tales.gruh.org | Зурлести приказки

- Грух, грух, грух… мммммм, гриз, грух, хруп, грух, грух…

Това се чуваше вече половин час откакто прасето Трюфелко беше тръгнал в есенната гора. Разравяше опадалите листа с копитце, душеше и ринеше със зурлата си в шумата и отвреме-навреме доволно изгрухтяваше. Разбира се причина за свинското удоволствие беше поредното трюфелче – любимата храна на Трюфелко, по-прекрасна дори от най-прекрасната гнила динена кора.

- Грух, грух, грух… мммммм, гриз, грух…
- Еееей, помооооооооощ, какво правиш, остави ми носа?! Помоооооощ, носа миииии!!! – пронизителен писък прекъсна Трюфелко, точно когато блажено захапваше голям апетитен трюфел.
- Ъъъ? Коой вика? – запита унесено прасето. Блаженото ядене на трюфели го пренасяше в един друг свят – свят на огромни картофки, планини от кюспе, и ежедневно преяждане в страната на Забранената Коледа. Много мразеше да го изтръгват от това състояние! Особено в късната есен, когато онзи противен празник, на който дори името беше заклано-зловещо, неумолимо наближаваше.

- Аз, шопар такъв, не виждаш ли! – продължи сърдито гласът.

Трюфелко изплю трюфела и се загледа към земята пред себе си. От шумата се измъкна ужасено рошаво животно със зачервен трюфел на муцуната. Животното прикри трюфела с лапичка, нежно го погали и погледна Трюфелко сърдито.

- Ти пък какво си? – зачуди се прасето.
- Котенце! Бях си заспинктала сладко в шумата, когато ти… – отговори сърдитото животно.
- Котенце ли? Хъ хъ, ми като си котенце защо имаш трюфел на муцуната? – запита Трюфелко развеселен и почеса зурлата си.
- Не е трюфел, а носленце…. трооомбичка! Аз съм тромбеста котка! И обикновено тромбичката ми не е толкова голяма, но се поду, защото ти я нахапа! – отсече троснато рошавото нещо.
- Хихи грух.. Тромбеста котка значи? Чел съм в Зурлестия буквар, че сте били изчезнали? Щом сте изчезнали, мога да ти изям трюфела и никой няма да разбере – заключи доволно прасето и потупа шкембето си.
- Не сме изчезнали, а сме застрашен вид – аз съм един от последните екземпляри, ако не и последният! – уточни вече поуспокоена котката – Ако ми изядеш трюфела и от фондация “Лапи и копита” разберат, може да те накажат и да станеш на горнооряховски суджук.
- Хммммм… – замисли се Трюфелко – добре де… Тромбеста котка си значи… И как се казваш?
- Трюфелка! – отговори котката и измъкна рошаво огледалце да си огледа нахапаната тромба.
Трюфелко се търкаляше на земята от смях, вирнал копитца и ринещ прахта със зурла. Името на тромбестата котка му се струваше много сполучливо.

След това полегна и се замисли. Жалко беше, че не можеше да изяде такъв вкусен трюфел, пък бил той и носът на някаква си тромбеста котка. От друга страна… може би можеше да измисли нещо по-интересно.

***

- Насаааам, народееееее, насаааам! – викаше Трюфелко, застанал пред самоделна шатра от слепени люспи от домати. Пред него се редеше опашка от озадачени животни, които пускаха картофи, тикви, пъпеши, динени кори или бутилки отлежала помия в голям казан и получаваха малки хартийки. Животните продължаваха по пътека към шатрата, пред която полузаспал глиган късаше хартийките и пускаше животните вътре.

Трюфелко продължаваше да вика:

- Насаааааааааааам! Само днес вижте: най-смешната тромбеста коооооооткаааа! С трюфел вместо нооооооос!

Прасето потупваше шкембе с копитото си и доволно поглеждаше съдържанието на казана. Вътре в шатрата, зад завесата, върху закачалка на стената висеше закачена за носа си сърдитата Трюфелка и чакаше да я откачат за поредното представление. Мислеше си как един ден ще си направи собстен цирк и ще показва в него най-досадното зурлесто прасе на света. Сигурна беше, че ще има огромен интерес към атракцията…

В категория: Зурлести приказки | Няма коментари »

- Татко… татко…!!! – разхлипа се Глигано-младши ужасен. Пред него на пода беше проснат баща му, Свин “Пастета” Глигано, с нахапана динена кора в зурлата. Нямаше съмнение, това беше страховития знак на винервурстовата мафия и Ал Прасоне. – Какво са сторили с тебе? Тези гадни, мръсни наденици… – продължи Глигано-младши – но аз ще отмъстя! Ще ги направя на суджуци до последния! Мръсни долни джумерки!

