Проф. др., к.с.н. Прасунщайн бързаше, всъщност почти тичаше и пачата му се вееше на вятъра. Закъсняваше за срещата на КОПЕНХАГЕН (Консорциум на Охранените Прасета за Ежедневно Наяждане с Храна, Апетитни Гозби и Ечемични Напитки), а имаше да донесе твърде важни сведения.
Прасунщайн отвори вратата и влезе.
– Е хайде, агент Гуце, откога ви чакаме!
– Такааа… – започна Прасунщайн с кодовото име агент Гуце – Имам да ви съобщя няколко неща… не съвсем приятни.
Професорът нагласи тиквените очила на зурлата си и я почеса.
– Първо, необходими са ми още средства за моите проучвания.
– Е не я ли написахте вече тая теория на свинщината? – попита леко раздразнен един от членовете на борда на директорите.
– Аз теорията отдавна съм я написал. Но нали разбирате, че за да продължим агентурното си присъствие в Академията на неуките, са необходими по-сериозни и бих казал осезателни научни резултати. Науката не е като да зашивате облачета с бели конци, хъ-хъ – обясни професорът в типичния си шеговит стил – необходимо е да проведем сериозни научни експерименти. За целта вече съм приготвил проекта за необходимия ни уред – гигантския тиквен ускорител. В него ще ускоряваме тикви, които се сблъскват, докато накрая получим загадъчната тикводиня. – завърши агент Гуце и погали доволно шкембе чорбата си.
След кратко съвещание бордът одобри допълнително финансиране за научните разработки на професора. Чрез поставени лица то щеше да бъде спуснато като държавна субсидия за академията.
– Втора точка… – започна колебливо той – става въпрос за онази… малка… досадна… подла тромбеста котка… Писана Черешкина.
– Пачата ми потръпва от погнуса, като си помисля за нея! – намеси се рошав глиган от публиката.
– Да, така е – продължи агент Гуце – та тя… е избягала!
– Избягала! Ужас! – чуха се възгласи от членовете на КОПЕНХАГЕН.
– Не само, че е избягала, а и саботира агентурната ни дейност. Нощем пълзи по небето и къса конците на облаците. Денем се промъква и усилва реотаните на слънцето… Плебеите засега си мислят, че става въпрос за някакво глобално затопляне…
– Ако научат истината, лошо ни се пише – отбеляза сдържано председателят на борда.
– Всъщност, тук идва точка 3… – започна колебливо Прасунщайн. – Някой вече е разбрал.
Прасетата преглътнаха притеснено.
– Мисля, че е най-добре да ви дам писмото и да прочетете сами. За щастие го намерих преди да попадне в лапите на проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг, до която беше адресирано.
“Уважаема проф. д-р. ст.н.с. Писана Котинг,
Надявам се писмото ми ви намира в добро здраве. Сигурно сте чували за мен и моята организация “Ал каша”. До благочестивата ми пача достигна информация, че сте извършвали тестове за сингулярността в мишите дупки, при които се е получил един крайно непачоприятен резултат.
Известно ми е също, че онова, което сте предали на инспектор Гранулков съвсем не е това, което той благочестиво си е мислил, че е. Дочух също така, че имитацията била толкова нескопосана, че дори и немощният старец се е досетил за нея.
Най-учтиво ви моля оригиналът на въпросното нещо да ми бъде предаден възможно най-скоро в удобно за мен място и време.
В противен случай земята ще почервенее от кръвта на доматите, които Ал Каша ще унищожи.
Искрено ваш,
Прасуна Бин Готвен.”
Онзи ден, като излезе информационното съобщение, че Бен Ладен си харесвал Уитни Хюстън, и в представите ми Писана леко потъмня цветово 🙂
Това само между другото. По същество: Давайте следващия епизод! 🙂
А, ми тя и наш`та Писана си сменя цветя отвреме навреме, като я позапека във фурната 🙂