Тъй като Грухсферата направи 3 месеца и основния трафик идва от търсачките, хрумна ми да погледна ключовите думи в блоговете на български език, с които ни намират все пак.
В електронните книжки няма абсолютно никакви изненади – там всичко е по темата, като дори термините и марките са без правописни грешки. Подозирам, че неграмотните хора просто не търсят текстови четци.
В Живот отвъд Околомръсното наминава всеки, който търси как се стига до някое населено място в Искърското дефиле, Костинброд или Драговищица, карти, имоти в някое от населените места, интернет доставчици там. И явно намират по нещичко, защото се позадържат.
“Как открихме брокерска къща” е интересен въпрос – с много обикаляне и звънене. Откриването й е лесно, в заобикалянето е майстролъка :). “Материали за чертане на футболно игрище”, “панелен блок чертеж” и “учебници по електротехника безплатно” за съжаление нямам. Всъщност с какви материали се чертае това пусто футболно игрище? “С какъв телефонен код се избира България от чужбина” би трябвало да знае всеки, който има нерви да изпише цалата тази фраза без грешки, ама… Отново телефонно запитване: “луково кмет телефон“. Съжалявам, че не съм помогнала – понякога в уикипедията пишат и името на кмета, ама колко е актуално не знам. А телефона на кметството трябва да го има в общината. Търсят се доста “хубави къщи”, “хубаво подредени дворове и къщи”, “хубави села до софия” – явно увлечението ми по селската архитектура дава резултат :). Как са ме намерили с фразата “софия до курск разстояние километри” съм в състояние да обясня лесно – когато в една тема спомена за кръчма с име “Курск” и разстоянието в километри до селцето, където е въпросната кръчма, така се получава… И за “kashta azis kostinbrod” съм споменала 1-2 приказки, въпреки че така и не я видяхме, но не знаех, че ще има такъв интерес към тази архитектурна забележителност. Обещавам тържествено, че на следващото ходене в Костинброд ще се проявя като папарак. Но “поштенски кот градовете” определено кърти миФки! И нямам обяснение за тази фраза, защото гаранция никъде не съм писала нещо такова 🙂
Най-големите брутализми, както и предполагах, се оказаха тук, в “Приказките“.
Първенството по количество държи “котешки имена“. Е няма начин, имаме котка с толкова много имена, че последното се влачи далеч зад опашката й. Идея нямам “защо трактора не иска да пали” и “коя риба не пие вода“. Знам обаче “какво върши секретарката” или поне какво би трябвало да върши моята секретарка :))
На Прасунсен и неговите пътеписи дължа фразите “с мотор до индия” (някой е ходил с мотор до там?!) и “влак, истанбул, не съжаляваме” (това ми звучи много странно – никой не би задал въпрос така, явно е заглавие на нещо). Фразите “арабски молитви” и “влюбих се в арабин” (хмммм ;-/) явно също са ми от него 🙂
За това пък заслугата за “забавни аларми за събуждане” и “най-големия картоф” си е споделена между двамата 🙂