- Хрр, грух… Какво си се развикал бе, не виждаш ли, че спя? – Свин “Пастета” Глигано разтри сънените си свински очи и погледна сина си раздразнено. – Яяя, хъ-хъ, аз не съм си доял динената кора! Ммммм грух-грух – забеляза той и вече в значително по-добро настроение захапа кората пред смаяния поглед на Глигано-младши.

***

- Крайно любопитно. Дори прелюбопитно! – отсече Ал Прасоне и отпи от помията. На масата пред него стоеше писмо:

“Уважаеми господин Прасоне,

До мен достигна информация, че сте се срещали със собственика на наскоро опожарения динен бостан. Държа да ви уведомя, че въпросният господин съвсем не е този, за когото се представя. Във ваш интерес е да не приемате за чиста монета нито това, което ви е казал, нито свидетелските му показания пред следователите.

Имате работа с едно изключително вероломно прасе, чиято цел е да дискредитира както моят почтен бизнес, така и вашите колегиални взаимоотношения с гражданина Свин Глигано.

Предлагам да се срещнем, за да изясним недоразуменията.

Тромбесто ваша,
Писана Черешковска.”

“От една страна, много ми се иска да науча с кого разговарях онзи ден” – мислеше си Ал Прасоне. “От друга, пачата ми изтръпва при мисълта да се срешна с “Тромбата” Черешковска в ужасяващата сграда на агенция “Човка”. Хм, хммм”.

- Защо пък да не отида? Аз съм тлъстник, да не съм лукова глава? – мърмореше малко по-късно Ал Прасоне, докато си избираше костюм от лозови листа и зелевръзка. – Най-безстрашно ще отида в агенция “Човка” и ще докажа ,че Ал Прасоне няма от какво да се страхува!

Прасетата около него кършеха копита и обмисляха как най-деликатно да покажат на тлъстника притеснителният колет, получен сутринта. Подателят му беше анонимен, а съдържанието – кашон с луканка и сапун “Зурлолив”, за който мълвата твърдеше, че се прави от пресовани зурли.

***

В същото време една тромбеста котка се заливаше от смях пред екрана на iKot-а си и съчиняваше поредната страховита история за мазето на агенция “Човка”.

Следва продължение.

В категория: Зурлести приказки, Писана Черешкина | Няма коментари »

- Защо си дошъл тук? Молиш ме за помощ, а се държиш неуважително… дори не ме наричаш тлъстник… какво очакваш? Да се трогна от сълзите ти, мм? – запита Ал Прасоне – тлъстникът на винервурстовата мафия, захапа морковената си пура и погледна въпросително събеседника си.

- Ама господин Прасоне…. тлъстнико – уплашеното прасе преглътна и продължи – ще ме заколят и направят на кренвирши, не разбирате ли? Ако вие сега ми помогнете, аз ще се отблагодаря и ще бъда ваш верен служител… – притеснено от отегчения вид на тлъстника прасето почеса зурлата си и прибегна до последния си ход – Ще преотстъпя бизнеса си с динени кори на фамилията ви, господин Прасоне… сър.

- Хмм – при споменаването на динените кори погледът на Ал Прасоне за момент се оживи – добрееее… кой точно ще те прави на кренвирши… защо си се паникьосал?

- Четете, тлъстник – каза прасето и подаде на Прасоне неиздадения още брой на “Ню Грух Таймс” с разтреперано копито. Тлъстникът зачете:

Палят бостан, полицаите похапват свински ребърца

Според сигурни източници Глиго и Грухо са нискоразредни биячи от мафиотската фамилия Пицоне, членове на която са известни гангстери като Свинчо Леберкезе, Зурльо Зурлев – Зурлестия, Прас “Шкембето” Дебърцини, Шопаро Шопари и соченият за кръстник на фамилията Свин “Пастета” Глигано.”

- Това, което в статията е пропуснато – продължи притесненото прасе – е че в средата на бостана ми беше оставен знак… ужасяваш знак!!

