много сладка бележчица – напомняне за срещата…

В категория: Кретенийки | 8 Коментара »