Експеримент с домашен прах за пране (или с какво тормозим кожата си)
От години имам проблеми с кожата си. Дребни проблеми - от лек сърбеж до обилен обрив. От години, тоест от 6 годишна, когато за пръв път успях да направя връзка между вълнената блуза, която мразех, синьото синтетично комбинезонче с още по-синтетична бодяща дантелка по края, което мразех още повече… и къпането, което не мразех, но пък усилваше до полуда всички сърбежи и бодежи от гореспоменатите дрехи. Известно време бях глезлата в семейството, после нашите вдянаха, че имам някакъв проблем и престанаха да настояват да обличам вълнено и синтетика на голо… а аз успявах да се изхитря да оставам максимално дълго време с меката памучна хавлия след къпане. И не, че не ходя на лекар. На всеки 10 години решавам, че медицината е сериозно напреднала и е крайно време някой да ми постави диагноза, пробвам се при поредния дерматолог, получавам диагноза “себореен дерматит” или “невродерматит” (редуват ги, за да не ми е скучно) и рецепта, която съвестно изпълнявам. И симптомите обикновено изчезват - за месец. Или за повече, ако реша да повторя самосиндикално лечението. Експериментирала съм с хранителни режими, спорт и разнообразни мазила без почти никакъв успех.
Преди известно време видях при Деница рецепта за домашен прах за пране и реших да пробвам и това. В крайна сметка не губя нищо от опита… най-малкото ще пера известно време по-екологично 
Купихме от ХИТ сода бикарбонат и италиански домашен сапун TreStelle (идиотско е, но стария познат български сапун за пране, който баба ми ползваше и за къпане вече никъде не може да се намери) и първите 3 перални бяха успешно пуснати и прострени. Разлика в качеството на изпиране няма, а за резултата от експеримента върху кожата ми ще мога да докладвам след поне месец редовна употреба.
До тук добре, но TreStelle започна да свършва. Калъп от 250 гр. стига за около 5 перални и струва 1.70 лв, т.е. по-скъп е от праха за пране и определено много по-скъп от бабиния ми сапун. Освен това горчивия ми опит с тези световно нерекламирани марки е, че:
- Има ги само в 1 търговска верига
- Има ги, докато не започнеш да ги ползваш редовно
- В момента, в който им станеш фен, престават да ги внасят, защото се оказва, че ти си и единствения им потребител
Е, един хубав ден, прибирайки се от работа, на вратата ме посрещна Прасунсен и ми заяви щастлив и доволен от себе си: “Намерих ти сапун за пране! Евтин.” На масата ми се хилеше пакет “Duru Universal”, а на опаковката пишеше, че е за обща употреба и може да се ползва и за пране (то като че ли с тоалетен сапун не можеш да си изпереш чорапите, ама нейсе). Обаче Duru изобщо не прилича на домашен сапун - ослепително бял е и доста напарфюмиран. Зачетох се в етикетчетата и на двата сапуна с идеята да вдяна ще развали ли Duru-то пералнята ми и веднага ми се набиха на очи 10-те разлики…
TreStelle:
- Мастни киселини с естествен произход: 68-70%
- Свободни основи NaOH: 0.15%
- Натриев хлорид NaCl: 0.5%
- Вода: 20-22%
Според остатъчните ми познания по химия, това е класически домашен сапун, тип “марсилски”. Може би има добавен и някакъв аромат… на класически домашен сапун, защото точно така си мирише
Duru:
- Sodium Tallowate
- Sodium Cocoate
- Вода
- Sodium Palm Kernelate
- Парфюм
- Глицерин
- Sodium Chloride
- Течен парафин
- CI 77891
- Tetrasodium EDTA
- Etidronic Acid
- Disodium Distrylbiphenyl Disulfonate
- Hexyl Cinnamal
Според тотално недостатъчните ми познания по химия… тук ми трябваше яко четене Познати ми бяха само 4 съставки, още няколко се оказаха безобидни или натурални, но определено обозначението “CI 77891″ нищо не ми говореше. Оказа се, че това е титаниев диоксид и се използва като “избелител” (тоест оцветител в бяло). Имам някакви бегли спомени, че баща ми слагаше това нещо в бялата боя, с което таваните ни оставаха ослепителни десетилетия наред и понеже е химик, го хванах за ушите за повече инфо. Според него титаниевия диоксид е използван широко за такива цели в миналото, като се е слагал едва ли не във всичко, което трябва да добие бял цвят - от пластмаси до паста за зъби. Е, да, но в днешно време го броят за токсичен, предизвиква зачервяване на кожата, обриви и сърбеж при контакт с веществото, а при по-продължителен контакт чистия титаниев диоксид е възможно да предизвика рак.
Информация за токсичността на някакво непознато означение от опаковката може да се провери и в TOXNET, а ако на козметичен продукт намерите обозначение, започващо със CI, не е задължително непременно да се стряскате - с това започват обозначенията на оцветителите, като повечето се водят безвредни. Ако се съмнявате в нещо, просто го проверете.
А аз, вдъхновена от доктор Хаус, мисля да направя още един експеримент с кожата си и след месеца на пране с домашен сапун, да изкарам и един месец къпане със сапуни Duru, съдържащи титаниев диоксид. Честно казано надявам се да реагирам положително на теста, тоест симптомите да се появят… така поне ще знам кое точно от цялата химия, която ме заобикаля, да избягвам
В категория: Кретенийки | 8 Коментара »