- Прободена зурла? – попита бавно Ал Прасоне

- Точно така, тлъстник…. знакът на Свин “Пастета” Глигано. Няма съмнение, че е бил той… Ще ме разфасоват, ако не ми помогнете.

- Да ти помогна значи… хъ хъ… Че защо да не ти помогна… Колко му е тлъстникът да се разправи с “Пастета” Глигано, мислиш си ти… ммм? Така е, нали. Така си мислиш. Защото нищо не знаеш! – отсече Ал Прасоне и отвори чекмеджето под масата си. Зарови копитото си в купчината тиквени семки, огризки от моркови и динени кори.

- А, ето го – каза Прасоне – и извади папка с документи и бурканче кюспе. Отвори бурканчето, похапна от кюспето и огледа папката. Подаде я на прасето.

- Хайде, сега пък ти чети. Да не мислиш че съм вчерашен, а? И аз имам връзки тук-там.

На папката пишеше “Разследване на пожара в динения бостан – строго секретно”.

Прасето погледна тлъстника с благоговение, погледна папката и зачете. След купчина технически подробности за разследването стигна до параграф, от който кръвта му се смрази и ушите му замръзнаха като добре стегната пача:

“Доказателствата сочат, че акцията на Свин “Пастета” Глигано е финансирана от модна агенция “Човка”, собственост на небезисвестната Писана “Тромбата” Черешковска, за която се твърди, че е свързана с мафията в СССР. Черешковска отдавна е разследвана по сигнали за източване на просо през агенцията и контрабанден износ на пресни свински кожи…”

- Какво сега? – запита Ал Прасоне – нали не мислиш че ще забъркам с Черешковска и ще стана на прясна свинска кожа заради твоите глупости?

Прасето преглътна смутено. Последната искрица надежда го напускаше.

*****

Писана “Тромбата” Черешковска похапваше и се забавляваше да съчинява страховити истории за себе си, свинските кожи, цеха за суджуци в мазето на агенция “Човка” и сапуна от пресовани зурли. Работата й като агент под прикритие към Картофи, Грах и Броколи (КГБ) не беше толкова вълнуваща, както във времето, когато преследваше Прасуна Бин Готвен, но определено беше по-добре от писането на скучни доклади зад бюрото. А и новата й самоличност определено беше забавна…

Следва продължение

В категория: Зурлести приказки, Писана Черешкина | 3 Коментара »

- Нямате доказателства. Никакви! Може и да съм ял животни. Може и да не съм ги ял. Може Грухарий да е разпердушинвал човки, може и да не е. Това са си ваши догадки, Прасейшо. Опасявам се, че нямате нищо срещу нас. Ни-щич-ко! – каза невъзмутимо протодякон Прасоний и бръкна в зурлата си да извади насъбралата се кал от сутрешното въргялане в локвите около храма.

До него леко притеснен стоеше йеромонах Грухарий, но увереността на съратника му го поуспокои.

- Господин Прасоний… по-добре се опасявайте за себе си и вашия съучастник – каза хладно лейтенант Прасейшо, постави тиквените очила на зурлата си и излезе, оставяйки двамата духовници в недоумение.

Грухарий преглътна смутено.
Прасоний почеса пачата си.

***

- Тоя ли бе? Той е абсолютен непрокопсаник, казвам ви. Няма по-долно прасе от протодякон Прасоний, виновен е разбира се! Грух! – заключи пастор Свин и отхапа една начумерена ряпа от купчината храна, която бяха поставили пред него.

Сержант Жабинг нервно барабанеше с жабешките си пръсти по масата, почесваше си муцунката и въртеше очи.

- Ама господин Свин… пасторе… казахте, че имате сведения! Толкова разчитаме на вас, не знаете ли нещо по-конкретно?

- Ааа, ама така кажете! Знам, разбира се – започна благо Свин и захапа уплашената зелка, която се опитваше да се изтъркаля от масата. – Значи тоя Прасоний, той е много долен! Имах си аз едно време една скромна църквица, изповядвах душите на грешниците и им помагах да заживеят праведно. И тогава се появи тоя Прасоний с неговата църква с танцуващи свинички. Представяте ли си? Пълна пошлотия! Е как да е невинно такова прасе? Естествено, че е виновен! А тоя Грухарий щом е с него, значи и той е същата стока, хич не се и съмнявайте. – заключи пасторът и захапа тъжното парче тиква, което беше останало последно в купчината.

- Пасторе… ама вие нищо ли не сте видяли? – запита сержант Жабинг на ръба на истерията – нали бяхте свидетел на незаконните изяждания в храма?

- Хмммм…. чакайте, чакайте… – замисли се Свин – има ли още тиква? – попита и поглади шкембе чорбата си.

Сержант Жабинг отегчено направи знак да му донесат. Стовариха ужасена тиква пред пастора и Жабинг пак започна да барабани нервно. Прасето огледа тиквата, гризна й дръжката, започна да се бори с нея и да грухти.

- Значи… грух… видях ги! Всичко видях. И двамата ядат животни и вършат и други непочтени дела в тоя храм. Грух. Ама то това храм ли е? Пълна свинщина! – възмути се пастора – видях ги да готвят посетителите си. Всичко ще потвърдя в съда!

***

Лейтенант Прасейшо доволно поглади тиквените си очила. По прасофона Жабинг го увери, че уважаваният свидетел ще даде показания и ще застане зад тях в съда. Прасейшо постави очилата си и се загледа в далечината. Отново бе изпълнил дълга си и справедливостта щеше да възтържествува. Затананика си любимата си песен:

Шунка, наденица и суджук
МакПрасейшо е пак тук.

Парчето нашумя от радиорекламата на веригата за бързо хранене “МакПрасейшо – престъпно добри сандвичи”, с която разбира се, служителят на реда отричаше да има нещо общо, и в която хит напоследък бяха сандвичите с печен суджук и джумерки.

В категория: Зурлести приказки | 3 Коментара »

- Да похапнем, а? – предложи протодякон Прасоний и приглади пачата си, както правеше винаги в тържествени моменти.
- Да похапнем бива, отец Прасоний, ама пак ли гнили круши? – попита вяло йеромонах Грухарий – Писна ми на зурлата от тия гнили круши.
- Отче, я виж какво къкри на огнището – подкани го вместо отговор протодякона.

От казана се носеше апетитна миризма. Йеромонах Грухарий надникна и очите му се навлажниха от радост при вида на патицата, която се вареше неохотно вътре.

- Да се свети името ти и да настане твоето царство кулинарно, отец Прасоний! – отбеляза тържествено Грухарий и се зае да наточва глигите си – Хубаво си поработил днес май!

Протодякон Прасоний и йеромонах Грухарий бяха съратници от стари времена и заедно поддържаха манастира “Свето преугощение” години наред. Животните от махалата редовно идваха там да се изповядват, да чуят блага дума, да получат морална подкрепа и да се поучат от преблагочестивите пазители на храма.

Когато идеше посетител да се изповяда, двамата монаси се събирахе заедно да решат къде да го изпратят.

- Ти, чадо мое, ще идеш в ей оная колибка да те преслуша йеромонахът – казваше протодякон Прасоний, който имаше задължението и правото да разпределя изповядващите се според благочестивата си преценка. Обикновено Прасоний казваше тъй, когато идеше някой рошав глиган да се изповяда, и йеромонах Грухарий отегчено отиваше в колибката с чаша помия да слуша. Старецът понякога заспиваше от скука, та се налагаше протодяконът да обяснява, че другарят му е изпаднал в транс, слушайки поразителните грехове на мирянина.

Някой път обаче, протодякон Прасоний казваше:
- ти ще идеш, сестро моя, е те в оная колибка, да се изповядаш пред моя благочестив съратник.

Чуеше ли това, Грухарий потриваше копитца доволно, защото то някак все се случваше, когато за изповед идваше дългокрака човка с хубави перца. Обикновено след изповедта човката излизаше с тихичко смутено “ко-ко-ко” и оправяше разхвърчалата се перушина. Такива човки често се връщаха за изповед при йеромонаха, което пък караше протодякона да заключва, че много грехове има по тоя свят и че двамата трябва да служат още по-съвестно, за да ги излекуват.

Разбира се, имаше и случаи, когато Прасоний сам изслушваше грешниците. Например най-често това се случваше, когато дойдеше някоя охранена патица или друго апетитно животно.

- Ела сестро, ела да се покаеш и всичко ще ти бъде простено – казваше протодяконът и отвеждаше грешницата в третата изповедалня. Такива дни завършваха много добре за него, а понякога и йеромонах Грухарий намазваше от гозбите.

Един слънчев ден двамата поливаха тиквите пред храма и подрязваха манастирската лоза, обсъждайки следващите проповеди, гроздовата помия и други храноугодни дела. Денят беше спокоен и в храма нямаше много посетители.

- Виж ти, виж ти – зачуди се йеромонах Грухарий, загледан в елегантата жаба, която колебливо пристъпи през вратата. – Тази не съм я виждал досега.

- Нова е явно, аз ще я взема – рече Прасоний и пощипа цурлата си.

- Да мине при мене първо, а? – запита с надежда йеромонахът, на който жабата май беше харесала.

Докато двамата обсъждаха възможностите, жабата се приближи и поздрави учтиво:

- Добър да е денят ви, Ваше Благовейнство – каза тя към Прасоний
- Грух да ви благослови, Ваше Всепреподобие – обърна се после към йеромонаха. – Дошла съм да се изповядам.

“Брей, че образована и елегантна жаба!” – помислиха си и двамата и се отдръпнаха да поговорят насаме. След кратко съвещание и обсъждане на рецепти за жабешки бутчета решиха да я изповядат заедно в изповедалнята на протодякона.

- Говори сега сестро, чадо мое – предразположи я Грухарий, докато Прасоний подреждаше вилиците и тиганите.

- Какво дрънчи там отзад, отче? – запита жабата иззад преградата

- Ааа, нищо, ниииищо, чадо мое. Не се притеснявай, кажи какво води грешната ти душа при нас. – каза Прасоний и смигна на приятеля си със сатър в ръка.

- При вас, преподобни, ме води… – започна колебливо жабата и продължи след няколкосекундна пауза – водят ме сведения за безследно изядени животни!

- Ъъъъъ? Каквоооо? – запита изненадан йеромонахът

- Хъ хъ, ти нали беше дошла да се изповядаш, сестро, какви са тия небивалици, които бръщолевиш? – появи се иззад преградата Прасоний със сътър в ръка и блестящи очи.

- Достатъчно – приключихме с цирка, господа! – отсече жабата и извади значката си, на която пишеше “сержант Жабинг, кулинарна полиция”.

Прасетата се спогледаха притеснени за секунди, но бързо дойдоха на себе си. Прасоний се приближи със сатъра и каза:

- Е, като сме приключили с цирка, да започнем с разфасоването – каза протодяконът зловещо и прокара копито през острието.

В същия момент вратата се отвори с трясък и вътре влетя лейтенат Прасейшо с още няколко униформени:

- Господа… мисля, че разфасоването се отлага… поне за следващите няколко години, които ще прекарате на топло… – каза хладно лейтенант Прасейшо, постави тиквените си очила и арестува духовниците.

Следва продължение.

В категория: Зурлести приказки | 4 Коментара »

- Мамка му и прасе! – изпусна се Писана Черешкина, удивена от необятните полета с домати, ширнали се пред нея. После пощипа тромбата си да се самонакаже за лошите думи и си представи укорителния поглед на инспектор Гранулков. Какво ли прави сега добрият старец?

***

- Мамка му и прасе! – прошепна инспектор Гранулков пред купчината бурмички и пружини, които техниците бяха донесли след дисекцията на фалшивата Черешкина. Очевидно мошениците се бяха постарали доста. Но къде ли е истинската Писанушка? Очите на Гранулков се насълзиха.

***

Три клоуна се промъкваха край железопътната линия с подозрителни пакети в ръка. След малко щеше да премине Гигантския международен влак за превоз на домати, който трябваше да достави суровината до заводите на концерна “Лютеница 5″, който захранваше третия свят с нискокачествена лютеница.

- Тук! – прошепна единият от клоуните и тримата започнаха да разопаковат пакетите и да вадят гнили бананови кори.

***

Проф. Писана Котинг вървеше към кабинета си умислена над поредния научен проблем. Бръкна в чантата си за ключа, когато ги видя: червени следи водещи право към вратата й. Козинката и настръхна. Котинг плахо се приближи и видя кървавочервения разкривен надпис на вратата:

ПУСНЕТЕ СИ НОВИНИТЕ. ПРЕДУПРЕДИХ ВИ!!!

Под вратата лежеше измъчен домат, чиято кръв очевидно бе послужила за мастило.

***

- Лошо, Глиганов, лошо! – каза проф. Прасунщайн с кодовото име агент Гуце и възмутено размаха вестника. – Ал Каша се превръща в световна заплаха! Виждате ли какво става? Ако от ръководството не орязваха бюджета постоянно, Черешкина никога нямаше да забележи висящите конци, нямаше да се налага да я отвличаме, а Прасуна бин Готвен щеше да се занимава с дребните си хулиганства и всичко да върви постарому. А сега какво? Световен тероризъм! На, чети! Представяш ли си, точно влака на “Лютеница 5″, нашият влак, мамка му и прасе!

***

Писана прогони меланхолията и си припомни защо е тук. Тя беше лейтенат Черешкина от КГБ и беше пратена да изобличи водача на Ал каша. Нямаше място за нищо лично, тя беше достоен агент и щеше да си свърши работата, поне докато Гранулков не й даде други нареждания. Черешкина извади коткоапарата и започна да снимка. “Сигурно са хиляди декари. Ама че прасе!” – мислеше си тя, снимаше, изчисляваше и записваше. Тогава видя рошав силует в далечината. Сниши се и намери най-гъстите доматени насаждения, зад които да скрие тромбата си.

Писана настръхна: силуетът идваше право към нея! Гадните похитители й бяха взели оръжието, така че на нея й оставаше само да чака. Дойде рошав отегчен глиган, хвърли картофен плик към нея, обърна се и си тръгна без да продума. Писана отвори писмото и зачете:

“Не ме карай да правя агентска луканка, знаеш, че няма да се поколебая.

Докато те нямаше нещата отидоха твърде далече. След малко ще дойдат мравоядите да приберат реколтата, а после се налага да инсценираме пожар – при това не картонен, а съвсем истински. За твое добро е да не се намираш в плантацията, когато това се случи.

Аз ще трябва да се покрия за известно време. Направихме няколко големи атентата и сега армиите на НАТО (Недоволни и Арогантни Тлъсти Октоподи) са по петите ми. Кажи на Гранулков, че си видяла с очите си как базата изгаря, а аз се превръщам в печено прасе с картофи. Може пък да повярва.

Някой ден… някой ден пак ще чуеш за мене и моята организация. А сега изчезвай!”

***

- Изгорял значи, хм, хм, какви неща стават по тоя свят – зачуди се Гранулков – ще докладвам на ръководството. Сигурен съм, че ще се зарадват. А и най-важното е, че ти си жива и здрава, мила Писанушка – каза мило Гранулков и погали Черешкина по козинката да се увери, че този път е истинска.

След като я отпрати, Гранулков седна на бюрото и се замисли. Твърде лесно се отърваха от Прасуна бин Готвен. Твърде неубедително изглеждаше становището на бюрото му относно изкуствената Писана. Защо й е било на Писана Котинг да си прави шега с него? Черешкина също му се видя неуверена. От ръководството го наградиха неизвестно защо и му казаха да не раздухва историята с тенекиената Черешкина, за да не уронва престижа на КГБ. Имаше нещо гнило в цялата работа… Нищо, Гранулков щеше да почака. Наля си нова чаша “Дом Прасуньон”, прогони винарките, които кръжаха около очилата му, и замислено отпи.

***

Черешкина стоеше в кабинета си, подръпваше си бишкотите и гледаше отегчено към купчината скучни доклади на бюрото си. Какво щеше да прави сега без Ал Каша и вълнуващите мисии? Без промъкването в пустинята, пълзенето по небето и онова… прасе. Писана се опита да прогони скуката, притегли към себе си чашата “Блъди Писана”, прогони винарките, обикалящи тромбата й, и отпи.

***

Прасуна бин Готвен лежеше в прахта и отегчено ринеше остатъците от вечерята със зурлата си. Чувстваше се стар, ужасно стар, като сто хиляди развалени консерви домати, пренесени с кораби от древни пирати и оставени да гният в някоя барака. Представяше си нови фабрики за доматен сок, нови вълнуващи атентати, поточни линии… и онази тромбеста котка… Прогони винарките, обикалящи зурлата му и отпи отново от чашата помия. Трябваше да забрави за това. Всичко беше свършило.

Поне засега.

В категория: Писана Черешкина | 1 Коментар »

Писана Черешкина пикираше плавно покрай картонените облаци, зъзнейки от студ. Бишкотките й бяха придобили вид, по-удачен за сладоледена торта, а тромбата… тромбата беше червена като на клоуните, които Прасуна бин Готвен ползваше за терористичните си акции. Дори и парапланерът й потреперваше възмутено от студ.

“Пак са изключили реотаните на слънцето… само лампата са оставили да свети. Явно бюджетът им не е достатъчен, за да поддържат прилична температура и през зимата. Ама и аз къде съм тръгнала с това старо кожухче… ”

Черешкина измъкна ножичката и разпори тропоската на следващата двойка облачета. Бюджетът явно не беше достатъчен и за по-качествен шев на бутафорното небе. Картонът – евтин, конците – китайски… и глупавите реотани непрекъснато изгаряха, без изобщо да се налага да се намесва там. Нямаше да е зле заговорниците от КОПЕНХАГЕН да се бяха постарали повечко поне в имитацията на изкуственото слънце. Всички мръзнеха, не само тя.

Черешкина се помота още малко покрай нескопосаните макети на облачета, разбута ято тенекиени патици и зави към едва забелязващите се планини на хоризонта. “Сигурно и те са картонени!” – подръпна бишкотката си Писанушка. В същия момент нещо я халоса по тромбата, тя се превъртя няколко пъти във въздуха и се преземи на земята. “Пфу, плексиглас! Значи това е краят на света – имитация, а отвън би трябвало да е истинския. Ако изобщо има такъв…”

Писана измъкна от джобчето на кожухчето си универсалния мулти-микро-всичкотрошач, подарък от инспектор Гранулков, и отряза объл отвор в плексигласа. Подаде си тромбичката навън и я лъхна адска жега с миризма на гнили домати. Пред нея се ширеше безкрайна доматена нива, плавна преливка между 100% циан и бяло красеше небето, а между обримчените с дантелка облачета висеше дебел бял конец.

(следва продължение…)

В категория: Писана Черешкина | 1 Коментар »

Проф. др., к.с.н. Прасунщайн бързаше, всъщност почти тичаше и пачата му се вееше на вятъра. Закъсняваше за срещата на КОПЕНХАГЕН (Консорциум на Охранените Прасета за Ежедневно Наяждане с Храна, Апетитни Гозби и Ечемични Напитки), а имаше да донесе твърде важни сведения.

Прасунщайн отвори вратата и влезе.

- Е хайде, агент Гуце, откога ви чакаме!

- Такааа… – започна Прасунщайн с кодовото име агент Гуце – Имам да ви съобщя няколко неща… не съвсем приятни.

Професорът нагласи тиквените очила на зурлата си и я почеса.

- Първо, необходими са ми още средства за моите проучвания.

- Е не я ли написахте вече тая теория на свинщината? – попита леко раздразнен един от членовете на борда на директорите.

- Аз теорията отдавна съм я написал. Но нали разбирате, че за да продължим агентурното си присъствие в Академията на неуките, са необходими по-сериозни и бих казал осезателни научни резултати. Науката не е като да зашивате облачета с бели конци, хъ-хъ – обясни професорът в типичния си шеговит стил – необходимо е да проведем сериозни научни експерименти. За целта вече съм приготвил проекта за необходимия ни уред – гигантския тиквен ускорител. В него ще ускоряваме тикви, които се сблъскват, докато накрая получим загадъчната тикводиня. – завърши агент Гуце и погали доволно шкембе чорбата си.

След кратко съвещание бордът одобри допълнително финансиране за научните разработки на професора. Чрез поставени лица то щеше да бъде спуснато като държавна субсидия за академията.

- Втора точка… – започна колебливо той – става въпрос за онази… малка… досадна… подла тромбеста котка… Писана Черешкина.

- Пачата ми потръпва от погнуса, като си помисля за нея! – намеси се рошав глиган от публиката.

- Да, така е – продължи агент Гуце – та тя… е избягала!

- Избягала! Ужас! – чуха се възгласи от членовете на КОПЕНХАГЕН.

- Не само, че е избягала, а и саботира агентурната ни дейност. Нощем пълзи по небето и къса конците на облаците. Денем се промъква и усилва реотаните на слънцето… Плебеите засега си мислят, че става въпрос за някакво глобално затопляне…

- Ако научат истината, лошо ни се пише – отбеляза сдържано председателят на борда.

- Всъщност, тук идва точка 3… – започна колебливо Прасунщайн. – Някой вече е разбрал.

Прасетата преглътнаха притеснено.

- Мисля, че е най-добре да ви дам писмото и да прочетете сами. За щастие го намерих преди да попадне в лапите на проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг, до която беше адресирано.

“Уважаема проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг,

Искрено ваш,
Прасуна Бин Готвен.”

В категория: Писана Черешкина | 3 Коментара »

“Мили Прасуне,

Знам, че някой ден те ще дойдат. Неизбежно е. Ти също го знаеш. Рано или късно ще дойдат и най-вероятно ще ме вземат със себе си. Ако четеш това писмо, значи се е случило. Нищо не може да се направи…

Знам, че облаците са съшити с бели конци. Лично съм ги виждала… Живеем в картонен свят… Цялата операция по твоето залавяне е била един фарс. Искали са да пипнат мене. Не се сърди на Гранулков – той е доблестен служител на Картофи, Грах и Броколи, и нищо не подозира. Съвестно изпълнява задълженията си и те мисли за злодей… А, аз знам, че не си такъв…

Всичко е било един уродлив театър… Питал ли си се защо в някои дни слънцето свети така ярко, а е студено? Ами защото забравят да му включат реотаните, Прасуне… А може би го правят нарочно.

Щом четеш това, знай, че съм при тях. Ще се опитам да те запазя вън от опасност, но не знам на какво са способни. Въпреки всичко с цялата си тромба вярвам, че ще се видим пак!

Твоя,
Писана Черешкина”

***

- Е, Писанушка, как беше пътуването в тунела на време-пространството? – попита засмяно инпектор Гранулков и погали Писана по козинката. Приемаше я като своя дъщеря и много се радваше, че се бе върнала жива и здрава.

- Много добре, инспекторе, отлично се чувствам – отвърна металически Писана.

- Предполагам нямаш търпение да тръгнеш по следите на доматената мафия, а? – опита се да се пошегува Гранулков.

- Нямам търпение, инпекторе.

Гранулков се позасмя неловко. Писана го погледа втренчено няколко секунди.

- Ха-ха-ха-ха – засмя се пресилено тя – хубава шега Инпекторе, ха-ха-ха… скръц! – изведнъж тромбата на Черешкина изскочи напред и увисна на пружинката си. Котката светкавично я прикри с лапа, стана и тръгна към вратата, намествайки я.

- Какво е станало с тромбата ти, Писанушка? – попита Гранулков ужасен.

- Нищо, нищо, малко съм хремава… скръц – лейтенант Черешкина завътря тромбата на мястото й и побърза да се измъкне през вратата.

Гранулков гледаше объркан към вратата, докато една мисъл не го порази. “Това не е моята Писанушка!”

***

“Да не се е побъркала, какви ги говори?”, чудеше се Прасуна Бин Готвен, след като прочете писмото на Черешкина. Да наистина, когато я залови в базата, между тях припламна искра. Но и двамата знаеха, че връзка би била невъзможна. Прасуна макар и със свито сърце не се поколеба да я изпрати при пиратите от астероидите, а и знаеше, че тя не би се поколебала да го предаде в ръцете на Катофи, Грах и Броколи (КГБ) веднага щом събере достатъчно доказателства. Какво се е случило с нея… Кои са “те”?… Такива въпроси си задаваше Прасуна Бин Готвен, почесваше зурлата си и отпиваше помия от тиквената чаша. Вкусът й му се стори картонен. Прочете писмото още веднъж и очите му се насълзиха. Трябваше да се измъкне навън, не можеше да си позволи да показва слабост пред подчинените си. Прасето се измъкна от базата и излезе на въздух. Навън беше потискаща и суха жега. Опита се да отклони мислите си от Писана – “Ако продължава да не вали какво ще стане с реколтата от домати?” Загледа се в небето с надежда за дъждовни облаци. Отчайващо. Виждаха се само две мижави облачета.

От едното от тях висеше бял конец.

Следва продължение.

В категория: Писана Черешкина | 7 Коментара »

Рецептата е горе-долу тази. Ние я напълнихме с локум, ябълки, мандарини, сушени сливи, стафиди, дюля, мед, канела, захар и ром

Преди:

След:

В категория: Храна | Няма коментари »